Малко след повторното си освобождение на 8 януари 1878 г. Казанлък

Малко след повторното си избавление на 8 януари 1878 г. Казанлък се явява “гореща точка ” на събитията, които на процедура разкриват епилога на руско-турската война. Това сподели в изявление за Българска телеграфна агенция шефът на локалния Исторически музей “Искра ” доктор Момчил Маринов. Макар и несполучливи, точно тук на 20 януари (по нов стил) стартират първите договаряния за помирение сред Русия и Османската империя.

Хронологията на договарянията познаваме с помощта на проучване на Слави Тодоров, дълготраен експерт в Национален природонаучен музей „ Шипка - Бузлуджа “. Още директно преди рухването на Плевенската цитадела на 10 декември 1877 година излиза наяве, че Османската империя ще търси разновидности за помирение, защото изходът от войната е явен, подсети доктор Маринов. По думите му хронологията на тези събития е забавна, само че едва позната. В този интервал основната квартира на съветския император е в Плевенско, само че след сраженията при Шипка – Шейново, тя се мести в Казанлък (12 януари 1878 г.) и там обитава главнокомандващият на съветските императорски войски княз Николай Николаевич старши, който има необятни компетенции да води договарянията за помирение. Засега обаче остава мистериозен въпросът дали тя е в Папазовата или в Ханджиевата къща, защото историческите извори са нееднозначни, уточни доктор Момчил Маринов.

И сега Папазовата къща е една от най-представителните здания от епохата на новата българска история в Казанлък и там са правени възстановки на тези договаряния, описа той. “Къщата е обвързвана с розотърговския жанр Папазови, който наред с многото си икономически приноси, е и образец за благодетелство, нововъведение и дарителство ”, описа доктор Маринов.  Къщата се свързва с тези договаряния, само че съгласно някои исторически източници те не са се водили там, а в една незапазена през днешния ден постройка, която се е наричала Къщата на пощаджията или Ханджиевата къща ”, означи той и изрази вяра този исторически проблем да бъде позволен.

“Много са забавни изворите от епохата и може би те детайлно занапред ще бъдат прегледани, тъй като с изключение на съветски и турски, има и френски източници, и палитрата е доста любопитна ”, уточни шефът на музея. Той описа, че да водят тези договаряния от страна на Османската империя са оторизирани двама висши сановници. Това са тогавашният министър на външните работи Сервер паша и Намик паша, който заема длъжността “пазител на държавния щемпел ” - една доста характерна позиция с огромни обичаи даже в по-модерната държавна история на Османската империя. “Съвременниците разказват двамата като хора с доста друг характер. Сервер паша е съвременен общественик с възприятие за комизъм и с обиграност даже в тази тежка за Османската империя обстановка, а Намик паша е по-сдържан и тъмен ”, описа доктор Маринов. Впечатление на всички източници прави още вежливото поведение на хората, които ги посрещат. От страна на Русия договарянията се водят от княз Николай Николаевич, брат на император Александър II, военачалник Непокойчицки, началник на щаба на настоящата войска, и Нелидов, началник на дипломатическата канцелария към щаба.

Условията, които са показани от страна на Русия, почиват най-много на заключенията от Цариградската конференция от декември 1876 година, припомня д-р Маринов. Те упорстват за автономност на българската държавност в граници, които приближават рамките на българската Екзархия, а това е една сериозна територия от българското етническо землище. Побеждаващата страна има и други претенции в балкански подтекст – потвърждаване на независимостта на Сърбия, нови териториални придобивки за Румъния, за Черна гора и други. “Още през първия ден договарянията са неимоверно сложни, поради обстоятелството, че военните дейности са към момента в разгара си. Любопитно е, че още през следобедните часове на 20 януари съветските договарящи осведомят Намик паша, че Одрин се предава без пердах и е ангажиран от съветски елементи, а това значително отваря пътя на настъпващата съветска войска към Цариград ”, описа доктор Момчил Маринов. По думите му, различен забавен и едва прочут факт е, че гарнизонът на турската войска там се управлява от Джемил паша, който е наследник на Намик паша. “Не е изключено това да повлиява по някакъв метод на водените договаряния, които приключват несполучливо в първия ден и не престават на 21 януари. Те не престават мъчно и приключват с крах на 21 януари, когато излиза наяве, че армията на Александър II ще продължи своето нахлуване.

“Тук има още един извънредно едва прочут миг. Един върховен турски офицер Иззет-Фуад паша, който е обвързван най-много със сраженията в четириъгълника Силистра – Русе – Шумен – Варна, получава указания да тръгне от Константинопол за Казанлък. По някаква причина закъснява и на процедура идва, когато договарянията са приключили, и когато всички, в това число и договарящите, потеглят на юг с съветската войска. Отворен за откривателите остава въпросът какви указания е имал, за какво е просрочен и какво е щяло да се случи, в случай че инструкциите са били разнообразни ”, сподели още доктор Момчил Маринов. Той добави, че в написаните мемоари на Иззет-Фуад паша, както и в други проучени източници, не се загатва какви пълномощия е имал.

Д-р Момчил Маринов уточни, че има доста едва познати обстоятелства, както и доста такива, които следва да бъдат открити и потвърдени. Той изрази вяра историята за знаменателните събития в Казанлък през януари 1878 г. да става по-позната и по-пълна.

Инфо: Българска телеграфна агенция