Фискалният план за 2026-а страда от недъзите на 2025-а
Малко са били проектобюджетите, които са получавали толкоз доста и толкоз остри отрицателни оценки още при самото си раждане, каквито получи проектобюджетът за 2026-а. По-скоро става дума за Консолидираната фискална стратегия, показана в Средносрочната бюджетна прогноза за интервала 2026-а 2028-а. Дори оценките за миналогодишната стратегия, въпреки и негативни, сякаш бяха по-щадящи от сегашните.
А в полза на истината би трябвало да кажем, че фискалната стратегия за 2026-а в оферти от държавното управление тип е значително разследване от осъществяването на КФП през тази година. То е повече от плачевно, тъй като приходите бяха планувани нереалистично огромни, не тъй като някой е вярвал, че ще се осъществен, а с цел да оправдае на хартия растежът на разноските - най-много за пенсии и хонорари в обществения бранш.
Още тогава множеството здравомислещи икономисти и финансисти предупреждаваха, че това неизбежно ще докара до нарастване на данъчно-осигурителната тежест и без значение от обещанията на сегашния финансов министър, това се случи. През 2026-а пенсионноосигурителните вноски ще набъбнат с 2 процентни пункта, а данъкът върху дивидента с 5 процентни пункта. И това е единствено началото. Доколкото тези и други ограничения за увеличение на приходите по проект би трябвало да усилят постъпленията в КФП с 3.15 милиарда евро, те няма да са задоволителни за покриване на заложения за 2026-а годишен растеж на приходите, помощите и даренията, който е в размер на над 6.7 милиарда евро.
Казано в резюме, проектобюджетът за 2026-а страда и то в по-голяма степен от същия недостатък, който видяхме в бюджета за 2025-а. А точно - приходите са нагласени на хартия по този начин, че да покрият заложеното нарастване на разноските. Припомняме, че през 2026-а разноските ще набъбнат с близо 7 милиарда евро - от 48.1 милиарда евро до 55.09 милиарда евро (48.5% от БВП) и с цел да бъдат те покрити със опазване на недостиг от 3% от Брутният вътрешен продукт, е заложен растеж на приходите, помощите и даренията с 6,73 милиарда евро - от 44.71 милиарда евро на 51.44 милиарда евро (42.8% от БВП).
Проблемът е, че заложените за 2026-а проекти за приходите са доста мъчно реализируеми, да не кажем химерични. Оставяме настрани станалото непрестанно нарушаване на правилото в Закона за обществените финанси, че разноските КФП не трябва да надвишават 40% от Брутният вътрешен продукт. Доколкото за това нарушаване няма правна глоба, то ще продължи и отсега нататък и това ясно се вижда в средносрочната бюджетна прогноза. Забравяме за разноските, чийто растеж никой не желае да стопира, камо ли да понижава размера им. Въпреки че това е същинското решение за фискалната непоклатимост.
Съсредоточаваме се на приходите и незабавно виждаме, че те са проблематични по 2 посоки - като заложен растеж и като база, от която се пресмятат.
Започваме с общия размер на постъпленията, където влизат данъчни, неданъчни доходи, осигурителни вноски, помощи и дарения. При тях годишният растеж е 15%. На пръв взор наподобява изцяло реалистично, като се има поради, че за 2025-а по този индикатор се чака да бъде регистриран растеж от 21.4 %. Очакванията обаче са едно, а действителностите могат да покажат напълно други цифри.
Според данните на Министерството на финансите за деветте месеца на 2025-а в Консолидирания бюджет са събрани общо 59.75 милиарда лв., което по закрепения курс прави 30.55 милиарда евро, или по 10.15 милиарда евро на тримесечия. Ако предположим, че през последното тримесечие в КФП влязат общо 10.15 милиарда евро, в края на година общите приходи ще са 40.7 милиарда евро, а не 44.71 милиарда евро, както е в поправената прогноза, на която стъпват проектите за растежа на приходите в хазната за 2026-а.
Любомир Дацов: Не може да заложиш нереалистични доходи в държавния бюджет, а да ти се получи нещо реалистично
Когато се натрупва дълг, е мъчно да се прави обществена политика, сподели финансистът в студиото на Money.bg
При този отрицателен сюжет постигането на заложеното за 2026-а нарастване на всички приходи от 51.44 милиарда евро ще значи растеж от 26.39% в случай, че за 2025-а той ще е не 15%, а малко над 10.5 %.
Двоен растеж изгледа ли ви реален?
При най-големия данъчен доход - налог добавена стойност (ДДС), за 2026-а е заложен растеж от 30.07% - от 11.06 милиарда евро на 14.99 милиарда евро. Това очакване наподобява като бълнуване на наркотично подвластен човек, като се има поради, че през 2025-а без значение от всички старания страната съумява да добута растеж на приходите по Данък добавена стойност едвам до малко над 14% (според данните за 9-те месеца на 2025-а). Откъде ще пристигна това близо 2.5 пъти нарастване на растежа, в случай че се възнамерява ниска инфлация и незначителен растеж на международната стопанска система, а и ставката по налога се резервира, не е ясно.
Освен това остава казусът с достигането на заложените за 2025-а 11.06 милиарда евро доходи, които са база за изчислението на растежа за 2026-а. Може да се окаже, че те няма да трансферират 10 милиарда евро и тогава заложените близо 15 милиарда евро за цялата 2026 стоят изцяло в областта на психотропните халюцинации.
При другите доходи заложените растежи са почти в границите на реалистичното, само че, всички знаем, че има ли неуспех в Данък добавена стойност, това значи или неуспех на целия бюджет, или доста съществено несъблюдение на финансовата стратегия и задържане на други обещани заплащания.
А след 2025-а натрупването на задължения по разнообразни планове ще е съществено.
Всичко казано дотук ни връща към началото. А точно, че при използването на настоящия проектобюджет за 2026-а, през 2027-а ни чака ново нарастване на данъчно-осигурителната тежест. И този път ще са или директните налози, или Данък добавена стойност.
А не е изключено да се сблъскаме и с първата процедура по свръхдефицит. Не забравяйте, че без значение от влизането ни в Еврозоната, не сме ваксинирани от тази глоба.
Първият бюджет в евро: сред растежа, дълга и границата от 3% недостиг
Правителството залага на сдържан напредък, по-високи пенсии и рекордни вложения в защита и образование
А в полза на истината би трябвало да кажем, че фискалната стратегия за 2026-а в оферти от държавното управление тип е значително разследване от осъществяването на КФП през тази година. То е повече от плачевно, тъй като приходите бяха планувани нереалистично огромни, не тъй като някой е вярвал, че ще се осъществен, а с цел да оправдае на хартия растежът на разноските - най-много за пенсии и хонорари в обществения бранш.
Още тогава множеството здравомислещи икономисти и финансисти предупреждаваха, че това неизбежно ще докара до нарастване на данъчно-осигурителната тежест и без значение от обещанията на сегашния финансов министър, това се случи. През 2026-а пенсионноосигурителните вноски ще набъбнат с 2 процентни пункта, а данъкът върху дивидента с 5 процентни пункта. И това е единствено началото. Доколкото тези и други ограничения за увеличение на приходите по проект би трябвало да усилят постъпленията в КФП с 3.15 милиарда евро, те няма да са задоволителни за покриване на заложения за 2026-а годишен растеж на приходите, помощите и даренията, който е в размер на над 6.7 милиарда евро.
Казано в резюме, проектобюджетът за 2026-а страда и то в по-голяма степен от същия недостатък, който видяхме в бюджета за 2025-а. А точно - приходите са нагласени на хартия по този начин, че да покрият заложеното нарастване на разноските. Припомняме, че през 2026-а разноските ще набъбнат с близо 7 милиарда евро - от 48.1 милиарда евро до 55.09 милиарда евро (48.5% от БВП) и с цел да бъдат те покрити със опазване на недостиг от 3% от Брутният вътрешен продукт, е заложен растеж на приходите, помощите и даренията с 6,73 милиарда евро - от 44.71 милиарда евро на 51.44 милиарда евро (42.8% от БВП).
Проблемът е, че заложените за 2026-а проекти за приходите са доста мъчно реализируеми, да не кажем химерични. Оставяме настрани станалото непрестанно нарушаване на правилото в Закона за обществените финанси, че разноските КФП не трябва да надвишават 40% от Брутният вътрешен продукт. Доколкото за това нарушаване няма правна глоба, то ще продължи и отсега нататък и това ясно се вижда в средносрочната бюджетна прогноза. Забравяме за разноските, чийто растеж никой не желае да стопира, камо ли да понижава размера им. Въпреки че това е същинското решение за фискалната непоклатимост.
Съсредоточаваме се на приходите и незабавно виждаме, че те са проблематични по 2 посоки - като заложен растеж и като база, от която се пресмятат.
Започваме с общия размер на постъпленията, където влизат данъчни, неданъчни доходи, осигурителни вноски, помощи и дарения. При тях годишният растеж е 15%. На пръв взор наподобява изцяло реалистично, като се има поради, че за 2025-а по този индикатор се чака да бъде регистриран растеж от 21.4 %. Очакванията обаче са едно, а действителностите могат да покажат напълно други цифри.
Според данните на Министерството на финансите за деветте месеца на 2025-а в Консолидирания бюджет са събрани общо 59.75 милиарда лв., което по закрепения курс прави 30.55 милиарда евро, или по 10.15 милиарда евро на тримесечия. Ако предположим, че през последното тримесечие в КФП влязат общо 10.15 милиарда евро, в края на година общите приходи ще са 40.7 милиарда евро, а не 44.71 милиарда евро, както е в поправената прогноза, на която стъпват проектите за растежа на приходите в хазната за 2026-а.
Любомир Дацов: Не може да заложиш нереалистични доходи в държавния бюджет, а да ти се получи нещо реалистично
Когато се натрупва дълг, е мъчно да се прави обществена политика, сподели финансистът в студиото на Money.bg
При този отрицателен сюжет постигането на заложеното за 2026-а нарастване на всички приходи от 51.44 милиарда евро ще значи растеж от 26.39% в случай, че за 2025-а той ще е не 15%, а малко над 10.5 %.
Двоен растеж изгледа ли ви реален?
При най-големия данъчен доход - налог добавена стойност (ДДС), за 2026-а е заложен растеж от 30.07% - от 11.06 милиарда евро на 14.99 милиарда евро. Това очакване наподобява като бълнуване на наркотично подвластен човек, като се има поради, че през 2025-а без значение от всички старания страната съумява да добута растеж на приходите по Данък добавена стойност едвам до малко над 14% (според данните за 9-те месеца на 2025-а). Откъде ще пристигна това близо 2.5 пъти нарастване на растежа, в случай че се възнамерява ниска инфлация и незначителен растеж на международната стопанска система, а и ставката по налога се резервира, не е ясно.
Освен това остава казусът с достигането на заложените за 2025-а 11.06 милиарда евро доходи, които са база за изчислението на растежа за 2026-а. Може да се окаже, че те няма да трансферират 10 милиарда евро и тогава заложените близо 15 милиарда евро за цялата 2026 стоят изцяло в областта на психотропните халюцинации.
При другите доходи заложените растежи са почти в границите на реалистичното, само че, всички знаем, че има ли неуспех в Данък добавена стойност, това значи или неуспех на целия бюджет, или доста съществено несъблюдение на финансовата стратегия и задържане на други обещани заплащания.
А след 2025-а натрупването на задължения по разнообразни планове ще е съществено.
Всичко казано дотук ни връща към началото. А точно, че при използването на настоящия проектобюджет за 2026-а, през 2027-а ни чака ново нарастване на данъчно-осигурителната тежест. И този път ще са или директните налози, или Данък добавена стойност.
А не е изключено да се сблъскаме и с първата процедура по свръхдефицит. Не забравяйте, че без значение от влизането ни в Еврозоната, не сме ваксинирани от тази глоба.
Първият бюджет в евро: сред растежа, дълга и границата от 3% недостиг
Правителството залага на сдържан напредък, по-високи пенсии и рекордни вложения в защита и образование
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ