Когато Пловдив беше пристанище, а Марица - плаж
Малцина знаят, че няколко години след основаването на пловдивския „ Морски сговор ” на Марица е имало пристанище, а в езерото в Градската градина плуват диви патки, подарени от цар Борис. Легендарното съдружие тази година стана на 100 години. За основаването му, а и за хората в него споделя някогашният водолаз и моряк Димитър Енев. В дома си той пази няколко скъпи реликви, свързани със Сговора.
Едната е знамето му, а другата е истинската фотография на първия директорски съвет, в който вземат участие създателите на сдружението Йовко Личев Обрейков и брат му Стефан. Фотографията е подпечатана от „ Фото Стаменовъ ”. Преди да почине, Йовко Личев дава на клуба знамето му, пишещата машина „ Континентал ” и подаръка от цар Борис Трети, който е патрон на „ Морски сговор ” - месингова лодка с гребец. През 1984 година, когато почнал да пътува по корабите, взел от клуба единствено знамето и тази фотография. Съжалява, че не прибрал пишещата машина и лодката. Когато се върнал, от тях нямало и диря.
Пловдивският „ Морски сговор ” е учреден след сродните организации в София, Русе и Варна. Но единствено за три години става водещ в страната. „ Членската му маса надминава 800 души - това в град, който е бил 80 хиляди души! Това са лекари, юристи и учители ”, изяснява някогашният водолаз. „ Морски сговор ” прави всяка година новогодишен бал и това е най-голямото светско събитие в града. Дрескодът е бил наложителен и респектиращ.
В началото на 30-те години от Русе докарват с влака речен катер. Пускат го като атракция в Марица. В реката плават гребни лодки. На брега до мястото на падналия мост вършат колиба и я кръщават „ Пристанище на река Марица ”. Там са и първите проведени плажове. По реката са пускани лодки от вида „ Гичка ”.
Другото централно място за сговористите е езерото в Цар Симеоновата градина, което при започване на 30-те години им е предоставено от градската администрация. Там построяват ресторант и до него - база за лодки. И за първи път вършат съревнование по плуване, въпреки пловдивчани да се славели единствено като експерти в скоковете във вода.
Бившият водолаз пази в дома си разнообразни морски реликви. До масата в трапезарията му е щамбайнът на потъналия транспортен съд „ Родина ”. Останките му са на 50 метра дълбочина, на 3-4 благи след Созопол. Мястото е маркирано, с цел да не къса траловете на риболовците. Енев слязъл там през 1964 година без термокостюм - единствено с един вълнен пуловер. „ Нямаше неопрен. Въздух не можеш да си поемеш от мраз ”, спомня си той. Сега същото място е обичано за гмуркане на новите водолази с техните съвременни костюми.
Едната е знамето му, а другата е истинската фотография на първия директорски съвет, в който вземат участие създателите на сдружението Йовко Личев Обрейков и брат му Стефан. Фотографията е подпечатана от „ Фото Стаменовъ ”. Преди да почине, Йовко Личев дава на клуба знамето му, пишещата машина „ Континентал ” и подаръка от цар Борис Трети, който е патрон на „ Морски сговор ” - месингова лодка с гребец. През 1984 година, когато почнал да пътува по корабите, взел от клуба единствено знамето и тази фотография. Съжалява, че не прибрал пишещата машина и лодката. Когато се върнал, от тях нямало и диря.
Пловдивският „ Морски сговор ” е учреден след сродните организации в София, Русе и Варна. Но единствено за три години става водещ в страната. „ Членската му маса надминава 800 души - това в град, който е бил 80 хиляди души! Това са лекари, юристи и учители ”, изяснява някогашният водолаз. „ Морски сговор ” прави всяка година новогодишен бал и това е най-голямото светско събитие в града. Дрескодът е бил наложителен и респектиращ.
В началото на 30-те години от Русе докарват с влака речен катер. Пускат го като атракция в Марица. В реката плават гребни лодки. На брега до мястото на падналия мост вършат колиба и я кръщават „ Пристанище на река Марица ”. Там са и първите проведени плажове. По реката са пускани лодки от вида „ Гичка ”.
Другото централно място за сговористите е езерото в Цар Симеоновата градина, което при започване на 30-те години им е предоставено от градската администрация. Там построяват ресторант и до него - база за лодки. И за първи път вършат съревнование по плуване, въпреки пловдивчани да се славели единствено като експерти в скоковете във вода.
Бившият водолаз пази в дома си разнообразни морски реликви. До масата в трапезарията му е щамбайнът на потъналия транспортен съд „ Родина ”. Останките му са на 50 метра дълбочина, на 3-4 благи след Созопол. Мястото е маркирано, с цел да не къса траловете на риболовците. Енев слязъл там през 1964 година без термокостюм - единствено с един вълнен пуловер. „ Нямаше неопрен. Въздух не можеш да си поемеш от мраз ”, спомня си той. Сега същото място е обичано за гмуркане на новите водолази с техните съвременни костюми.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ