Мамо, децата на нещастните родители няма как да бъдат щастливи
Мамо, обичам те!
Не го забравяй в нито един миг, до момента в който четеш това писмо.
Пиша това, тъй като знам, че и ти ме обичаш, само че от време на време забравяш същински значимите неща.
Знам, че си изтощена след работа, знам, че искаш малко тишина, само че апелирам те обърни ми внимание. Виж рисунката, която съм направил за теб. Изслушай какво желая да ти опиша.
Чакам през целия ден, с цел да те видя.
Не съм отговорен, че в службата са те ядосали; че не обичаш доста това, с което се занимаваш, само че се налага; че от време на време работиш на две места. Не си го изкарвай на мен.
Мамо, мислих дълго и разбрах, че най-важното, което желая да ти кажа, е да бъдеш щастлива!
Искам да се върне блясъкът в очите ти, желая да виждам усмивката ти, желая да слушам смеха ти.
Не разбираш ли, че няма нищо по-важно за мен от твоето благополучие! Защото, когато ти си щастлива, съм благополучен и аз.
Иска ми се да знаеш, че децата на нещастните родители няма по какъв начин да бъдат щастливи!
Затова към този момент съм сигурен, че единственото ми предпочитание е да си щастлива.
Погрижи се за себе си! Чуваш ли – за себе си! Това е в действителност най-хубавата грижа, която можеш да ми дадеш.
Децата на щастливите родители имат доста по-голям късмет да пораснат уравновесени, уверени и щастливи хора.
Искам да знаеш, че когато търча към теб, ти си целият ми свят. Когато се сгушвам в прегръдката ти и поемам дъх аромата на косите ти, ти си моето леговище, моето укритие от всичко ужасно на света.
Когато се усмихваш и ме галиш, съм най-щастлив.
Мамо, апелирам те, погрижи се за себе си. Направи каквото е нужно, с цел да бъдеш по-спокойна, по-бодра, по-усмихната, по-щастлива.
