Малко са положителните и неподлежащи на цензура неща, които могат

Малко са позитивните и неподлежащи на цензура неща, които могат почтено да се кажат за модерни международни политици като Джо Байдън и най-много за неговата администрация, която оперира като искрено враждебна на личната си междинна класа мощ, да не приказваме за колажа от каши, сътворен в интернационален проект. Но точно откровеността на желанията, прозираща през спорадични изпускания, словесни гафове и даже добре премислени изявления, е един плюс на днешната патологична прогресистка власт. Няма потребност от конспирации, следствия, тълкования и четене сред редовете. Понякога американският президент и неговите хора непосредствено си споделят защо става въпрос. „ Не е като да не бяхте предизвестени “ е рефрен, който излъгалите се да гласоподават за Демократическата партия занапред ще чуват.

Преди дни шефът на Националния стопански съвет към Белия дом Браян Дийс „ изпусна “ едно такова признание. Тв водещ го пита какво би дал отговор на фамилиите, които към този момент не могат да си разрешат непостижимите цени на бензина. Дийс сподели: „ Вижте, президентът доста ясно артикулира залозите. Става въпрос за бъдещето на демократичния международен ред. “ Икономическият консултант искаше да отбрани следващо скандално изявление на Байдън по-рано в Мадрид. Тогава на въпрос какъв брой дълго американските консуматори и хората по света като цяло ще би трябвало да заплащат по-високи цени поради войната, 79-годишният кариерен политик кисело и мъчително отрони: „ Колкото би трябвало “.

Контекстът с войната в Украйна би трябвало да даде повече легитимност на оправданията на Белия дом за галопиращата инфлация, само че за множеството незомбирани хора е ясно, че цените бяха тръгнали нагоре преди нашествието, изключително на горивата в Съединени американски щати. Графики показват по какъв начин на процедура съвсем незабавно след старта на мандата на Байдън инфлацията в Америка полита, а войната единствено форсира процеса, почнал много преди този момент.

Екстремистките зелени политики на сегашната администрация и на Демократическата партия в Конгреса са главен мотор на икономическите болки и бесове, удрящи хора по цялото земно кълбо. Но е забавно да се спрем и на фразата, употребена от Браян Дийс - „ международният демократичен ред “. От хората се чака да преглътнат инфлацията и личното си обедняване в името на този международен демократичен ред. Я, да забележим, какво е това знамение, що за животно е това, че да е по-важно от здравето, сигурността и благосъстоянието на хора отвън балона на прогресивния хайлайф? Това, което Дийс желае хората да бранят с цената на личното си обедняване и страдалчество, в действителност е формалната държавна идеология на сегашната американска администрация и още няколко западни държавни управления. Най-вече техният роман за нещото, в което великата Западна цивилизация би трябвало дефинитивно да мутира – енергиен зеленизъм и „ гретенизъм “, LGBT месец на несекваща корпоративна и институционална агитация, критическа расова доктрина в класните стаи, историческа виновност и етнически мазохизъм в медиите, безконтролна всеобща миграция, заличаване на паметниците на предишното и пренаписване на историята, непрекъснати извинения за западните достижения, промяна на пола на деца и подрастващи като нещо обикновено, героизиране на улични рецидивисти и дехуманизиране на естествени патриоти и работещи жители... Една чудничка културна революцийка. Туй нещо обаче не е нито международен, нито демократичен и сигурно не е ред. По-голямата част от света не признава и не схваща странната LGBT обсесия и фетишизация на западните институции и корпорации.

Повечето страни по света не се срамят ритуално от предишното си, не обезглавяват скулптури на своите създатели и откриватели, на своите генерали и герои. Ами демократичната част? Либерално ли беше това, което канадският министър председател Трюдо аргументи на протестиращите водачи? Либерално ли беше държавното принуждение против протестиращи против наложителните имунизации? Колко демократично се отнесоха австралийските управляващи с Джокович, а и със личните си жители? Къде са демократичните нюанси на терора, който американските управляващи постановиха над стачкуващите от 6 януари предходната година? Прогресивният хайлайф употребява думата демократично като някакво еластично смокиново листо за прикриване на всевъзможни срамотии. Либерално е това, което те кажат, че е демократично. Издевателство над езика, поругаване на думите. Постмодерните касапи обработват словото като парче студено месо.

Стигаме и до реда. Видяхме, че не е международен, не е тъкмо демократичен, само че въпреки всичко ред ли е? Сцените в Съединени американски щати от границата с Мексико са като от пост-апокалиптичен екшън. В Европа не е доста по-различно с мигрантските завършения на милиони млади мъже. Много западни градове са станали искрено рискови за дами и деца, с вилнеещи банди, които тероризират и обират. В Америка се записват върхове по улично принуждение в най-либералните мегаполиси, тогавашни знаци на възхода и просперитета. Хаос, боязън и ненавист... Мдаа. Световен демократичен ред. Ето това се споделя куха фраза. В името на тази куха фраза властта във Вашингтон чака хората по света освен да преглътнат, само че напряко да прегърнат и приветстват личното си обедняване. Но както сподели историкът Виктор Дейвис Хансън – тези елити в никакъв случай не играят по разпоредбите, които слагат на другите и в никакъв случай не заплащат цената, която изискват от другите да платят. Въпросът е какво ще създадат другите, т.е. всички ние?

Източник: БНР