Да танцуваш в облаците
Манди Хиксън e някогашен водач на английските Кралски военновъздушни сили. Пример за човек, който в действителност " заразява " със своята усмивка и съумява да въплъти огромната вяра на мнозина, че всичко е допустимо, в случай че сме упорити. Тя е управлявала аероплан Торнадо GR4, летящ в ескадрила. Работила е като фронтови водач в група от тежковъоръжени летателни машини на Royal Air Force в Ирак. Успява да стане водач и да сбъдне фантазията си, която се ражда още когато е 13-годишно момиче, даже след поредност от отводи от военното учебно заведение във Англия. Днес тренира кадети заради 17-годишния си опит в небето и работи с учебни заведения в страната си, а също и като мотивационен представител в чужбина, за да вдъхнови всички, пред които се показва, и да им покаже образно извечната истина, че човек е кадърен на доста повече, в сравнение с допуска, стига да повярва в себе си.
Манди Хиксън беше в София по покана на консултантска компания Ernst & Young (EY), като тазгодишния й специфичен посетител. Тя изнесе изпълнена с сила и възприятие за комизъм презентация за работата си пред сътрудници и клиенти на EY. Час по-рано се срещна и с нас, с цел да даде изявление за " Мениджър Нюз ", в което показа какво е действително да летиш в небето и по какъв начин всеки би могъл да усъвършенства живота си.
Ето какво описа:
.............................................
- Г-жо Хиксън, преди дни приключи Световният стопански конгрес в Давос под мотото " Да създадем споделено бъдеще в един разлъчен свят ". Вие сте построили умеенето да виждате света от птичи взор. Как бихме могли да създадем споделено бъдеще, започвайки с старания от днес – на персонално, фирмено и национално равнище?
- За мен споделеното бъдеще би трябвало да се сведе до нашите деца. Смятам, че най-хубавият метод да се стартира, е като в действителност погледнем къде се намираме сега във връзка с бъдещите ни генерации и децата ни. Аз се пробвам да въодушевявам моите и други деца да бъдат най-хубавите версии на себе си.
В ера, в която сме толкоз впримчени в обществените мрежи и в това " какъв брой лайкове " ни вършат известни, човек може да изгуби възприятие какво е действително и какво не. Но не е значимото какво се случва в обществените мрежи, а какво се случва в действителния свят. Това споделям на децата.
Посещавам доста постоянно учебни заведения във Англия и се пробвам да споделя с учениците, че всичко е обвързвано в действителност с това, да бъдеш същински. Да си индивидът, който в действителност си. Да бъдеш верен на този човек и да имаш непримиримост и целенасоченост да постигнеш своите персонални цели, каквито и да са те.
Вярвам, че като сътворяваме мощни ролеви модели и образоваме децата си, че кариери съществуват в цяла палитра от разнообразни области, ще създадем споделеното бъдеще.
(Продължава на страници 2 и 3.)
Манди Хиксън беше в София по покана на консултантска компания Ernst & Young (EY), като тазгодишния й специфичен посетител. Тя изнесе изпълнена с сила и възприятие за комизъм презентация за работата си пред сътрудници и клиенти на EY. Час по-рано се срещна и с нас, с цел да даде изявление за " Мениджър Нюз ", в което показа какво е действително да летиш в небето и по какъв начин всеки би могъл да усъвършенства живота си.
Ето какво описа:
.............................................
- Г-жо Хиксън, преди дни приключи Световният стопански конгрес в Давос под мотото " Да създадем споделено бъдеще в един разлъчен свят ". Вие сте построили умеенето да виждате света от птичи взор. Как бихме могли да създадем споделено бъдеще, започвайки с старания от днес – на персонално, фирмено и национално равнище?
- За мен споделеното бъдеще би трябвало да се сведе до нашите деца. Смятам, че най-хубавият метод да се стартира, е като в действителност погледнем къде се намираме сега във връзка с бъдещите ни генерации и децата ни. Аз се пробвам да въодушевявам моите и други деца да бъдат най-хубавите версии на себе си.
В ера, в която сме толкоз впримчени в обществените мрежи и в това " какъв брой лайкове " ни вършат известни, човек може да изгуби възприятие какво е действително и какво не. Но не е значимото какво се случва в обществените мрежи, а какво се случва в действителния свят. Това споделям на децата.
Посещавам доста постоянно учебни заведения във Англия и се пробвам да споделя с учениците, че всичко е обвързвано в действителност с това, да бъдеш същински. Да си индивидът, който в действителност си. Да бъдеш верен на този човек и да имаш непримиримост и целенасоченост да постигнеш своите персонални цели, каквито и да са те.
Вярвам, че като сътворяваме мощни ролеви модели и образоваме децата си, че кариери съществуват в цяла палитра от разнообразни области, ще създадем споделеното бъдеще.
(Продължава на страници 2 и 3.)
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ




