Здравка Евтимова: Духовността се съхранила и продължава да го прави – не поради, а въпреки
„ Малко са народите, които имат празник за своята книжовност, за своята просвета. Много ми се желае във всяко българско семейство, във всяко българско сърце през днешния ден най-малко за час, най-малко за ден, да се почувства независимост. Защото най-вярното направление на свободата е точно уважението, дълбоката любов към националната просвета, която е нашия нравствен гръбнак “, това сподели във връзка днешния празник писателката Здравка Евтимова в ефира на Нова ТВ.
Духовността се е съхранила – не заради, а макар и колкото и да са сложни, неподходящи и жестоки изискванията към нас, ние няма да се пречупим, счита Евтимова.
„ Представям си едно дръвче, което е осланено от слана, по-късно го е било градушка. Но това дръвче е съумяло да резервира плодовете си, да роди черешки. И толкоз по-безценни са тези черешки след всички тези мрачни условия, които ни заобикалят – тъкмо това е духовността. Тя се е съхранила, това са плодовете, които са се съхранили – не заради, а макар. И по тази причина са освен скъпи, те ще останат в паметта на хората “, споделя писателката.
Твърдението си Евтимова поддържа с образец от Лом, където 50 ученици правят дубликат на „ История славянобългарска “ със старобългарски букви във формат А6, а съгласно писателката духовното чувство, което децата са усетили, до момента в който преписват книгата на Паисий Хилендарски, те ще помнят постоянно – и ще предават през поколенията.
Евтимова разяснява и метода, по който политиците употребяват езика.
„ Разбирам какъв брой тежка е задачата на политиците, всяка тяхна дума би трябвало да бъде и в доста случаи е наситена с огромно наличие и огромна смислова тежест. Поради напрежението, под което те непрестанно работят, от време на време се е случвало от тях да излязат не послания, а фрази, които са ни карали да се замислим.
Ако сме едно умно общество, каквото се надявам, че сме – ние, елементарните хора, сме тези, които би трябвало да бъдат оня кантар, онази теглилка, на която политиците би трябвало да мерят всяка своя дума. Защото в последна сметка това, което те изричат, бие нас. Те би трябвало да мислят на първо място за тези зад тях. Те би трябвало да сложат преди всичко не себе си, не своя интерес, а нас.
Евтимова прикани държавниците да мислят точно за елементарните хора, когато употребяват езика – и да го вършат не за ругателства, а за посланията, които ще ни дадат вяра, че отпред пред нас стоят знаещи хора.
„ Омразата заличава индивида, който я генерира и унищожава индивида, който я популяризира. Омразата ни прави слаби, омразата в последна сметка е заболяване “, сподели още писателката.
Тя прикани да мислим преди да изречем нещо, само че по едно и също време с това да бъдем правилни на страстите си.
„ Понякога думите извират от сърцата ни. Дори когато човек е ядосан, той изрича думи, които бълват безусловно от наранената му кръв. Когато човек е ядосан, той е доста откровен. Затова аз не съм срещу индивида, изричащ от време на време и мъчителни думи. Защото болката от време на време е това лекарство, което раздира гноясалата рана, с цел да се почисти. Да, да мислим, само че дружно с мисленето дано бъдем правилни и на страстите, които ни раздрусват. “
Евтимова напомни и думите на Бърнард Шоу, който споделя, че в всекидневието си човек работи тласкан от разсъдъка, само че най-важното в живота си взема решение, следвайки страстите си.
„ Затова би трябвало да имаме един доста значим баланс – никога да не загърбваме страстите, които ни раздрусва, а да ги осмислим. Да не се наскърбяваме на индивида, който е изригнал против нас, тъй като тогава той е откровен, а искреността е скъпа. Да не го загърбим този човек и също да му отвърнем с грозна засегнатост и по този начин да го загубим вечно. И загубвайки индивида, ще загубим насладата, която отсега нататък срещата с него ще ни даде.
Затова дано бъдем мъдри, само че никога да не обръщаме тил на възприятията си. Нека действаме в всекидневието си много пресметливо, само че в последна сметка да бъдем правилни на сърцата си “, сподели Евтимова.
Духовността се е съхранила – не заради, а макар и колкото и да са сложни, неподходящи и жестоки изискванията към нас, ние няма да се пречупим, счита Евтимова.
„ Представям си едно дръвче, което е осланено от слана, по-късно го е било градушка. Но това дръвче е съумяло да резервира плодовете си, да роди черешки. И толкоз по-безценни са тези черешки след всички тези мрачни условия, които ни заобикалят – тъкмо това е духовността. Тя се е съхранила, това са плодовете, които са се съхранили – не заради, а макар. И по тази причина са освен скъпи, те ще останат в паметта на хората “, споделя писателката.
Твърдението си Евтимова поддържа с образец от Лом, където 50 ученици правят дубликат на „ История славянобългарска “ със старобългарски букви във формат А6, а съгласно писателката духовното чувство, което децата са усетили, до момента в който преписват книгата на Паисий Хилендарски, те ще помнят постоянно – и ще предават през поколенията.
Евтимова разяснява и метода, по който политиците употребяват езика.
„ Разбирам какъв брой тежка е задачата на политиците, всяка тяхна дума би трябвало да бъде и в доста случаи е наситена с огромно наличие и огромна смислова тежест. Поради напрежението, под което те непрестанно работят, от време на време се е случвало от тях да излязат не послания, а фрази, които са ни карали да се замислим.
Ако сме едно умно общество, каквото се надявам, че сме – ние, елементарните хора, сме тези, които би трябвало да бъдат оня кантар, онази теглилка, на която политиците би трябвало да мерят всяка своя дума. Защото в последна сметка това, което те изричат, бие нас. Те би трябвало да мислят на първо място за тези зад тях. Те би трябвало да сложат преди всичко не себе си, не своя интерес, а нас.
Евтимова прикани държавниците да мислят точно за елементарните хора, когато употребяват езика – и да го вършат не за ругателства, а за посланията, които ще ни дадат вяра, че отпред пред нас стоят знаещи хора.
„ Омразата заличава индивида, който я генерира и унищожава индивида, който я популяризира. Омразата ни прави слаби, омразата в последна сметка е заболяване “, сподели още писателката.
Тя прикани да мислим преди да изречем нещо, само че по едно и също време с това да бъдем правилни на страстите си.
„ Понякога думите извират от сърцата ни. Дори когато човек е ядосан, той изрича думи, които бълват безусловно от наранената му кръв. Когато човек е ядосан, той е доста откровен. Затова аз не съм срещу индивида, изричащ от време на време и мъчителни думи. Защото болката от време на време е това лекарство, което раздира гноясалата рана, с цел да се почисти. Да, да мислим, само че дружно с мисленето дано бъдем правилни и на страстите, които ни раздрусват. “
Евтимова напомни и думите на Бърнард Шоу, който споделя, че в всекидневието си човек работи тласкан от разсъдъка, само че най-важното в живота си взема решение, следвайки страстите си.
„ Затова би трябвало да имаме един доста значим баланс – никога да не загърбваме страстите, които ни раздрусва, а да ги осмислим. Да не се наскърбяваме на индивида, който е изригнал против нас, тъй като тогава той е откровен, а искреността е скъпа. Да не го загърбим този човек и също да му отвърнем с грозна засегнатост и по този начин да го загубим вечно. И загубвайки индивида, ще загубим насладата, която отсега нататък срещата с него ще ни даде.
Затова дано бъдем мъдри, само че никога да не обръщаме тил на възприятията си. Нека действаме в всекидневието си много пресметливо, само че в последна сметка да бъдем правилни на сърцата си “, сподели Евтимова.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ