В троянското село Гумощник вече 190 години пазят килийното си училище
Малкото селце Гумощник, сгушеното в Троянския Балкан, към този момент 190 години пази своето килийно учебно заведение, знак на предприемчивостта и любовта на локалните хора към образованието. Това село, в което живеят не повече от 150 индивида, на 1 юни ще означи и 180 година от построяването на църквата, оповестяват от общинската администрация.
А Община Троян е осигурила 11 хиляди лв., с които е ремонтирано килийното учебно заведение и са актуализирани подове и мебели, ремонтирани са настилките с каменни плочи и дограмата. Ремонтирани са входът и коридорите в читалището.
По Програмата за развиване на туризма в община Троян са сложени нови указателни табели към туристическите обекти в село Гуморщник, които насочват туристи към килийното учебно заведение и църквата "Свети Николай летни ".
Килийното учебно заведение съществува от 1829 година. Първоначално е било дребна килийка, която през 1846 година прераснала в постройка на два етажа. Броят на учениците е достигал 40-50. Училището е затворено през 1942 година, заради липса на деца. В днешния си тип е реставрирано през 1979-а. килийното учебно заведение посреща над 700 индивида на година, както от България, по този начин и от Калифорния, Франция, Холандия, Съединени американски щати, Англия.
Село Гумощник се намира на 20 км от Троян и на 15 км от Априлци. Съставено е от шест махали, като обезлюдяването е оказало пагубно въздействие върху региона. Все още обитаеми са махала Център, Реката, Селце, Лакарево, Дуевци и Попина могила. Изключително красиво, с богато завещание и неповторим църковно-исторически комплекс. Това е селото с най-широк небосвод в България.
Най-старите белези за живот в Гумощник са откритите повече от 20 тракийски могили от IX-IV век преди Христа.
Селото впечатлява с красива природа и богато историческо минало. Все още се съхранява и поддържа църквата "Св. Николай Летни ", която впечатлява с фината си дърворезба и иконопис, както и прилежащото към нея Килийно учебно заведение, едно от дребното непокътнати в България.
Църквата е издигната през 1839 година, напълно с труда на локалните поданици, които са доставяли строителните материали от огромни дистанции, и е била доста огромна за времето си. В центъра на църквата се намира подов бял мраморен камък с двуглав орел, който е донесен и подарен от Петър Йончев през 1839 година. От Румъния е и огромната 250-килограмова камбана. Иконостасът е неповторимо създание на българското резбарско изкуство от епохата на Възраждането. Изработен е от новоселските потомствени майстори марангози Никола Матеев и сина му Йонко. Отличава се с дванайсетте си композиции, които пресъздават древен подиуми от сътворяването на света. Иконите пък са рисувани до 1842 година от живописеца Атанас Минчев от Батошево, от македонските художници Наум и Начо и някои други, не толкоз известни майстори ". Сега църквата "Свети Николай Летни " е оповестена за монумент на културата. Има съмнение, че началник на градежа е бил Колю Фичето .
В двора на църквата е единственият монумент у нас (а може би и в Европа) на починалите на кораба " Титаник ", прочут със конфликта си с айсберг и трагичното си поглъщане на 15 април през 1912 година. Той е изсечен от огромен гранитен пай, откъснал се от канара край селото. Върху него се чете надписа: "В паметъ на починалите въ Атлантическия окиянъ съ парахода Титаникъ въ 1912 година " От всички 38 българи, починали на Титаник, осем са от село Гумощник. Това са Пейо Колчев, Пенко Найденов, Илия Стойчев, Лалю Йонков, Марин Марков, Лазар Минков, Стойчо Михов и Недялко Петров.
За богатото историческо минало на този край, съпротивата през османското господство, както и доста други скъпи обстоятелства и събития е описал в книгата "История на с. Гумощник " локалният деен активист Лалю Самичков. Той е и основател и уредник на възобновяване и поддръжката на историческите монументи - църквата "Св. Николай Летни " и килийното учебно заведение.
Всяка година на 9 май е празникът на църквата "Свети Николай Летни ", а на 24 май се организира сборът на село Гумощник.
Гостите на селото могат да посетят и стая, обзаведена в битов градски жанр, в която са се хранили учениците. Там те могат да опитат троянска сливова ракия, а също и присъщото за този край "сватбарско жито ", за което локалните настояват, че е "най-доброто мезе ". То се подготвя от краве масло, жито и прясно мляко и се сервира от горната страна с карамелизирани орехи и стафиди.
А Община Троян е осигурила 11 хиляди лв., с които е ремонтирано килийното учебно заведение и са актуализирани подове и мебели, ремонтирани са настилките с каменни плочи и дограмата. Ремонтирани са входът и коридорите в читалището.
По Програмата за развиване на туризма в община Троян са сложени нови указателни табели към туристическите обекти в село Гуморщник, които насочват туристи към килийното учебно заведение и църквата "Свети Николай летни ".
Килийното учебно заведение съществува от 1829 година. Първоначално е било дребна килийка, която през 1846 година прераснала в постройка на два етажа. Броят на учениците е достигал 40-50. Училището е затворено през 1942 година, заради липса на деца. В днешния си тип е реставрирано през 1979-а. килийното учебно заведение посреща над 700 индивида на година, както от България, по този начин и от Калифорния, Франция, Холандия, Съединени американски щати, Англия.
Село Гумощник се намира на 20 км от Троян и на 15 км от Априлци. Съставено е от шест махали, като обезлюдяването е оказало пагубно въздействие върху региона. Все още обитаеми са махала Център, Реката, Селце, Лакарево, Дуевци и Попина могила. Изключително красиво, с богато завещание и неповторим църковно-исторически комплекс. Това е селото с най-широк небосвод в България.
Най-старите белези за живот в Гумощник са откритите повече от 20 тракийски могили от IX-IV век преди Христа.
Селото впечатлява с красива природа и богато историческо минало. Все още се съхранява и поддържа църквата "Св. Николай Летни ", която впечатлява с фината си дърворезба и иконопис, както и прилежащото към нея Килийно учебно заведение, едно от дребното непокътнати в България.
Църквата е издигната през 1839 година, напълно с труда на локалните поданици, които са доставяли строителните материали от огромни дистанции, и е била доста огромна за времето си. В центъра на църквата се намира подов бял мраморен камък с двуглав орел, който е донесен и подарен от Петър Йончев през 1839 година. От Румъния е и огромната 250-килограмова камбана. Иконостасът е неповторимо създание на българското резбарско изкуство от епохата на Възраждането. Изработен е от новоселските потомствени майстори марангози Никола Матеев и сина му Йонко. Отличава се с дванайсетте си композиции, които пресъздават древен подиуми от сътворяването на света. Иконите пък са рисувани до 1842 година от живописеца Атанас Минчев от Батошево, от македонските художници Наум и Начо и някои други, не толкоз известни майстори ". Сега църквата "Свети Николай Летни " е оповестена за монумент на културата. Има съмнение, че началник на градежа е бил Колю Фичето .
В двора на църквата е единственият монумент у нас (а може би и в Европа) на починалите на кораба " Титаник ", прочут със конфликта си с айсберг и трагичното си поглъщане на 15 април през 1912 година. Той е изсечен от огромен гранитен пай, откъснал се от канара край селото. Върху него се чете надписа: "В паметъ на починалите въ Атлантическия окиянъ съ парахода Титаникъ въ 1912 година " От всички 38 българи, починали на Титаник, осем са от село Гумощник. Това са Пейо Колчев, Пенко Найденов, Илия Стойчев, Лалю Йонков, Марин Марков, Лазар Минков, Стойчо Михов и Недялко Петров.
За богатото историческо минало на този край, съпротивата през османското господство, както и доста други скъпи обстоятелства и събития е описал в книгата "История на с. Гумощник " локалният деен активист Лалю Самичков. Той е и основател и уредник на възобновяване и поддръжката на историческите монументи - църквата "Св. Николай Летни " и килийното учебно заведение.
Всяка година на 9 май е празникът на църквата "Свети Николай Летни ", а на 24 май се организира сборът на село Гумощник.
Гостите на селото могат да посетят и стая, обзаведена в битов градски жанр, в която са се хранили учениците. Там те могат да опитат троянска сливова ракия, а също и присъщото за този край "сватбарско жито ", за което локалните настояват, че е "най-доброто мезе ". То се подготвя от краве масло, жито и прясно мляко и се сервира от горната страна с карамелизирани орехи и стафиди.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ