Джордж Карлин: Животът не се мери с броя вдишвания, а с моментите, които спират дъха!
Малко са тези, които имат гения да споделят нещата по метод, който да ни накара да се замислим. Днешният ни рожденик - Джордж Карлин (12 май 1937 година - 22 юни 2008 година ), е един от тях. Уникален комедиант, артист и публицист от ирландски генезис, притежател на премия Грами, той е от тези артистични персони, които със силата и замаха на словото и мъдростта си съумява да допре докрай душата ти, да те раздруса и трогне, да те разсмее, просълзи и облагороди. Известният с острия си разум и неведнъж безсрамен език той бе измежду дребното комици, които можеха да разясняват наболяла тематика и отново да извикат най-искрения смях у нас. Хуморът му е добре прочут с това, че изобличава лицемерието в обществото – с което Карлин си завоюва купата „ Майстор на социологичната комедия ”.
Когато губи брачната половинка си, написва няколко реда, които остават вечно в историята и в съзнанието на милиони хора по света. Думи, които те сграбчват за гърлото, смачкват те до последната парченце, с цел да те върнат още веднъж в действителността рафиниран и съживен. Поемете си мирис и ги прочете:
" Парадоксът на нашето време е, че имаме високи здания, само че ниска толерантност, необятни автомагистрали, само че тесни възгледи. Харчим повече, само че имаме по-малко, купуваме повече, само че се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки фамилии, повече улеснения, само че по-малко време. Имаме повече обучение, само че по-малко разсъдък, повече познания, само че по-лоша преценка, имаме повече специалисти, само че и повече проблеми, повече медицина, само че по-малко здраве.
Пием прекалено много, пушим прекалено много, харчим прекомерно безконтролно, смеем се прекомерно малко, караме прекомерно бързо, ядосваме се прекомерно елементарно, лягаме си прекомерно късно, разсънваме се прекомерно изтощени, четем прекомерно малко, гледаме прекалено много телевизия и се молим прекомерно рядко. Увеличихме притежанията си, само че намалихме полезностите си. Говорим прекалено много, обичаме прекомерно рядко и ненавиждаме прекомерно постоянно.
Знаем по какъв начин да претърпяваме, само че не знаем по какъв начин да живеем. Добавихме години към човешкия живот, само че не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, само че ни е мъчно да прекосим улицата и да се срещнем с новия комшия. Покорихме галактическите ширини, само че не и душевните. Правим по-големи неща. само че не и по-добри неща.
Пречистихме въздуха, само че замърсихме душата. Подчинихме атома, само че не и предразсъдъците си. Пишем повече, само че научаваме по-малко. Планираме повече, само че реализираме по-малко. Научихме се да бързаме, само че не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, само че поддържаме връзка все по-малко.
Това е времето на бързото хранене и неприятното храносмилане, огромните мъже и дребните души, лесните облаги и сложните връзки. Времето на по-големи фамилни приходи и повече разводи, по-красиви къщи и разрушени домове. Времето на късите пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които вършат всичко – възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има доста на витрината, само че малко в склада. Време, когато технологията разрешава това писмо да стигне до вас, само че също ви разрешава да го споделите или просто да натиснете „ заличаване ”.
Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, тъй като те не са с вас вечно. Запомнете, кажете богатства дума на този, който ви гледа изпод нагоре с удивление, тъй като това малко създание скоро ще порасне и няма да е към този момент до вас. Запомнете и горещо прегърнете индивида до себе си, тъй като това е единственото богатство, което можете да дадете от сърцето си и не коства нито стотинка.
Запомнете и казвайте „ обичам те ” на обичаните си, само че най-много в действителност го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка несгода, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте дружно, тъй като един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.
Защото животът не се мери с броя вдишвания, които вършим, а с моментите, които стопират дъха ни. "
Боб Марли:
Когато губи брачната половинка си, написва няколко реда, които остават вечно в историята и в съзнанието на милиони хора по света. Думи, които те сграбчват за гърлото, смачкват те до последната парченце, с цел да те върнат още веднъж в действителността рафиниран и съживен. Поемете си мирис и ги прочете:
" Парадоксът на нашето време е, че имаме високи здания, само че ниска толерантност, необятни автомагистрали, само че тесни възгледи. Харчим повече, само че имаме по-малко, купуваме повече, само че се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки фамилии, повече улеснения, само че по-малко време. Имаме повече обучение, само че по-малко разсъдък, повече познания, само че по-лоша преценка, имаме повече специалисти, само че и повече проблеми, повече медицина, само че по-малко здраве.
Пием прекалено много, пушим прекалено много, харчим прекомерно безконтролно, смеем се прекомерно малко, караме прекомерно бързо, ядосваме се прекомерно елементарно, лягаме си прекомерно късно, разсънваме се прекомерно изтощени, четем прекомерно малко, гледаме прекалено много телевизия и се молим прекомерно рядко. Увеличихме притежанията си, само че намалихме полезностите си. Говорим прекалено много, обичаме прекомерно рядко и ненавиждаме прекомерно постоянно.
Знаем по какъв начин да претърпяваме, само че не знаем по какъв начин да живеем. Добавихме години към човешкия живот, само че не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, само че ни е мъчно да прекосим улицата и да се срещнем с новия комшия. Покорихме галактическите ширини, само че не и душевните. Правим по-големи неща. само че не и по-добри неща.
Пречистихме въздуха, само че замърсихме душата. Подчинихме атома, само че не и предразсъдъците си. Пишем повече, само че научаваме по-малко. Планираме повече, само че реализираме по-малко. Научихме се да бързаме, само че не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, само че поддържаме връзка все по-малко.
Това е времето на бързото хранене и неприятното храносмилане, огромните мъже и дребните души, лесните облаги и сложните връзки. Времето на по-големи фамилни приходи и повече разводи, по-красиви къщи и разрушени домове. Времето на късите пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които вършат всичко – възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има доста на витрината, само че малко в склада. Време, когато технологията разрешава това писмо да стигне до вас, само че също ви разрешава да го споделите или просто да натиснете „ заличаване ”.
Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, тъй като те не са с вас вечно. Запомнете, кажете богатства дума на този, който ви гледа изпод нагоре с удивление, тъй като това малко създание скоро ще порасне и няма да е към този момент до вас. Запомнете и горещо прегърнете индивида до себе си, тъй като това е единственото богатство, което можете да дадете от сърцето си и не коства нито стотинка.
Запомнете и казвайте „ обичам те ” на обичаните си, само че най-много в действителност го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка несгода, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте дружно, тъй като един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.
Защото животът не се мери с броя вдишвания, които вършим, а с моментите, които стопират дъха ни. "
Боб Марли:
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ