Петър Стоянович: Патриотизмът е полезен, но не бива да се разбира само с показност
„ Малко след героичното ликвидиране на Христо Ботев до днешния ден Ботев е непрекъснато използван. Във втората половина на ХХ-ти век той се употребяваше за всичко това, което желаеха идеологически да внедрят в българското общество. Това беше единствено частично ден на Ботев, другояче беше ден на Ботев, на антифашистите, на борците срещу фашизма и капитализма… - беше един сменен празник. След като на връх Околчица кръстът бе сменен, този празник, в случай че не друго, най-малко се деидеологизира ”, сподели историкът и някогашен министър на културата Петър Стоянович пред.
По думите на Стоянович в този момент желаеме да се плъзнем по най-тънкия лед, вместо да се замислим за какво известните български войводи се избавиха от воденето на тази чета и я дадоха на един възхитен възрожденец като Ботев, който, с изключение на да откри гибелта си, друго не можеше да направи.
„ Чудя се по какъв начин никой до момента не откри за нужно да изясни това, че видни негови съратници се оказаха освен неподготвени, а и немъжествено държащи се хора, които след това честваме като величествени облици на нашата ера ”, сподели още Стоянович.
Защо целият регион на Северозапада не направи и най-малкото изпитание да се причисли към въстанието, продължи с въпросите си историкът.
По думите на Стоянович патриотизмът е потребен, само че не трябва да се схваща единствено с калоферски хора, търсенето на съкровището на Вълчан челник, обличането с носии и всички други неща, свързани с тези елечета. „ Ако продължаваме единствено да честваме и да честваме и обесването на Васил Левски, ще се впускаме единствено в стъпките на Ботевата чета без да осмисляме историческият смисъл на тези стъпки, без да разберем за какво отиването на едно заколение има смисъл за израстването на нашата нация в следствие ”, сподели Петър Стоянович.
По думите на Стоянович в този момент желаеме да се плъзнем по най-тънкия лед, вместо да се замислим за какво известните български войводи се избавиха от воденето на тази чета и я дадоха на един възхитен възрожденец като Ботев, който, с изключение на да откри гибелта си, друго не можеше да направи.
„ Чудя се по какъв начин никой до момента не откри за нужно да изясни това, че видни негови съратници се оказаха освен неподготвени, а и немъжествено държащи се хора, които след това честваме като величествени облици на нашата ера ”, сподели още Стоянович.
Защо целият регион на Северозапада не направи и най-малкото изпитание да се причисли към въстанието, продължи с въпросите си историкът.
По думите на Стоянович патриотизмът е потребен, само че не трябва да се схваща единствено с калоферски хора, търсенето на съкровището на Вълчан челник, обличането с носии и всички други неща, свързани с тези елечета. „ Ако продължаваме единствено да честваме и да честваме и обесването на Васил Левски, ще се впускаме единствено в стъпките на Ботевата чета без да осмисляме историческият смисъл на тези стъпки, без да разберем за какво отиването на едно заколение има смисъл за израстването на нашата нация в следствие ”, сподели Петър Стоянович.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ




