Прочетете това, преди да посетите манастир или църква
Манастирите притеглят от ден на ден хора със своята история, архитектура или естествените дадености на покрайнината, само че най-много с особената атмосфера, която те излъчват. Но един манастир не е елементарен музей или картинна изложба, написа.
Това е един необикновен свят и туристите, които идват в него за повече или по-малко време, е належащо да знаят главните правила на държание.
Има сентенция, че всеки манастир има собствен правилник. Действително някъде режимът за визити на елементарните туристи е по-либерален, а някои пък изобщо не одобряват такива. Но въпреки всичко има някои съществени общи правила.
Избягвайте говоренето на всеослушание, мощната музика и всяко деяние, което би пречило на молитвите и усамотението на другите. Към монасите се обръщайте с "отче " и избягвайте да ги занимавате с ненужни приказки и всемирски проблеми.
Влизането в черква по време на работа не е неразрешено, само че си коства да помним, че през това време не е позволено да се разхождате из постройката или пък да вдигате звук. Ако ви се случи да влезете, до момента в който тече службата, най-добре е да седнете или застанете откъм гърба, с цел да изчакате завършването й. Алтернатива е тихичко да си тръгнете, като отложите визитата за по-късно.
При визитата на свети места си има и дрескод. За това бъдете обичайно облечени, само че непретенциозно и без проявление на гола плът. Дори и в най-горещо време би трябвало да сте с дълъг панталон, затворени обувки, ризи и блузи с дълъг ръкав. Препоръчително е дамите да не са по къси поли (над коляното), къси панталони и ярки облекла. За неверно се смята и да вървят с потници и изкусителни бюстиета.
Духовници рядко го споделят непосредствено, само че е хубаво миряни или туристи да знаят, че в манастир не се върви с празни ръце. Особено тези, отдалечените, които постоянно посещаваме поради някоя чудотворна икона или лечебно аязмо с един-двама монаси с черкви постоянно пред прага на разрухата.
Една бутилка олио за кандилото, един чувал с картофи или с цимент да отнесем, отново ще е от помощ за монашеското приятелство. Попитайте дали нямат потребност от помощ в кухнята, в ремонтните действия или в зеленчуковата градина, в случай че има такава - още един чифт ръце в никакъв случай не са непотребни.
Ако ще спите в светата обител, то при влизане първо би трябвало да отидете в гостоприемницата и там да изчакате да ви настанят. След това е признато някой чиновник да ви заведе в храма, може да ви покаже и светините. Ако манастирът предлага и храна, не забравяйте, че то става по избран ред и е част от богослужението.
Преди да стартира самото хранене, се споделя молитвата "Отче наш ". Благословията на храната се дава от старшия свещеник, на което всички отговорят с "Амин ". В трапезариите е неразрешено говоренето и ставането от масата, преди да е обещано позволение за това.
Снимането - или възбраната за това - е друго в другите манастири. В множеството може да се снима, само че единствено извън. Ако е позволено това да се прави и в храмовете, въпреки всичко не го правете по време на литургията, изключително със мълния. Стига задачата да не е да се качат след това фотосите и видеото в православния интернет канал или страница на манастира за популяризация на мястото и прослава на Бога. Днес селфито е на мода, само че снимането на монасите може да става единствено с тяхно позволение.
Спането и храната от време на време са безвъзмездни
Спането, а някъде и храната в някои манастир постоянно може да са безвъзмездни. Но е добре, в случай че ще останете повече от 24 часа в една обител, да помогнете с работа - в кухнята, за почистване или каквото друго смирение ви дадат.
Разбира се, в едни манастир не се пуши даже на двора. Неприемливи са говоренето на всеослушание, както и изричането на всевъзможни нецензурни изрази. Употребата на алкохол отвън този, поднесен на трапезата от самите монаси, също е недопустимо. В диалозите по-добре да не се мисли за земния живот, или в случай че приказваме за него, би трябвало да бъдем по-сериозни. Но най-добре е повече да мълчим и да се отдадем на молебствия и размисъл за своя живот и греховете си.
Това е един необикновен свят и туристите, които идват в него за повече или по-малко време, е належащо да знаят главните правила на държание.
Има сентенция, че всеки манастир има собствен правилник. Действително някъде режимът за визити на елементарните туристи е по-либерален, а някои пък изобщо не одобряват такива. Но въпреки всичко има някои съществени общи правила.
Избягвайте говоренето на всеослушание, мощната музика и всяко деяние, което би пречило на молитвите и усамотението на другите. Към монасите се обръщайте с "отче " и избягвайте да ги занимавате с ненужни приказки и всемирски проблеми.
Влизането в черква по време на работа не е неразрешено, само че си коства да помним, че през това време не е позволено да се разхождате из постройката или пък да вдигате звук. Ако ви се случи да влезете, до момента в който тече службата, най-добре е да седнете или застанете откъм гърба, с цел да изчакате завършването й. Алтернатива е тихичко да си тръгнете, като отложите визитата за по-късно.
При визитата на свети места си има и дрескод. За това бъдете обичайно облечени, само че непретенциозно и без проявление на гола плът. Дори и в най-горещо време би трябвало да сте с дълъг панталон, затворени обувки, ризи и блузи с дълъг ръкав. Препоръчително е дамите да не са по къси поли (над коляното), къси панталони и ярки облекла. За неверно се смята и да вървят с потници и изкусителни бюстиета.
Духовници рядко го споделят непосредствено, само че е хубаво миряни или туристи да знаят, че в манастир не се върви с празни ръце. Особено тези, отдалечените, които постоянно посещаваме поради някоя чудотворна икона или лечебно аязмо с един-двама монаси с черкви постоянно пред прага на разрухата.
Една бутилка олио за кандилото, един чувал с картофи или с цимент да отнесем, отново ще е от помощ за монашеското приятелство. Попитайте дали нямат потребност от помощ в кухнята, в ремонтните действия или в зеленчуковата градина, в случай че има такава - още един чифт ръце в никакъв случай не са непотребни.
Ако ще спите в светата обител, то при влизане първо би трябвало да отидете в гостоприемницата и там да изчакате да ви настанят. След това е признато някой чиновник да ви заведе в храма, може да ви покаже и светините. Ако манастирът предлага и храна, не забравяйте, че то става по избран ред и е част от богослужението.
Преди да стартира самото хранене, се споделя молитвата "Отче наш ". Благословията на храната се дава от старшия свещеник, на което всички отговорят с "Амин ". В трапезариите е неразрешено говоренето и ставането от масата, преди да е обещано позволение за това.
Снимането - или възбраната за това - е друго в другите манастири. В множеството може да се снима, само че единствено извън. Ако е позволено това да се прави и в храмовете, въпреки всичко не го правете по време на литургията, изключително със мълния. Стига задачата да не е да се качат след това фотосите и видеото в православния интернет канал или страница на манастира за популяризация на мястото и прослава на Бога. Днес селфито е на мода, само че снимането на монасите може да става единствено с тяхно позволение.
Спането и храната от време на време са безвъзмездни
Спането, а някъде и храната в някои манастир постоянно може да са безвъзмездни. Но е добре, в случай че ще останете повече от 24 часа в една обител, да помогнете с работа - в кухнята, за почистване или каквото друго смирение ви дадат.
Разбира се, в едни манастир не се пуши даже на двора. Неприемливи са говоренето на всеослушание, както и изричането на всевъзможни нецензурни изрази. Употребата на алкохол отвън този, поднесен на трапезата от самите монаси, също е недопустимо. В диалозите по-добре да не се мисли за земния живот, или в случай че приказваме за него, би трябвало да бъдем по-сериозни. Но най-добре е повече да мълчим и да се отдадем на молебствия и размисъл за своя живот и греховете си.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ