Атанас Славов: Президентът и ВКС също могат да сезират КС за избора на главен прокурор и председателя на ВАС
Мандатът на този Висш съдебен съвет изтече преди две години и няма легитимност да избира нов основен прокурор, нито ръководител на Върховния административен съд. Няма и законовото право, тъй като Конституцията има директно деяние. Това съобщи нощес някогашният правосъден министър доцент доктор Атанас Славов в предаването „ Пресечна точка " по Нова телевизия.
„ В огромната си част конституционната промяна беше анулирана, само че не и в частта на параграф 23 от Преходните и заключителни разпореждания, която споделя, че двете колегии на Висшия правосъден съвет, до избора на новите Висш прокурорски съвет и Висш правосъден съвет, не могат да реализират функционалностите по желание на новите трима ръководители - ръководител на Върховния административен съд, Върховния касационен съд и основен прокурор ", разяснява Славов.
Според члена на Изпълнителния съвет на „ Да, България! ", логиката на текста в параграф 23 е била освен, че ще има нова конструкция на правосъдната система - такава явно няма да има след бламирането на промяната - а че този състав на Висш съдебен съвет няма легитимност да организира този избор. „ През цялото време на конституционния развой, в който участвах директно, тези два аргумента бяха годни - единият фиктивен (за нова структура) и другият изчерпателен, този за легитимността ", съобщи Славов.
Според Атанас Славов съществува годен юридически спор и по тази причина е редно да бъде сезиран Конституционният съд, който следва да изтълкува, при положение на несъгласие сред параграф 23 от Конституцията и режима по Закона за правосъдната власт, кое би трябвало да се приложи? „ Аз нямам подозрение кое би трябвало да се приложи - това е Конституционният текст, тъй като няма по какъв начин един елементарен закон, какъвто е Законът за правосъдната власт, да суспендира използването на един параграф от Конституцията ".
Бившият министър на правораздаването уточни Народното събрание, за което се изискват най-малко 48 подписа, президентът и Върховния касационен съд всред субектите, които могат да сезират Конституционния съд. Славов добави, че би трябвало да се направи всичко допустимо, с цел да няма каквито и да било подозрения, че когато стартира, процедурата ще дава отговор на всички условия, в това число и конституционни.
Междувременно, съгласно Славов, друга стъпка, която могат да подхващат народните представители е смяна в Закона за правосъдната власт, която да усъвършенства процедурата за избор на нов Висш съдебен съвет и да вкара задоволителни гаранции за непосредствено посланичество на ползите на професионалната общественост и липса на политическо вмешателство. И по-късно да се създаде новия избор за Висш правосъден съвет, който към този момент да реализира процедурата за избор на основен прокурор и ръководител на Върховен административен съд.
„ В огромната си част конституционната промяна беше анулирана, само че не и в частта на параграф 23 от Преходните и заключителни разпореждания, която споделя, че двете колегии на Висшия правосъден съвет, до избора на новите Висш прокурорски съвет и Висш правосъден съвет, не могат да реализират функционалностите по желание на новите трима ръководители - ръководител на Върховния административен съд, Върховния касационен съд и основен прокурор ", разяснява Славов.
Според члена на Изпълнителния съвет на „ Да, България! ", логиката на текста в параграф 23 е била освен, че ще има нова конструкция на правосъдната система - такава явно няма да има след бламирането на промяната - а че този състав на Висш съдебен съвет няма легитимност да организира този избор. „ През цялото време на конституционния развой, в който участвах директно, тези два аргумента бяха годни - единият фиктивен (за нова структура) и другият изчерпателен, този за легитимността ", съобщи Славов.
Според Атанас Славов съществува годен юридически спор и по тази причина е редно да бъде сезиран Конституционният съд, който следва да изтълкува, при положение на несъгласие сред параграф 23 от Конституцията и режима по Закона за правосъдната власт, кое би трябвало да се приложи? „ Аз нямам подозрение кое би трябвало да се приложи - това е Конституционният текст, тъй като няма по какъв начин един елементарен закон, какъвто е Законът за правосъдната власт, да суспендира използването на един параграф от Конституцията ".
Бившият министър на правораздаването уточни Народното събрание, за което се изискват най-малко 48 подписа, президентът и Върховния касационен съд всред субектите, които могат да сезират Конституционния съд. Славов добави, че би трябвало да се направи всичко допустимо, с цел да няма каквито и да било подозрения, че когато стартира, процедурата ще дава отговор на всички условия, в това число и конституционни.
Междувременно, съгласно Славов, друга стъпка, която могат да подхващат народните представители е смяна в Закона за правосъдната власт, която да усъвършенства процедурата за избор на нов Висш съдебен съвет и да вкара задоволителни гаранции за непосредствено посланичество на ползите на професионалната общественост и липса на политическо вмешателство. И по-късно да се създаде новия избор за Висш правосъден съвет, който към този момент да реализира процедурата за избор на основен прокурор и ръководител на Върховен административен съд.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ