Мамо, сърчицето ни винаги ли стои на едно и също място?
- Мамо, сърчицето ни постоянно ли стои на едно и също място?… Или от време на време се мести?
– Не, благо мое, не се мести. Винаги стои от ляво…
До деня, в който не пораснеш. Тогава ще схванеш, че то живее на хиляди места, само че без да се мести… Дааа… в действителност то живее на всички места. Застава като буца в гърлото ти, когато се развълнуваш, или стартира да пърха в стомаха ти като пеперуда, когато се страхуваш… Има моменти, когато толкоз мощно стартира да бие, че ти се коства, че веднага ще излезе на открито и ще избяга… Друг път пък разменя мястото си с ума… Растейки, ще се научиш по какъв начин да го вземеш в шепа и да го поставиш в протегнатите против теб ръце, макар че множеството пъти ще ти го връщат нащърбено и наранено… Но това не би трябвало да те натъжава. Така или другояче то ще си е твоето и ще е все по този начин прекрасно… А може би още по–силно отпреди… Само че всичко това ще го схванеш след доста, доста време… Ще има дни, в които ще смяташ, че към този момент нямаш сърце, че си го изгубил някъде по прашния път… Ще се опиташ да го потърсиш в спомените, в мириса на въздуха, в погледа на някой инцидентен минувач, в старите джобове на окъсаното си палто, сред нотите на идната песен… Тогава ще настъпи нов ден от календара. Един малко по–различен ден, малко по–специален, малко по–важен… В този ден ще откриеш истината… Онази грозна и груба истина, че на този свят всички хора се раждат със сърца, само че, за жалост, малко на брой ги имат наистина…
Автор: Ния Петкова
Редакция: обекти.бг
