Малцина са хората, които не са се вълнували от приключенията

Малцина са хората, които не са се вълнували от приключенията на Алиса в огледалния свят. Но още от остарели времена той не е бил единствено част от приказка, а в него съществено са вярвали напълно зрели хора.

Огледалото постоянно е приличало на някаква тайнствена врата към различен свят. Смятало се обаче, че през него проникват в нашия свят призраци, духове и всевъзможни други проявления на така наречен „ нечиста мощ “. Съответно, били правени много опити да се влезе в него откъм другата, нашата страна.

Във фолклорните вълшебства на огледалата се отреждала специфична роля. Това се дължи на събитието, че огледалото обръща отразеното пространство, което като че ли продължава във вътрешността в него. Така то може да отразява освен образните обекти, само че също мислите и възприятията на индивида, както и да отнеме душата му в  своите загадъчни измерения. Поради тази причина огледалата и всички други отразяващи повърхности е признато да се покриват, когато в жилището има мъртвец. Вярвало се, че в случай че няколко огледала се подредят по избран метод, госпожица може да види в тях бъдещия си брачен партньор.

Особено забавно е така наречен „ огледало на Козирев “, наречено по този начин по името на изобретателя му. То съставлява гладък алуминиев лист, навит във тип на серпантина, в която влиза човек. Хората вътре изпитват особени психофизически чувства. Много от тях се чувствали като участници в от дълго време минали исторически събития, пренасяли се в друго пространство, получавали резултат „ излизане от личното тяло “ и т. н.

Хоризонтално насочено огледало на Козирев

В езотеричната литература са познати описания освен на огледала, само че и на цели области, при стъпването върху които човек се реалокира в други измерения. Почитателите на свръхестествените явления считат, да вземем за пример, че прословутият Бермудски триъгълник, в който са изчезнали доста кораби и самолети, е такова място. Но освен там. Така да вземем за пример, през 1994 година норвежки рибарски транспортен съд разкрил бебе в морето, което било мощно измръзнало, само че живо – привързано към остарял избавителен пояс с надпис „ Титаник “. Намирало се навръх мястото на Атлантическия океан, където злощастният транспортен съд бил потопен през 1912 г. Дали това било злокобно действие на днешни нарушители? Или пък в действителност имало връзка със събитията към „ Титаник “?

Странен случай с огледало е регистриран в публични отчети на 25 октомври 1593 година В град Мексико се появил, незнайно от кое място, комплициран и уплашен боец, с оръжие и в униформа на полк, който не се числял към локалния гарнизон. Той докладвал, че служи в столицата на Филипините – Манила, на 5000 километра от Мексико. Бил в защитата на губернаторския замък и си спомнял единствено, че до момента в който стоял на поста си, около него пренесли огромно, в цялостен човешки растеж, огледало. После към този момент нищо не си спомнял, а минимум пък по какъв начин се озовал в Мексико. Много месеци по-късно испански служители, пристигнали от Манила, познали боеца и удостоверили, че по същото време, когато той липсващ, в двореца на губернатора сменяли мебелировката. А самият боец там бил наказан задочно за дезертиране.

Много необичайно събитие се случило през 1620-те години. Една монахиня на име Мария от испанския град Агреда покръстила цяло индианско племе в Южна Америка, без да излиза от манастира си в Испания. Това било установено публично и докладвано от испански мисионери, които били ужасно учудени, че срещат християни там, където не бил стъпвал европейски крайник. Индианците посочили на монасите кръстове, броеници и богослужебен съд за освещаване на вино. Установило се, че съдът бил взет от францисканския манастир в Агреда. Туземците споделили, че новата религия им била донесена от „ Жената в синьо “.

Когато мисионерите се завърнали в Испания, Светата инквизиция незабавно подхванала следствие. Било установено, че богослужебният съд в действителност е от Агреда. Абатисата на манастира, който бил учреден от нейните родители – монахиня Мария (Мария Фернандес Коронел), си признала, че за връзка с индианците на към 9 хиляди километра употребила нормално полирано железно огледало. Тъй като всичко вършела с положителни планове и благи цели, а и постигнала неопровергаем позитивен резултат, Инквизицията не намерила в дейностите й състав на закононарушение.

През 1673 година католическата черква почнала развой по оповестяването на Мария Агредска за светица – който, обаче, не е завършил и до ден-днешен. А през 1861 година нейната книга „ Мистичният Божий град “ въпреки всичко била неразрешена от испанската Инквизиция.

Така казусът за огледалния свят незабелязано се преплита с този за съществуването на други измерения, пространства и светове към нас. През 1957 година американският физик Хю Еверет в своята докторска дисертация научно обосновал опцията да съществуват голям брой обитаеми светове – и по този начин основал квантовата доктрина за паралелните вселени. Според него, всички тези светове са вложени един в различен, сходно на съветска матрьошка – т.е., намират се и към нас, може би даже вътре в нас, а освен на безпределно отдалечени планети.

Основният извод на Еверет е, че, в случай че се намираме отвън даден свят – той ни наподобява безпределно дребен, само че в случай че сме вътре в него – безпределно огромен. Физикът приключил отбраната на своята дисертация с фамозната фраза: „ Дами и господа, мъчно е да си представим, че в тебешира, който държа в ръката си, има милиарди Вселени, огромни колкото нашата или даже повече – само че, както виждате, уравненията го потвърждават! “

За страдание, даже великият Нилс Бор, с който Еверет се срещнал, не се отнесъл съществено към теорията му. Но, кой знае – невъзможното през днешния ден постоянно става явно на следващия ден.