- Мамо, мамо, я ги виж! (И. Вазов, Здравствуйте, братушки!, Русе,

" - Мамо, мамо, я ги виж! "

(И. Вазов, " Здравствуйте, братушки! ", Русе, 1878.)

Ето тук поетът се е объркал. Ние, дребосъците, можем да сме " братушки " на руснаците, тъй като сме дребосъци, само че не и те на нас, тъй като са велики. На нас те са ни Big Brother. Даже освен това, тъй като Оруеловият Биг Брадър може да е бил злокобен, само че толкоз безочлив не си е разрешавал да бъде, колкото на междинния руснак му иде от вътрешната страна като доброволно дихание. На Биг Брадър това просто не е в презряната му англосаксонска природа, изразяваща всяка бурна страст най-вече с озадачено покачване на вежди.

На сходни размишления през последните дни ни наведе самобитният разговор сред Кирил Петков и Елеонора Митрофанова - в конкуренция между тях кой ще си тръгне пръв. За тези, които са пропуснали, Митрофанова е дипломат на Русия в България, а Петков - (с извинение) министър председател на последната. Ето разговора в целия му драматизъм:

МИТРОФАНОВА: Народът на България не поддържа нито реториката, нито дейностите на своето държавно управление във връзка с специфичната интервенция в Украйна!

ПЕТКОВ: Ще има дипломатически отговор към изказването на съветския дипломат. Не е задоволително по никакъв метод непознат дипломат да приказва от името на българския народ против българското държавно управление! 84% от популацията не желае да се изпрати военна помощ на Украйна!

(Опс! Това, последното, е от друга пиеса.)

МИТРОФАНОВА: Смятаме за недопустимо по никакъв метод служители на тази или онази страна без значение от сан и публична служба обществено да подлагат на критика посланика на Руската федерация!

(Доловихте ли по какъв начин тържествено отеква " посланикът на Руската федерация "?)

НАДЕЖДА НЕЙНСКИ (глас зад кулисите): Митрофанова би трябвало да бъде оповестена за личност нон грата!

З А В Е С А

Съвсем вярно подсетиха на Митрофанова, че в случай че някой в тази пиеса е служител, то това е точно тя, тъй като е назначена от Лавров, до момента в който Кирил Петков заема поста си след демократични и доброволни (колкото и необикновено да звучи) избори. Пропуснаха обаче да ѝ обяснят, че " посланикът на Руската федерация " не е провидение, даже да го приемем за аватар на самия Путин. Не е провидение и не му се поставя пиетет и специфични свещенодействия, без значение от това какво гласи " духът на Виенската спогодба за дипломатическите връзки от 1961 ". Не му се поставят специфични ритуали, даже да е дете на военачалник от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), а самият той (тя) - военачалник в Службата за външно разузнаване (СВР).

Разбира се, Кирил Петков (а още по-малко пък неугледната му външна министърка от квотата на Слави Трифонов) няма да посмее да изгони Митрофанова, нищо че тя, в друго деяние на същата пиеса, назова българите " подлоги ". И в случай че не я изгонят, ще се окаже, че е била безусловно права. И самата тя ще стане (стига това да е възможно) още по-нагла, доста, доста над междинното за руснаците равнище.

Защо руснаците като цяло са толкоз нагли (не приказваме за Толстой и Чайковски, въпреки че и с тях не сме живели под един покрив, та да ги знаем)? Защо яхтите на техните олигарси би трябвало да са най-дълги? Защо руските джуджета са най-големите в света? Защо съветските спортисти, надрусани с допинг до козирката, би трябвало да са първенци непременно? Защо Ломоносов е изобретил всичко " съвсем по едно и също време и без значение " от същинските изобретатели? Защо е целият този кичозен порив към ориенталски лукс и безсмислена показност? Преди години, когато бях в Милано, ми направи усещане, че в магазините на двете паметни фешън улици - " Виа Спига " и " Монте Наполеоне " пазарят единствено рускини. Италианците в събота и неделя прескачаха до село Миндризио в Швейцария и от големите аутлети там си купуваха безусловно същите движимости на десеторно по-ниски цени. Даже имаше подобен анекдот. Две съветски мутреси се срещнали в пасажа " Виторио Емануеле " и едната споделила:

- Виж какво потниче си купих за 500 евро от " Виа Спига "!

- Глупачка - с презрителна мимика, съвсем като на Елеонора Митрофанова, отвърнала другата. - Прекарала си се. На " Монте Наполеоне " го има безусловно същото потниче по 700 евро.

Не знам дали този кич е резултат от наглостта или пък наглостта е резултат от труфя. Така или другояче и двете са чудовищни по мащабите си. Ако в някой магазин или пък из морските курорти видите надута зурла с изражение в жанр " господарят на света ", то най-вероятно това ще се окаже руснак, тръгнал на разходка из долнопробната чужбина. Откъде у руснаците тази национална линия?

Наглостта на руснаците е, наподобява, някакъв исторически комплекс. В всеобщия случай те са живеели оскъдно и безпросветно при всяка власт - от Иван Грозни до Путин - като се изключи нахално богатите олигарси и една тънка градска каста, отгледала на лицето си изражението " господарят на света ". Горди и надменни със своите немски коли, швейцарски часовници и американски смартфони; парцелите в Лондон и децата в осемте университета от Бръшляновата лига - самите съветски парвенюта са карикатурна витрина на " груповия запад ", както го назовава войнстващата им агитация.

Колкото повече се развиват връзките, колкото повече научава съветският всеобщ човек за всеобщия човек в " груповия запад ", толкоз самочувствието му се срутва и с цел да не изпадне в самоомерзение, съветският всеобщ човек е заставен да търси изкуствени способи за покачване на самочувствието си. Един подобен метод е омразата към западния всеобщ човек, който в множеството случаи нищо не подозира. Омразата и презрението. Вижте единствено по какъв начин са извити устните на Елеонора Митрофанова!

А най-страшно е, когато съветският всеобщ човек се види внезапно в пари, дори не и доста. Новобогаташът е заплашителен, само че не по-малко заплашителен е и довчерашният пролетарий, на който се е усмихнал късметецът да изкара стотина хиляди евро. Как да не презира жалкия немец, дето едно потниче от " Монте Наполеоне " не може да си купи! И тъй като руснакът е популярен, обикновено е останалият свят да му завижда. Да го ненавижда!

Целият свят е зложелател на Русия. Целият свят е злобен, единствено Русия е люлка на неподправеното положително. Целият свят се намира в положение на нервност против Русия. Мария Захарова написа в Телеграм: " Прокурорът [Карим Хан - английски юрист, който предходната година стана прокурор на Международния углавен съд - б.м.] реши да внесе своята милостиня в разгарящата се сега в Съединени американски щати и Европейски Съюз, а също и в подопечните им органи, антируска нервност ". Всички са истерясали срещу Русия, всички желаят да я унищожат, само че " Рòдина Мать " няма да се даде! " Сделан я в Съюз на съветските социалистически републики ", Олег Газманов, а публиката реве в възторг, когато ѝ споделят, че всичко е нейно - " Украйна и Крим, Беларус и Молдова, Сахалин и Камчатка, Уралските планини, Краснодарския край, Сибир и Поволожието, Казахтан и Кавказ, и Прибалтика също ". Всичко е НАШЕ - убеждава тази ария, основана сякаш в развлекателния род, а публиката реве. Ревящата аудитория може да е бедна, може да няма от кое място и с какво да си купи храна, само че светът е неин, макар неговата " разгаряща се антируска нервност ", а може би точно заради нея! Без Русия светът няма смисъл! Защо ни е свят, в който Русия я няма!

Ако и на вас ви пеят такива песни, и вие ще станете нагли. Само не знам дали безочлив народ създава наглите си властници или наглите властници вършат народа безочлив посредством безскрупулна агитация. Не знам. Може би процесите са взаимно обусловени.

И въпреки всичко това са детинщини, които вредят на всички. Дори и в средносрочна вероятност никой няма изгода от тях. За българите русофилията може би щеше да е рационална опция на закономерния песимизъм, в случай че тези не бяха такива... - хайде да не загатвам какви, с цел да не каже Захарова, че и аз поставям милостиня в антируската нервност. А то въобще няма сходно нещо. Аз съм елементарен човечец, никого не ненавиждам и никого не осъждам. Просто не желая всякакви тьотки в униформа да ме назовават " подлога ". Много ли желая?

Позволете ми най-после да ви поздравя с един афиш на Унгарския либерален конгрес (тяхното СДС) от 90-те години на предишния век:

До свидания, братушки, прощайте! Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.