Мандатът на правителството изтича, то подаде оставка, а новоизбраният парламент

Мандатът на държавното управление изтича, то подаде оставка, а новоизбраният парламент не съумя да сформира болшинство и да излъчи кабинет – в тази обстановка се оказа страната след последните парламентарни избори, провели се на 4 април. Състоянието се дефинира като политическа рецесия, а през днешния ден се чака президентът с декрет да разпусне и да назначи служебно държавно управление – единственото допустимо решение, което дава Конституцията на България, съобщи БГНЕС.
Датата на новите избори към този момент е избрана – 11 юли, само че до тогава страната ще се ръководи от длъжностен кабинет.
Какви са разликите сред него и излъченото от Народното събрание държавно управление?
Основната разлика идва от метода на конституиране (учредяване, съставяне).  е необикновен тип държавно управление, което се избира и назначава от президента, който дефинира министър-председателя и персоналния му състав. То има краткотраен темперамент и съществува до избиране на ново държавно управление по открития в закона ред. Срокът му на работа всекидневно е към 3 месеца – 2 месеца за осъществяване на парламентарните избори и 1 месец за свикването на новоизбраният парламент.
Конституцията планува и догадка, при която служебното държавно управление може да действа и при работещ парламент. Това е допустимо, в случай че то е назначено в последните 3 месеца от мандата на президента, защото в този интервал той не може да разпусне законодателния орган.
Какви са пълномощията на служебното държавно управление и коя е най-важната му задача?
Кои имена се спрягат за служебния кабинет?
Очаква се през днешния ден, 11-ти май, президентът Румен Радев да назначи служебно държавно управление и да разпусне 45-ото Народно заседание, предава БГНЕ...
Служебният кабинет извършва същите функционалности, каквито Министерският съвет, само че в практиката е признато, че то взема решение само настоящите въпроси на вътрешната и външната политика на страната. То обаче не следва да бъде подценявано, защото може да взема и политически решения, имащи значими и дълготрайни последствия.
Най-важната му задача обаче е да приготви и организира предварителните парламентарни избори.
Президентът може да прави промени в структурата и състава на служебното държавно управление в хода на неговата работа. Служебното държавно управление не предстои на парламентарен надзор, тъй като Народното събрание по предписание е необуздано. То също има право и на законодателна самодейност, само че лимитирана.
Служебният кабинет работи в изискванията и на други ограничавания. Той, да вземем за пример, не може да подписва интернационалните контракти, за които се изисква авансово единодушие от Народното събрание, защото подобен няма по време на неговата работа. Договор за държавен заем също не може да бъде подписан, защото за него още веднъж е нужна глобата на Народното събрание. Същият режим важи и за контракти с политически боен темперамент, отнасящи до присъединяване на страната ни в разнообразни организации и други.