България между застаряващото и младото поколение: Какво наистина се случва с населението ни?
Малко тематики притеглят вниманието като демографията - какъв брой деца се раждат и какъв брой души умират в дадена страна за даден интервал. Вероятно това се дължи на наличното наблюдаване на тези явления, доколкото всеки става очевидец в персонално качество на обвързваните с тях процеси. За България постоянно циркулира изказванието, че е най-бързо изчезващата нация, което може да бъде пресилено, само че и почиващо на доза истина според от дефиницията и обсъжданото съпоставяне. Същевременно излезли в последните дни данни от Евростат сочат, че България към 2023 има най-високата плодовитост или междинен брой деца на жена в Европейския съюз (ЕС) - 1,81, в изискванията на сериозен спад в множеството други страни. Как могат да се обединят тези разнопосочни изводи?
Обикновено биват обсъждани два коефициента - на раждаемост и на плодовитост, които съставляват разнообразни параметри, само че постоянно биват бъркани. Докато раждаемостта показва броя “нови ” деца по отношение на цялото население - например на 1000 души, то плодовитостта ги съпоставя единствено с дамите в детеродна възраст. Така последната дефинира какъв брой деца се чака да роди междинната жена от съответното потомство, като съгласно Световната здравна организация стойност от 2,1 е нужна за дълготрайно естествено поддържане на популацията. Действително България се приближава до тази цел от най-малко няколко години, като е водеща по плодовитост в Европейски Съюз.
Въпреки това естественият приръст в България е негативен, както демонстрира горната графика по данни на Националния статистически институт (НСИ). У нас всяка година умират към 100 хиляди души, като за 2021 пандемията усилва броя им съвсем до 150 хиляди Същевременно родените на годишна база за последното десетилетие са едвам към 60 хиляди След покачваща се раждаемост в изискванията на бързо растяща стопанска система при започване на века най-вече деца от обсъждания интервал се раждат през 2009 - 81 хиляди Следва финансовата рецесия и равномерен спад на броя родени до 57 хиляди през 2022 и 2023. Низходящата наклонност в този момент наподобява се забавя при относително висока плодовитост по отношение на по-ранни интервали.
Раждаемостта понастоящем не е задоволителна за приблизителна “замяна ” на популацията, защото в демографията вземат участие по-възрастни генерации, родени например през 50-те, а дамите в детеродна възраст през днешния ден, родени например през 90-те, са малко. Така поколението, “отговорно ” за естествения приръст, е прекомерно малочислено, с цел да компенсира по-многобройните кохорти на висока възраст макар високата плодовитост. В течение на времето това разминаване би се трансформирало със промяната на генерации при опазване на сегашните трендове.
Засега съвсем двойно повече хора умират в България, в сравнение с се раждат всяка година. Това отразява както застаряването на популацията с огромни генерации, които в този момент стават на висока възраст, по този начин и ниския брой хора в детеродна възраст, от които на процедура зависи раждаемостта. Същевременно това съответствие е неравно разпределено по области. Така например в Сливен броят умряли и родени е съвсем идентичен, само че във Видин и Смолян умрелите са над тройно повече от родените. Зад данните се крие и резултатът на вътрешната миграция - младежи се местят към областите с огромни градове и раждат своите деца там, а в предходните им области остават по-възрастните, които влизат с по-значима тежест в данните за смъртността. Графиката сочи, че естествения приръст е със мощни разлики по области - по този начин някои биха се обезлюдявали неколкократно по-бързо от други при неявяване на механично придвижване на хора натам.
В резюме може да се заключи, че България има проблем с раждаемостта, доколкото повече хора умират, в сравнение с се раждат. Същевременно този проблем не е обвързван дотолкоз с плодовитостта на днешното младо потомство, която е относително висока, а с високия брой по-възрастни хора от предходните генерации. Докато този феномен е ясно видим в България със спада на общото население, той се следи и другаде, въпреки да е маскиран от мощната имиграция към стопански по-развити страни.
Иван е горделив варненец и икономист със пристрастеност към статистиката. Живял е в Германия, Чехия и Съединени американски щати, а в свободното си време обича да учи обществото от структурната му страна - посредством данни. През 2019 основава Землевеж - платформа в обществените мрежи, където показва света и България в цифри. Там той смила комплицирани тематики по наличен метод със стотици инфографики, достигащи до растяща публика от младежи и възрастни.
Обикновено биват обсъждани два коефициента - на раждаемост и на плодовитост, които съставляват разнообразни параметри, само че постоянно биват бъркани. Докато раждаемостта показва броя “нови ” деца по отношение на цялото население - например на 1000 души, то плодовитостта ги съпоставя единствено с дамите в детеродна възраст. Така последната дефинира какъв брой деца се чака да роди междинната жена от съответното потомство, като съгласно Световната здравна организация стойност от 2,1 е нужна за дълготрайно естествено поддържане на популацията. Действително България се приближава до тази цел от най-малко няколко години, като е водеща по плодовитост в Европейски Съюз.
Въпреки това естественият приръст в България е негативен, както демонстрира горната графика по данни на Националния статистически институт (НСИ). У нас всяка година умират към 100 хиляди души, като за 2021 пандемията усилва броя им съвсем до 150 хиляди Същевременно родените на годишна база за последното десетилетие са едвам към 60 хиляди След покачваща се раждаемост в изискванията на бързо растяща стопанска система при започване на века най-вече деца от обсъждания интервал се раждат през 2009 - 81 хиляди Следва финансовата рецесия и равномерен спад на броя родени до 57 хиляди през 2022 и 2023. Низходящата наклонност в този момент наподобява се забавя при относително висока плодовитост по отношение на по-ранни интервали.
Раждаемостта понастоящем не е задоволителна за приблизителна “замяна ” на популацията, защото в демографията вземат участие по-възрастни генерации, родени например през 50-те, а дамите в детеродна възраст през днешния ден, родени например през 90-те, са малко. Така поколението, “отговорно ” за естествения приръст, е прекомерно малочислено, с цел да компенсира по-многобройните кохорти на висока възраст макар високата плодовитост. В течение на времето това разминаване би се трансформирало със промяната на генерации при опазване на сегашните трендове.
Засега съвсем двойно повече хора умират в България, в сравнение с се раждат всяка година. Това отразява както застаряването на популацията с огромни генерации, които в този момент стават на висока възраст, по този начин и ниския брой хора в детеродна възраст, от които на процедура зависи раждаемостта. Същевременно това съответствие е неравно разпределено по области. Така например в Сливен броят умряли и родени е съвсем идентичен, само че във Видин и Смолян умрелите са над тройно повече от родените. Зад данните се крие и резултатът на вътрешната миграция - младежи се местят към областите с огромни градове и раждат своите деца там, а в предходните им области остават по-възрастните, които влизат с по-значима тежест в данните за смъртността. Графиката сочи, че естествения приръст е със мощни разлики по области - по този начин някои биха се обезлюдявали неколкократно по-бързо от други при неявяване на механично придвижване на хора натам.
В резюме може да се заключи, че България има проблем с раждаемостта, доколкото повече хора умират, в сравнение с се раждат. Същевременно този проблем не е обвързван дотолкоз с плодовитостта на днешното младо потомство, която е относително висока, а с високия брой по-възрастни хора от предходните генерации. Докато този феномен е ясно видим в България със спада на общото население, той се следи и другаде, въпреки да е маскиран от мощната имиграция към стопански по-развити страни.
Иван е горделив варненец и икономист със пристрастеност към статистиката. Живял е в Германия, Чехия и Съединени американски щати, а в свободното си време обича да учи обществото от структурната му страна - посредством данни. През 2019 основава Землевеж - платформа в обществените мрежи, където показва света и България в цифри. Там той смила комплицирани тематики по наличен метод със стотици инфографики, достигащи до растяща публика от младежи и възрастни.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ