Малко се знаят днес имената на съвременните поети, особено на

Малко се знаят през днешния ден имената на актуалните поети, изключително на тези от по този начин наречените „ дребни езици “, които мощната машина на маркетинга и рекламата не желае да припознае и по този начин остават надалеч от възможните си читатели. Има обаче имена, които си коства да бъдат запомнени. Едно от тях е на Желко Иванкович (1954). Той е измежду най-хубавите модерни поети на Босна и Херцеговина. Освен стихотворец, Иванкович е и белетрист, книжовен критик, преводач и журналист. Издал е повече от 40 книги. Сред най-известните му стихосбирки са „ Нещо от това, което е “ (1978), „ Разрушаване на картината “ (1990), „ Изгубеният роден край “ (1995), „ Търсене на родния край “ (1997), „ Дневник на меланхолията “ (2008), „ Сенките, все по-дълги “(2012), „ Съблазънта на езика “ (2015). Има няколко сборника с разкази и един разказ – „ Любов в Берлин “(1995). За книгата си „ Война и памет “ през 2016 получава премията „ Ксавер Шандор Джалски “ на Дружеството на хърватските писатели. Преведен е на към двадесет езика. На български за първи път излиза стихосбирката му „ Ходене на пръсти “ в превод на Христо Попов.