MaltaToday с убийствен анализ: Изглежда, че по грешка се присъединихме към грешния Европейски съюз
Малта не е тъкмо единствената държава-членка на Европейски Съюз, където върховенството на закона е подкопано от систематична корупция, непотизъм, институционална парализа, проведена престъпност... и даже убийства.
Така стартира обширният и убиствен относителен разбор сред Малта и България на журналистът Рафаел Васало. Материалът е оповестен в и е илюстриран с кадър на който са министър председателят на България Бойко Борисов и актуалният президент на Европейската национална партия Манфрид Вебер.
Ето целия текст на Васало:
Да ви кажа нещо: хайде да поиграем една дребна игра. Ще възпроизведа фрагменти от отчет, оповестен неотдавна в уеб страницата на Европейския съвет за външни връзки - с име на съответна държава-членка на Европейски Съюз, което е прикрито - и вие ще се пробвате да отгатнете неидентифицираната страна.
Готови ли сте? Ето:
„ Хиляди хора излязоха по улиците на [XXXX] през последните седмици, с цел да изискат систематична смяна на три фронта: битката с корупцията и мафиотските връзки на управляващите; промени в правосъдната система; и свободата на словото.
„ В Европейски Съюз [XXXX] е страната с най-голям резултат във връзка с корупцията, съгласно Transparency International [...] През годините поредни кавги слагат под въпрос нейната правосъдна самостоятелност. Организациите на гражданското общество в [XXXX] от дълго време водят акция за правосъдни промени...
„ В съпоставяне с други държави-членки на Европейски Съюз, в класацията за независимост на словото за 2020 година [XXXX] се подрежда на 111-о място, надалеч зад всички останали страни от Европейски Съюз, само че също и зад доста африкански или азиатски страни…
И най-после: „ Ако [XXXX] остане толкоз обратно по съществени въпроси като свободата на словото, върховенството на закона и самостоятелната правосъдна система, това е нездравословно за Европейски Съюз като цяло... “
Добре, до момента несъмнено към този момент сте се досетили, че нашата мистериозна държава-членка на Европейски Съюз не може да бъде Малта. Ако не друго, то най-малко тъй като просто търсене с Гугъл ще разкрие, че страната ни е на 81-о място, а не на 111-то място в класацията за независимост на печата през 2020 година
По същия метод сме класирани на 54-то място във връзка с показателя за корупцията на Transparency International. Дори 11 места над дъното на европейската таблица, което е заето от...
Ами в този момент! Почти се отказахте от играта, нали? Но това е без значение. Вероятно към този момент сте създали, за кого става дума, проследявайки интернационалните вести през последните няколко седмици.
Да, хора, отговорът в действителност е България....
Въпреки че (нека си признаем), в случай че вместо това сте попълнили тези празни места с „ Малта “, има възможност никой даже да не е забелязал.
В последна сметка описът с тъжби против върховенството на закона против България – за „ Корупция “; „ Мафиотски връзки на ръководещите “, „ Съдебна самостоятелност “; „ Свобода на словото “ и така нататък - не е просто сходен на нашия набор от институционални проблеми. Той е ИДЕНТИЧЕН.
И при положение, че се чудите, това се разгръща и върху въпроса за политически стимулираните убийства в мафиотски жанр. Без по никакъв метод да понижава ужаса от случилото се тук през октомври 2017 година... Нека просто кажем, че скорошната история на политическите убийства на България още веднъж ще сложи тази страна надалеч по-високо от нашата, в предполагаем лист на „ Европейската столица на политическите убийства “.
През юли предходната година „ New Eastern Europe “ заяви, че: „ Между 2003 и 2018 година България става очевидец на редица убийства на високопоставени лица: известни предприемачи, одобрен прокурор, значим шеф в данъчната администрация на България и основен специалист в обществен развой на нелегално подслушване от държавното управление на [премиера] Борисов, всички бяха убити. "
Статията прибавя: „ Тези убийства не са били позволени от управляващите и е подозрително, че и те са били вярно разследвани “.
Тогава наподобява, че Малта не е тъкмо единствената държава-членка на Европейски Съюз, където върховенството на закона е подкопано от систематична корупция, непотизъм, институционална парализа, проведена престъпност... и даже убийства.
И въпреки всичко наподобява също по този начин, че Малта е единствената страна от Европейски Съюз, която в миналото фактически е извикана по някой от тези въпроси. Тъй като има големи прилики сред политическите пейзажи на двете страни... има и няколко дребни разлики тук и там.
Една поразителна разлика е, че убийството на Дафне Каруана Галиция в последна сметка докара до оставката на Джоузеф Мускат предишния януари и колапса на държавното управление му - частично, би трябвало да се означи, заради непреодолимия напън от Европейски Съюз. Българският министър-председател Бойко Борисов и до през днешния ден е на мястото си.
Не единствено това, само че и там, където Малта е била непрекъснато нахоквана, унижавана, осъждана и щедро обезсърчавана от на практика всяка една европейска институция, която желаете назовете - Европейската комисия, Европейският парламент, обособените държавни глави, Съвета на Европа и така нататък - Европейският отговор на българската обстановка до момента беше... Хм...
... е, с цел да бъдем почтени, не можете тъкмо да се кажете, че не е съществувала. Защото това е в действителност причудливата (и извънредно несправедлива) част от цялото уравнение.
Факт е, че Европейският съюз не просто не е осъдил държавното управление на Борисов, по същия метод, както е изцяло изкормил Малта през последните три години... само че той намерено и недвусмислено е подкрепял българския министър председател през целия му път.
Да вземем да вземем за пример нашия остарял другар Манфред Вебер: актуалният президент на Европейската национална партия, която е и най-големият политически блок в Европейския парламент.
Със сигурност няма да имате потребност от мен, с цел да припомня за многото, доста пъти, през които Вебер е коментирал Малта и се е занимавал с корупция и институционализирана престъпност през последните години. Още на 19 юни той даже сподели на локален интервюиращ, че обстановката в Малта - където държавните чиновници са били „ забъркани в проведената престъпност “ - е „ неповторима “ в европейския блок.
И въпреки всичко необичайно, единствено няколко седмици по-късно - т.е. на 10 юли, когато българските улични митинги към този момент бушуваха от известно време - същият този Манфред Вебер обществено съобщи, че: „ Групата на ЕНП изцяло поддържа българското държавно управление на Бойко Борисов и неговите напъните за отбрана на стопанската система против отрицателните последствия от коронакризата, битката против корупцията и напредъка, който се реализира за присъединение към еврозоната. "
Много несъгласия? И би трябвало ли въобще да изяснявам за какво позицията на Вебер във връзка с България беше (и към момента е) толкоз доста друга от предходната му позиция във връзка с Малта? (Ще ви дам дребен намек: в никакъв случай няма да познаете към кой политически блок в Екологичен потенциал принадлежи партията ГЕРБ на Борисов...)
Добре, склонен съм, че в полза на справедливостта би трябвало също да се означи, че има няколко (малко редки) образеца за други членове на Европейския парламент, които в действителност употребяват същия аршин, когато става въпрос за преценка на други държави-членки на Европейски Съюз.
Подобно на Свен Гиголд от Германската зелена партия, да вземем за пример, който подлага на критика България по почти тъкмо същия „ жесток “ метод (негова лична дума, а не моя), защото той неведнъж е разкъсвал в нашата страна от 2017 година насам.
Но какво ще кажеш за Екологичен потенциал като цяло?
Къде са всички резолюции на Екологичен потенциал, осъждащи България поради ситуацията й с върховенството на закона (което, както се удостоверява от горните цитати, в действителност е надалеч по-лошо от това на Малта)?
И какъв брой специфични делегации на „ правовата страна “ са изпратени в София?
Както стоят нещата, единствената забележима реакция на българската рецесия беше четиричасова среща на EURACTIV на 28 август, управлявана от холандския евродепутат Софи Ин ’т Велд (интересно е, че това е същият евродепутат, който оглавяваше всички тези делегации в Малта) и на която беше поканен самият Борисов... само че той даже не си направи труда да се появи.
Излизайки от тази среща, самата Ин ’т Велд наподобява призна, че е загуба на време. Точните й думи бяха: „ Нашата група ще наблюдава корупцията в България и ще изпратим спомагателни въпроси на доста от участниците, тъй като нямахме време да навлизаме в детайлности. “
Сега не е тъкмо същата непримиримост и ангажираност, които тя демонстрираше, когато прецизно и неведнъж прекарваше Малта през шредера, нали?
Но отново, допускам, че е доста по-лесно да бъдеш „ корав “ и „ праволинеен “ с дребна, несъществена дребна страна като Малта... в сравнение с с страна, чийто министър-председател наподобява като най-хубав другар с всички най-високопоставени членове на Европейската комисия и който е разказан (от Politico) като „ основен съдружник на немския канцлер Ангела Меркел и европейските водачи... “
Което, несъмнено, ни води до различен от нашите остарели другари: Франс Тимерман, изпълнителен вицепрезидент на Европейска комисия.
Подобно на Вебер преди него, Тимерманс наподобява счита, че в действителност има два европейски съюза, а не един. Има Европейски Съюз, от който сме част - т.е. този, който се допуска, че се управлява от правилата на положителното ръководство и върховенството на закона... и където държавите-членки, които изпадат в противоречие, биват подложени на непоколебим надзор, обществено изобличени и безмилостно притиснати да реформират (както е посочено в изказванието на Тимерман през април 2018 година, че „ Ще продължим да настояваме пред малтийските управляващи “)
и по-късно има Европейски Съюз, населяван от негови персонални другари, какъвто, несъмнено, е самият Борисов, който Тимерманс обществено похвали през юли 2019 година по време на среща, с цел да изиска поддръжката на българския министър председател за личната му номинация в Европейската комисия.
По този мотив Тимерманс сподели на Борисов: „ Винаги съм изразявал възхищението си от това, което вършиме в битката против проведената престъпност и корупцията. Водили сме доста откровени полемики за това. И това е основата, на която оценявам нашето другарство... ”
Е, какво да кажа? Не се колебая, че Борисов „ цени другарството си “ и с Тимерманс. В края на краищата той спести на страната му цялото европейско неодобрение и наказание, което беше толкоз необятно публикувано по отношение на Малта през последните няколко години. Както и, също по този начин, е попречило Европейската комисия да „ натиска българските управляващи “, както направи това мощно и дейно - в тази ситуация на Малта.
Напротив - единственият отговор на представителя на Комисията Кристиан Виганд за българската рецесия беше, че: „ Ние поддържаме правото на кротичък митинг “ - Да! - и... ъъъ... не, това е, в действителност.
Когато са притиснати от публицисти за публична позиция на Европейската комисия - от типа, които Комисията нормално е прекомерно щастлива да даде, когато става въпрос за други, по-слабо свързани страни - Виганд просто „ отхвърли да разяснява повече “.
Изправен пред очевидно несъгласие на такива астрономически пропорции, мога единствено да заключа, че Малта е трябвало инцидентно да се причисли към неверния Европейски съюз, още през 2004 година
Вместо да станем част от дребна котерия на съидейници - които постоянно се прикриват за корупцията между тях и чиито членове се радват на безкрайна безотговорност за закононарушенията си в мафиотски жанр - ние в последна сметка се превърнахме в камшик за всички останали страни на Европейски Съюз, скандално двуличие и двойни стандарти.
Но въпреки всичко: както всяка друга неточност, допускам, че постоянно може да бъде поправена, в случай че (или когато) пристигна времето...
Превод: Диана Йонква
Така стартира обширният и убиствен относителен разбор сред Малта и България на журналистът Рафаел Васало. Материалът е оповестен в и е илюстриран с кадър на който са министър председателят на България Бойко Борисов и актуалният президент на Европейската национална партия Манфрид Вебер.
Ето целия текст на Васало:
Да ви кажа нещо: хайде да поиграем една дребна игра. Ще възпроизведа фрагменти от отчет, оповестен неотдавна в уеб страницата на Европейския съвет за външни връзки - с име на съответна държава-членка на Европейски Съюз, което е прикрито - и вие ще се пробвате да отгатнете неидентифицираната страна.
Готови ли сте? Ето:
„ Хиляди хора излязоха по улиците на [XXXX] през последните седмици, с цел да изискат систематична смяна на три фронта: битката с корупцията и мафиотските връзки на управляващите; промени в правосъдната система; и свободата на словото.
„ В Европейски Съюз [XXXX] е страната с най-голям резултат във връзка с корупцията, съгласно Transparency International [...] През годините поредни кавги слагат под въпрос нейната правосъдна самостоятелност. Организациите на гражданското общество в [XXXX] от дълго време водят акция за правосъдни промени...
„ В съпоставяне с други държави-членки на Европейски Съюз, в класацията за независимост на словото за 2020 година [XXXX] се подрежда на 111-о място, надалеч зад всички останали страни от Европейски Съюз, само че също и зад доста африкански или азиатски страни…
И най-после: „ Ако [XXXX] остане толкоз обратно по съществени въпроси като свободата на словото, върховенството на закона и самостоятелната правосъдна система, това е нездравословно за Европейски Съюз като цяло... “
Добре, до момента несъмнено към този момент сте се досетили, че нашата мистериозна държава-членка на Европейски Съюз не може да бъде Малта. Ако не друго, то най-малко тъй като просто търсене с Гугъл ще разкрие, че страната ни е на 81-о място, а не на 111-то място в класацията за независимост на печата през 2020 година
По същия метод сме класирани на 54-то място във връзка с показателя за корупцията на Transparency International. Дори 11 места над дъното на европейската таблица, което е заето от...
Ами в този момент! Почти се отказахте от играта, нали? Но това е без значение. Вероятно към този момент сте създали, за кого става дума, проследявайки интернационалните вести през последните няколко седмици.
Да, хора, отговорът в действителност е България....
Въпреки че (нека си признаем), в случай че вместо това сте попълнили тези празни места с „ Малта “, има възможност никой даже да не е забелязал.
В последна сметка описът с тъжби против върховенството на закона против България – за „ Корупция “; „ Мафиотски връзки на ръководещите “, „ Съдебна самостоятелност “; „ Свобода на словото “ и така нататък - не е просто сходен на нашия набор от институционални проблеми. Той е ИДЕНТИЧЕН.
И при положение, че се чудите, това се разгръща и върху въпроса за политически стимулираните убийства в мафиотски жанр. Без по никакъв метод да понижава ужаса от случилото се тук през октомври 2017 година... Нека просто кажем, че скорошната история на политическите убийства на България още веднъж ще сложи тази страна надалеч по-високо от нашата, в предполагаем лист на „ Европейската столица на политическите убийства “.
През юли предходната година „ New Eastern Europe “ заяви, че: „ Между 2003 и 2018 година България става очевидец на редица убийства на високопоставени лица: известни предприемачи, одобрен прокурор, значим шеф в данъчната администрация на България и основен специалист в обществен развой на нелегално подслушване от държавното управление на [премиера] Борисов, всички бяха убити. "
Статията прибавя: „ Тези убийства не са били позволени от управляващите и е подозрително, че и те са били вярно разследвани “.
Тогава наподобява, че Малта не е тъкмо единствената държава-членка на Европейски Съюз, където върховенството на закона е подкопано от систематична корупция, непотизъм, институционална парализа, проведена престъпност... и даже убийства.
И въпреки всичко наподобява също по този начин, че Малта е единствената страна от Европейски Съюз, която в миналото фактически е извикана по някой от тези въпроси. Тъй като има големи прилики сред политическите пейзажи на двете страни... има и няколко дребни разлики тук и там.
Една поразителна разлика е, че убийството на Дафне Каруана Галиция в последна сметка докара до оставката на Джоузеф Мускат предишния януари и колапса на държавното управление му - частично, би трябвало да се означи, заради непреодолимия напън от Европейски Съюз. Българският министър-председател Бойко Борисов и до през днешния ден е на мястото си.
Не единствено това, само че и там, където Малта е била непрекъснато нахоквана, унижавана, осъждана и щедро обезсърчавана от на практика всяка една европейска институция, която желаете назовете - Европейската комисия, Европейският парламент, обособените държавни глави, Съвета на Европа и така нататък - Европейският отговор на българската обстановка до момента беше... Хм...
... е, с цел да бъдем почтени, не можете тъкмо да се кажете, че не е съществувала. Защото това е в действителност причудливата (и извънредно несправедлива) част от цялото уравнение.
Факт е, че Европейският съюз не просто не е осъдил държавното управление на Борисов, по същия метод, както е изцяло изкормил Малта през последните три години... само че той намерено и недвусмислено е подкрепял българския министър председател през целия му път.
Да вземем да вземем за пример нашия остарял другар Манфред Вебер: актуалният президент на Европейската национална партия, която е и най-големият политически блок в Европейския парламент.
Със сигурност няма да имате потребност от мен, с цел да припомня за многото, доста пъти, през които Вебер е коментирал Малта и се е занимавал с корупция и институционализирана престъпност през последните години. Още на 19 юни той даже сподели на локален интервюиращ, че обстановката в Малта - където държавните чиновници са били „ забъркани в проведената престъпност “ - е „ неповторима “ в европейския блок.
И въпреки всичко необичайно, единствено няколко седмици по-късно - т.е. на 10 юли, когато българските улични митинги към този момент бушуваха от известно време - същият този Манфред Вебер обществено съобщи, че: „ Групата на ЕНП изцяло поддържа българското държавно управление на Бойко Борисов и неговите напъните за отбрана на стопанската система против отрицателните последствия от коронакризата, битката против корупцията и напредъка, който се реализира за присъединение към еврозоната. "
Много несъгласия? И би трябвало ли въобще да изяснявам за какво позицията на Вебер във връзка с България беше (и към момента е) толкоз доста друга от предходната му позиция във връзка с Малта? (Ще ви дам дребен намек: в никакъв случай няма да познаете към кой политически блок в Екологичен потенциал принадлежи партията ГЕРБ на Борисов...)
Добре, склонен съм, че в полза на справедливостта би трябвало също да се означи, че има няколко (малко редки) образеца за други членове на Европейския парламент, които в действителност употребяват същия аршин, когато става въпрос за преценка на други държави-членки на Европейски Съюз.
Подобно на Свен Гиголд от Германската зелена партия, да вземем за пример, който подлага на критика България по почти тъкмо същия „ жесток “ метод (негова лична дума, а не моя), защото той неведнъж е разкъсвал в нашата страна от 2017 година насам.
Но какво ще кажеш за Екологичен потенциал като цяло?
Къде са всички резолюции на Екологичен потенциал, осъждащи България поради ситуацията й с върховенството на закона (което, както се удостоверява от горните цитати, в действителност е надалеч по-лошо от това на Малта)?
И какъв брой специфични делегации на „ правовата страна “ са изпратени в София?
Както стоят нещата, единствената забележима реакция на българската рецесия беше четиричасова среща на EURACTIV на 28 август, управлявана от холандския евродепутат Софи Ин ’т Велд (интересно е, че това е същият евродепутат, който оглавяваше всички тези делегации в Малта) и на която беше поканен самият Борисов... само че той даже не си направи труда да се появи.
Излизайки от тази среща, самата Ин ’т Велд наподобява призна, че е загуба на време. Точните й думи бяха: „ Нашата група ще наблюдава корупцията в България и ще изпратим спомагателни въпроси на доста от участниците, тъй като нямахме време да навлизаме в детайлности. “
Сега не е тъкмо същата непримиримост и ангажираност, които тя демонстрираше, когато прецизно и неведнъж прекарваше Малта през шредера, нали?
Но отново, допускам, че е доста по-лесно да бъдеш „ корав “ и „ праволинеен “ с дребна, несъществена дребна страна като Малта... в сравнение с с страна, чийто министър-председател наподобява като най-хубав другар с всички най-високопоставени членове на Европейската комисия и който е разказан (от Politico) като „ основен съдружник на немския канцлер Ангела Меркел и европейските водачи... “
Което, несъмнено, ни води до различен от нашите остарели другари: Франс Тимерман, изпълнителен вицепрезидент на Европейска комисия.
Подобно на Вебер преди него, Тимерманс наподобява счита, че в действителност има два европейски съюза, а не един. Има Европейски Съюз, от който сме част - т.е. този, който се допуска, че се управлява от правилата на положителното ръководство и върховенството на закона... и където държавите-членки, които изпадат в противоречие, биват подложени на непоколебим надзор, обществено изобличени и безмилостно притиснати да реформират (както е посочено в изказванието на Тимерман през април 2018 година, че „ Ще продължим да настояваме пред малтийските управляващи “)
и по-късно има Европейски Съюз, населяван от негови персонални другари, какъвто, несъмнено, е самият Борисов, който Тимерманс обществено похвали през юли 2019 година по време на среща, с цел да изиска поддръжката на българския министър председател за личната му номинация в Европейската комисия.
По този мотив Тимерманс сподели на Борисов: „ Винаги съм изразявал възхищението си от това, което вършиме в битката против проведената престъпност и корупцията. Водили сме доста откровени полемики за това. И това е основата, на която оценявам нашето другарство... ”
Е, какво да кажа? Не се колебая, че Борисов „ цени другарството си “ и с Тимерманс. В края на краищата той спести на страната му цялото европейско неодобрение и наказание, което беше толкоз необятно публикувано по отношение на Малта през последните няколко години. Както и, също по този начин, е попречило Европейската комисия да „ натиска българските управляващи “, както направи това мощно и дейно - в тази ситуация на Малта.
Напротив - единственият отговор на представителя на Комисията Кристиан Виганд за българската рецесия беше, че: „ Ние поддържаме правото на кротичък митинг “ - Да! - и... ъъъ... не, това е, в действителност.
Когато са притиснати от публицисти за публична позиция на Европейската комисия - от типа, които Комисията нормално е прекомерно щастлива да даде, когато става въпрос за други, по-слабо свързани страни - Виганд просто „ отхвърли да разяснява повече “.
Изправен пред очевидно несъгласие на такива астрономически пропорции, мога единствено да заключа, че Малта е трябвало инцидентно да се причисли към неверния Европейски съюз, още през 2004 година
Вместо да станем част от дребна котерия на съидейници - които постоянно се прикриват за корупцията между тях и чиито членове се радват на безкрайна безотговорност за закононарушенията си в мафиотски жанр - ние в последна сметка се превърнахме в камшик за всички останали страни на Европейски Съюз, скандално двуличие и двойни стандарти.
Но въпреки всичко: както всяка друга неточност, допускам, че постоянно може да бъде поправена, в случай че (или когато) пристигна времето...
Превод: Диана Йонква
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ