Разсекретени материали разкриха за ужасяващо оръжие на ЦРУ
Мълниите обичайно се явяват оръжие на боговете, само че през 1967 година Централно разузнавателно управление на САЩ си задавало въпроса могат ли те също да приканват мълнии от небесата по избор.
Документи, открити в архивите на централата на Централното разследващо ръководство в Лангли, сочат, че военните експерти на ведомството са обсъждали опцията за заличаване на противников цели или самия зложелател благодарение на мълнии.
" Оръжието на Зевс "
През 1967 година академик метеоролог, чието име остава засекретено и до през днешния ден, предлага на управлението на Централно разузнавателно управление на САЩ своята идея за управляема гръмотевица, която може да се употребява като оръжие. Това на практика изцяло би изключило опцията за откриване на тези, които го употребяват. Разсекретени материали на американското разузнаване приказват, че организацията е приела тази концепция много съществено.
Концепцията за управляема гръмотевица се основава на наблюдението, че мълнията следва пътя на йонизирания въздух, прочут като стъпков водач. След като водещият удар доближи земята и сътвори верига, се образува гръмотевица и протича ток, нормално към 300 милиона волта при 30 000 ампера, изяснява Forbes.
Според учения изкуствени водачи биха могли да „ провокират разряди когато и където желаеме “. Изкуственият водач би представлявал проводник с диаметър няколко хилядни от сантиметъра и дължина няколко километра.
Такъв проводник обаче можело да се употребява единствено при избрани условия: обектът, предстоящ на заличаване, трябвало да се намира в епицентъра на гръмотевична стихия, в която със аероплан се доставя намотка с проводник и по-късно се спуска с парашут. Според замисъла размотаната жица трябвало да увлече мощен разряд гръмотевица с мощ от към 30 000 ампера и да порази задачата, без да провокира съмнение у врага.
Това " оръжие на Зевс " безспорно имало заслуги. Първо, то било на ниска цена: мълнията се " издава " от гръмотевична стихия гратис. Второ, удар от гръмотевица не оставя следи след себе си като гилзи, елементи от ракети или други доказателства за присъединяване на държавното управление.
Експерименти с климатични оръжия
Може би през 1967 година този проект не е изглеждал толкоз смахнат: по това време във Виетнам военновъздушните сили на Съединени американски щати провеждали пробна интервенция „ Попай “, пробвайки се да повлияят на времето с климатични оръжия. Тя се провеждала през дъждовния сезон от март до ноември. Същността на интервенцията била да се повлияе интензивно на облаците: в дъждовните облаци бил разпръскван сребърен йодид, което водело до значителни превалявания. В резултат количеството им се увеличавало три пъти. Това довело до наводнение на оризовите полета, както и до нарушение на пътя на Хо Ши Мин, по който виетнамските партизани се снабдявали с оръжия и съоръжение.
Освен това Централно разузнавателно управление на САЩ се занимавало с психически интервенции, призоваващи свръхестественото, такива като проекта да се убедят кубинците, че Второто пришествие е неизбежно, посредством скрито изплуване на подводница и изстрелване на сигнални ракети над Хавана.
Интересното е, че Управлението за напреднали проучвателен планове на Министерството на защитата (DARPA) по-късно опитало със задействана гръмотевица и стигнало доста по-далеч с плана Nimbus, създавайки единствения профилиран център за проучване на мълнии навън в Съединени американски щати. Акцентът обаче бил върху фундаменталните научни проучвания и предотвратяването на удари от мълнии. По подигравка на ориста, най-новият аероплан на Военновъздушни сили на Съединени американски щати – F-35 Lightning II – се оказал изключително уязвим на такива удари.
„ Те твърдяха, че не се интересуват от потреблението на мълниите като оръжие – споделя Мартин Уман, професор от Университета на Флорида, откакто DARPA прекратила финансирането на програмата. – Ако зад нашите проучвания са стояли генерали, ние не сме знаели за това. “
Недостатъци на концепцията
Угасването на интереса към концепцията за управляема гръмотевица е напълно разбираемо. Колкото и примамливо да наподобява потреблението на сходно климатично оръжие, съответно приложението на гръмотевица има съществени проблеми, заради което концепцията била изоставена от Централно разузнавателно управление на САЩ.
Първо, с цел да " работи " мълнията, е належащо да се изчака гръмотевична стихия, и второ, с цел да бъде резултатът от разряда оптимален, изкуственият проводник би трябвало да е в непосредствена непосредственост до задачата, което е също не е елементарно за реализиране.
Документи, открити в архивите на централата на Централното разследващо ръководство в Лангли, сочат, че военните експерти на ведомството са обсъждали опцията за заличаване на противников цели или самия зложелател благодарение на мълнии.
" Оръжието на Зевс "
През 1967 година академик метеоролог, чието име остава засекретено и до през днешния ден, предлага на управлението на Централно разузнавателно управление на САЩ своята идея за управляема гръмотевица, която може да се употребява като оръжие. Това на практика изцяло би изключило опцията за откриване на тези, които го употребяват. Разсекретени материали на американското разузнаване приказват, че организацията е приела тази концепция много съществено.
Концепцията за управляема гръмотевица се основава на наблюдението, че мълнията следва пътя на йонизирания въздух, прочут като стъпков водач. След като водещият удар доближи земята и сътвори верига, се образува гръмотевица и протича ток, нормално към 300 милиона волта при 30 000 ампера, изяснява Forbes.
Според учения изкуствени водачи биха могли да „ провокират разряди когато и където желаеме “. Изкуственият водач би представлявал проводник с диаметър няколко хилядни от сантиметъра и дължина няколко километра.
Такъв проводник обаче можело да се употребява единствено при избрани условия: обектът, предстоящ на заличаване, трябвало да се намира в епицентъра на гръмотевична стихия, в която със аероплан се доставя намотка с проводник и по-късно се спуска с парашут. Според замисъла размотаната жица трябвало да увлече мощен разряд гръмотевица с мощ от към 30 000 ампера и да порази задачата, без да провокира съмнение у врага.
Това " оръжие на Зевс " безспорно имало заслуги. Първо, то било на ниска цена: мълнията се " издава " от гръмотевична стихия гратис. Второ, удар от гръмотевица не оставя следи след себе си като гилзи, елементи от ракети или други доказателства за присъединяване на държавното управление.
Експерименти с климатични оръжия
Може би през 1967 година този проект не е изглеждал толкоз смахнат: по това време във Виетнам военновъздушните сили на Съединени американски щати провеждали пробна интервенция „ Попай “, пробвайки се да повлияят на времето с климатични оръжия. Тя се провеждала през дъждовния сезон от март до ноември. Същността на интервенцията била да се повлияе интензивно на облаците: в дъждовните облаци бил разпръскван сребърен йодид, което водело до значителни превалявания. В резултат количеството им се увеличавало три пъти. Това довело до наводнение на оризовите полета, както и до нарушение на пътя на Хо Ши Мин, по който виетнамските партизани се снабдявали с оръжия и съоръжение.
Освен това Централно разузнавателно управление на САЩ се занимавало с психически интервенции, призоваващи свръхестественото, такива като проекта да се убедят кубинците, че Второто пришествие е неизбежно, посредством скрито изплуване на подводница и изстрелване на сигнални ракети над Хавана.
Интересното е, че Управлението за напреднали проучвателен планове на Министерството на защитата (DARPA) по-късно опитало със задействана гръмотевица и стигнало доста по-далеч с плана Nimbus, създавайки единствения профилиран център за проучване на мълнии навън в Съединени американски щати. Акцентът обаче бил върху фундаменталните научни проучвания и предотвратяването на удари от мълнии. По подигравка на ориста, най-новият аероплан на Военновъздушни сили на Съединени американски щати – F-35 Lightning II – се оказал изключително уязвим на такива удари.
„ Те твърдяха, че не се интересуват от потреблението на мълниите като оръжие – споделя Мартин Уман, професор от Университета на Флорида, откакто DARPA прекратила финансирането на програмата. – Ако зад нашите проучвания са стояли генерали, ние не сме знаели за това. “
Недостатъци на концепцията
Угасването на интереса към концепцията за управляема гръмотевица е напълно разбираемо. Колкото и примамливо да наподобява потреблението на сходно климатично оръжие, съответно приложението на гръмотевица има съществени проблеми, заради което концепцията била изоставена от Централно разузнавателно управление на САЩ.
Първо, с цел да " работи " мълнията, е належащо да се изчака гръмотевична стихия, и второ, с цел да бъде резултатът от разряда оптимален, изкуственият проводник би трябвало да е в непосредствена непосредственост до задачата, което е също не е елементарно за реализиране.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ