„Истинските“ мемоари на д`Артанян
Малцина са хората, които не са чели „ Тримата мускетари “ на Александър Дюма или не са гледали най-малко филмите по трилогията за приключенията на храбрите другари и майстори на шпагата Атос, Портос, Арамис и д`Артанян.
Но също по този начин не са доста тези, които знаят, че Дюма написа книгите си по „ същинските записки “ на маршала на Франция Шарл Баац д`Артанян. Обаче до каква степен тези записки са същински, е под много огромно подозрение. Независимо, че оня, който ги е чел, открива в тях съвсем всички събития, разказани от Дюма – тук са и фамозните брилянти, подарени от кралица Ана Австрийска на Бъкингамския херцог, и миледи с нейните подли проекти, и интригите на кардинал Ришельо, и тъжната обич на д`Артанян към госпожа Бонасьо… Между другото, съхранен е и много скучноватия жанр на изложение, присъщ нормално за същински записки. Но, по този начин или другояче, те въпреки всичко не са написани от фамозния кралски мускетар – а от Гатиел дьо Куртил дьо Сандра (1644 – 1712), френски публицист, журналист и мемоарист.
Гатиен дьо Куртил служил в ротата на кралските мускетари, където се издигнал до чин капитан. След пенсионирането си през 1688 година той става професионален журналист и публицист.
Романите на Куртил, написани в приключенски дух, както и измислените „ записки “ на разнообразни персони, цялостни с пикантни детайлности, се радвали на огромен триумф измежду читателите – само че провокирали гнева на краля-слънце Людовик XIV, който съзрял в тях огорчение към кралското семейство. Авторът бил хвърлен в Бастилията, откъдето съумял да избяга в Холандия. Там траял своята литературна активност и разгласил „ Мемоарите на господин д’Артанян “. През 1702 по неволя се завърнал в родината си – само че бил хванат и още веднъж хвърлен в Бастилията, където прекарал 9 години и бил освободен малко преди гибелта си.
Литературното завещание на Куртил е много обемисто, само че най-известната му книга си остава „ Мемоарите на господин Д’Артанян, капитан-лейтенант от първа рота на кралските мускетари, съдържащи доста персонални и секрети неща, случили се по време на ръководството на Людовик Велики “. Ала текстът, поднесен на читателите като записките на д`Артанян, е в жанра „ литературна мистификация “ – присъщ за творчеството на Куртил. Реалният д`Артанян нищо не е писал и както демонстрират неговите документи, бил едва образован. Вероятно главен източник на информация за д’Артанян е приятелят на популярния мускетар – дьо Бемо, който бил шеф на Бастилията по време на първото затворничество на Куртил.
Дали създателят е употребявал единствено разказите на Бемо или също и някакви мемоари на самия д`Артанян, остава мистерия. Самият Куртил твърди, че разполагал с истински бележки на мускетаря, открити след гибелта му на бойното поле при Маастрихт – само че това несъмнено е едва евентуално, тъй като „ Мемоарите на д`Артанян “ са 3 обемисти тома. Ако в действителност кралският мускетар ги е писал, просто нямаше да му остане време да върти шпагата и да изживее зашеметяващите си завършения.
Независимо от това, дали записките на д`Артанян са достоверни или мистифицирани, повече от несъмнено e, че милиони читатели по целия свят ще предпочетат да четат за приключенията на смелите и доблестни мускетари точно в романите на Дюма – вместо в скучноватото съчинение на Куртил. Нали точно по тази причина съществува човешката фикция – с цел да украсява действителното и от време на време не изключително забавно делнично съществуване.
