Иван Кънчев: Трети март е еманация на българския порив за свобода
„ Малко се приказва за едни събития, които предхождат трети март. За мен трети март е еманация на траялия няколко десетилетия ентусиазъм на част от българското общество към независимост. Например за Цариградската посланическа конференция, която се случва година по-рано, не се приказва толкоз доста, а това е събитие съвсем без аналог в българската история. “
Това съобщи в студиото на „ Добро утро, Европа “ Иван Кънчев – създател на четири книги и един от основателите на известния план „ Българска история “.
„ Тогава се събират Великите сили в столицата на Османската империя и заседават да решат българския въпрос. Не са се събрали единствено и само за България, само че мотивът е потушаването на Априлското въстание и отзвукът, който с помощта на Оскар Уайлд, Виктор Юго, Уилям Гладстон, Макгахан, Джузепе Гарибалди и други се разгръща из цяла Европа и това става проблем за всички Велики сили. Това е първият път, когато българското общество с това, което е направил, е в центъра на политическите събития и след това се стига до освободителната война “, разяснява историкът.
По случай 3 март от „ Българска история “ издадоха нещо извънредно рядко и скъпо – фототипно издание на един от първите учебници по българска история, отпечатани в зората на съвременна България. Неговият създател е Драган Манчов, който дружно с Христо Данов е определян от Иван Вазов като „ два просветителски факела “, които възраждат българското.
Този учебник по българска история е написан през 1879г. Това издание споделя за събития, които се случват безусловно преди няколко месеца. Одобрен е тогава от тогавашната комисия по просветата.
Накрая е прибавен безусловно един абзац за Санстефанския кротичък контракт, с което се споделя, че още веднъж българската страна се връща на политическата карта. Буквално по този начин приключва учебника, че българската страна се завръща на картата със Санстефанския кротичък контракт, в нейните обективни граници. Това може би е единствения учебник, който приключва със сбъднатия народен блян още преди да се трансформира той в народен блян – нещо, което тогава е било факт, въпреки и за няколко месеца.
Учебникът наблюдава историята от основаването на Дунавска България до 1878 година наблюдава има грешки
По думите на Кънчев, макар че в учебника има фактологически грешки, което е било нещо обикновено за тогавашния стадий от развиването на историографията, в него се вижда по-лично отношение към историята на нашия народ.
„ Учебникът стартира с уводни дума на създателя, който изяснява, че заради обстоятелството, че всички ние сме българите е добре да познаваме историята на нашия народ “, сподели Кънчев.
По неговите думи в този учебник е еманацията на Възрожденският дух, тъй като самата персона на създателя е негово олицетворение.
Липсва ни национално самочувствие. Липсва ни това да се надигнем. Да не сме постоянно най-верният съдружник и по-късно първият, който се отхвърля и то по най-жестокия метод. Визирам Народния съд, първите години на демокрацията, Русия. Всеки един строй, всяка една ера реализира нещо. Дори в някои случаи отрицателното да надвива. Грехота е да не се вземе и позитивното. Ние в последните 150 години се обръщаме най-яростно срещу това, в което сме се кълнели до през вчерашния ден.
Според Кънчев бихме отправили доста хубаво обръщение към света, в случай че нашият народен празник бъде 24 май – Денят на светите братя Кирил и Методий, на българската писменост, култура и просвета и на славянската словесност.
„ Моето мнение е, че доста хубаво обръщение бихме отправили като цяло освен към нашето общество, само че даже и към света, в случай че 24 май е наш народен празник. В съвсем всички страни техният народен празник отбелязва някакъв политически акт – самостоятелност, избавление, съединяване. Докато 24 май е съвсем без аналог в международната история, само че не го споделям, тъй като имам проблем с трети март. Казвам го поради благосъстоянието на нашата история и това, че в действителност подценяваме 24 май – това постижение на българската страна “, счита историкът.
Целия диалог вижте във видеото.
Това съобщи в студиото на „ Добро утро, Европа “ Иван Кънчев – създател на четири книги и един от основателите на известния план „ Българска история “.
„ Тогава се събират Великите сили в столицата на Османската империя и заседават да решат българския въпрос. Не са се събрали единствено и само за България, само че мотивът е потушаването на Априлското въстание и отзвукът, който с помощта на Оскар Уайлд, Виктор Юго, Уилям Гладстон, Макгахан, Джузепе Гарибалди и други се разгръща из цяла Европа и това става проблем за всички Велики сили. Това е първият път, когато българското общество с това, което е направил, е в центъра на политическите събития и след това се стига до освободителната война “, разяснява историкът.
По случай 3 март от „ Българска история “ издадоха нещо извънредно рядко и скъпо – фототипно издание на един от първите учебници по българска история, отпечатани в зората на съвременна България. Неговият създател е Драган Манчов, който дружно с Христо Данов е определян от Иван Вазов като „ два просветителски факела “, които възраждат българското.
Този учебник по българска история е написан през 1879г. Това издание споделя за събития, които се случват безусловно преди няколко месеца. Одобрен е тогава от тогавашната комисия по просветата.
Накрая е прибавен безусловно един абзац за Санстефанския кротичък контракт, с което се споделя, че още веднъж българската страна се връща на политическата карта. Буквално по този начин приключва учебника, че българската страна се завръща на картата със Санстефанския кротичък контракт, в нейните обективни граници. Това може би е единствения учебник, който приключва със сбъднатия народен блян още преди да се трансформира той в народен блян – нещо, което тогава е било факт, въпреки и за няколко месеца.
Учебникът наблюдава историята от основаването на Дунавска България до 1878 година наблюдава има грешки
По думите на Кънчев, макар че в учебника има фактологически грешки, което е било нещо обикновено за тогавашния стадий от развиването на историографията, в него се вижда по-лично отношение към историята на нашия народ.
„ Учебникът стартира с уводни дума на създателя, който изяснява, че заради обстоятелството, че всички ние сме българите е добре да познаваме историята на нашия народ “, сподели Кънчев.
По неговите думи в този учебник е еманацията на Възрожденският дух, тъй като самата персона на създателя е негово олицетворение.
Липсва ни национално самочувствие. Липсва ни това да се надигнем. Да не сме постоянно най-верният съдружник и по-късно първият, който се отхвърля и то по най-жестокия метод. Визирам Народния съд, първите години на демокрацията, Русия. Всеки един строй, всяка една ера реализира нещо. Дори в някои случаи отрицателното да надвива. Грехота е да не се вземе и позитивното. Ние в последните 150 години се обръщаме най-яростно срещу това, в което сме се кълнели до през вчерашния ден.
Според Кънчев бихме отправили доста хубаво обръщение към света, в случай че нашият народен празник бъде 24 май – Денят на светите братя Кирил и Методий, на българската писменост, култура и просвета и на славянската словесност.
„ Моето мнение е, че доста хубаво обръщение бихме отправили като цяло освен към нашето общество, само че даже и към света, в случай че 24 май е наш народен празник. В съвсем всички страни техният народен празник отбелязва някакъв политически акт – самостоятелност, избавление, съединяване. Докато 24 май е съвсем без аналог в международната история, само че не го споделям, тъй като имам проблем с трети март. Казвам го поради благосъстоянието на нашата история и това, че в действителност подценяваме 24 май – това постижение на българската страна “, счита историкът.
Целия диалог вижте във видеото.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ