„Mayday, Mayday, Mayday“ - Последният зов за помощ
Малко преди самолетът да се разбие, водачът на полет AI171 излъчва по радиоканала най-сериозния вероятен сигнал за злополучие в гражданската авиация: „ Mayday, Mayday, Mayday “. Това малко, само че съдбоносно известие бележи миг, в който животът на стотици души зависи от секунди, решения и вярата, че някой ще чуе.
(Във видеото: „ Изключително рядко се случват произшествия при политане “: Възможните аргументи за авиокатастрофата в Индия)
Произхождащ от френския израз m’aidez („ помогнете ми “), този сигнал е интернационално приет и се употребява извънредно при жизненозастрашаващи изключителни обстановки, като отвод на мотор, пожар на борда, тежки повреди на ръководството или друга сериозна нередовност. Той се предава три пъти - „ Mayday, Mayday, Mayday “ - с цел да се избегне комплициране или погрешно приемане на известието в радиообмена.
Подаването на „ Mayday “ не е условност. Това е последният, обезверен акт на екипажа, който значи: „ Загубили сме надзор “, „ Имаме сериозен проблем “, „ Нуждаем се от незабавна помощ “. Това е сигнал към диспечерите, към други самолети, към всяка наземна работа, способна да реагира. И в тази ситуация с полет AI171 - това е било и последното нещо, което светът чува от кабината.
Сигналът е подаден към 30 секунди след излитането от летище Ахмедабад - доста преди самолетът да доближи безвредна височина. Според авиационни специалисти, това подсказва, че казусът е зародил незабавно - евентуално с съдбовна щета в системата за напредък, задвижване или електроника. Изключително късото време сред излитането, подаването на „ Mayday “ и злополуката е показателно за сериозна обстановка, при която водачите не са имали време за общоприети спешни процедури.
Авиационни експерти акцентират, че даже единствено фактът, че сигналът е подаден, е от решаващо значение: това значи, че най-малко един член на екипажа е осъзнавал, че обстановката е отвън надзор. Именно тези последни секунди, уловени в записите от черната кутия, ще дадат отговори за дейностите на водачите и ще оказват помощ за реконструкцията на хронологията на случая.
От психическа позиция, „ Mayday “ е и позив за удостоверение. Той носи със себе си човешкото лице на злополуката - гласа на капитана, който в последните мигове не се отхвърля от отговорността си да опита всичко допустимо, с цел да избави живота на своите пасажери.
След като записите бъдат оценени, се чака „ Mayday “-съобщението да се трансформира в основен детайл от формалния отчет - не единствено като доказателство за опит за реакция, само че и като отражение на степента на сдържаност в системите на самолета.
Само няколко секунди след политане, полет AI171 на Air India, ориентиран към Лондон, се трансформира в едно от най-големите въздушни бедствия в историята на Индия. На борда на самолета Boeing 787 Dreamliner се намираха 242 души - 230 пасажери и 12 души екипаж. Оцеля единствено един.
Катастрофата се случи на 12 юни 2025 година в ранните утринни часове, малко откакто самолетът излетя от летището в Ахмедабад. Самолетът се разруши в кампуса на медицинския лицей B.J. Medical College, като нанесе спомагателни жертви и вреди на земята.
Единственият оживял
40-годишният Вишваш Кумар Рамеш, английски жител от индийски генезис, е единственият оживял. Според първичната информация, той е седял до спешния излаз (място 11A) и е съумял да се измъкне от корпуса на самолета секунди преди той да се възпламени. Рамеш споделя, че е „ видял хора да умират пред очите му “ и че всичко се е случило за броени секунди.
Унищожение и жертви
От 242 души на борда умират 241. Още най-малко 28 души на земята също губят живота си при удара в постройките на кампуса, в това число студенти и медицински личен състав. Над 50 души са ранени, като някои от тях са в сериозно положение.
Първи реакции и следствие
Премиерът на Индия Нарендра Моди посети мястото на нещастието още същия ден и даде обещание цялостно и транспарантно следствие. „ Индия скърби. Това е национална покруса “, съобщи той пред медиите. Членове на Агенцията за следствие на авиационни произшествия в Индия, както и интернационалните представители от Boeing, към този момент са почнали разбор на черните кутии, които бяха открити часове след случая.
Черните кутии съдържат информация от диалозите в пилотската кабина и механически данни от полета и са основни за откриване на аргументите. Предварителни догатки включват вероятен отвод на системата за флапове или проблем с шасито, само че това занапред ще се удостоверява.
Исторически подтекст
Катастрофата на AI171 се трансформира в най-смъртоносната гражданска самолетна злополука в Индия от съвсем три десетилетия. Това е и първата съдбовна злополука с модел Boeing 787 Dreamliner откогато той влезе в употреба през 2011 година.
Air India, националният авиопревозвач, мина през развой на частична приватизация в последните години, като това докара до голям брой диспути по отношение на поддръжката, сигурността и кадровата политика на компанията. Трагедията хвърля нова светлина върху нуждата от непоколебим надзор и бистрота в ръководството на авиационната сигурност.
Световен отзив
Международната авиационна общественост реагира с потрес и съпричастност. Британските управляващи показаха съболезнования и предложиха подпомагане в следствието, защото полетът е бил ориентиран към летище „ Гетуик “ в Лондон. Европейската организация за авиационна сигурност (EASA) също изрази угриженост и уточни, че ще следи деликатно резултатите от следствието.
Съдбата на авиацията в Индия
След нещастието се чака засилен напън върху индийските регулатори и авиационни компании за по-стриктен надзор и вложения в сигурността. Въпреки че авиационният бранш в страната бележи плевел напредък, трагични произшествия като този припомнят за уязвимостта и отговорността, която носят всички участници в промишлеността — от инженерите и водачите до регулаторите и управническите екипи.
(Във видеото: „ Изключително рядко се случват произшествия при политане “: Възможните аргументи за авиокатастрофата в Индия)
Произхождащ от френския израз m’aidez („ помогнете ми “), този сигнал е интернационално приет и се употребява извънредно при жизненозастрашаващи изключителни обстановки, като отвод на мотор, пожар на борда, тежки повреди на ръководството или друга сериозна нередовност. Той се предава три пъти - „ Mayday, Mayday, Mayday “ - с цел да се избегне комплициране или погрешно приемане на известието в радиообмена.
Подаването на „ Mayday “ не е условност. Това е последният, обезверен акт на екипажа, който значи: „ Загубили сме надзор “, „ Имаме сериозен проблем “, „ Нуждаем се от незабавна помощ “. Това е сигнал към диспечерите, към други самолети, към всяка наземна работа, способна да реагира. И в тази ситуация с полет AI171 - това е било и последното нещо, което светът чува от кабината.
Сигналът е подаден към 30 секунди след излитането от летище Ахмедабад - доста преди самолетът да доближи безвредна височина. Според авиационни специалисти, това подсказва, че казусът е зародил незабавно - евентуално с съдбовна щета в системата за напредък, задвижване или електроника. Изключително късото време сред излитането, подаването на „ Mayday “ и злополуката е показателно за сериозна обстановка, при която водачите не са имали време за общоприети спешни процедури.
Авиационни експерти акцентират, че даже единствено фактът, че сигналът е подаден, е от решаващо значение: това значи, че най-малко един член на екипажа е осъзнавал, че обстановката е отвън надзор. Именно тези последни секунди, уловени в записите от черната кутия, ще дадат отговори за дейностите на водачите и ще оказват помощ за реконструкцията на хронологията на случая.
От психическа позиция, „ Mayday “ е и позив за удостоверение. Той носи със себе си човешкото лице на злополуката - гласа на капитана, който в последните мигове не се отхвърля от отговорността си да опита всичко допустимо, с цел да избави живота на своите пасажери.
След като записите бъдат оценени, се чака „ Mayday “-съобщението да се трансформира в основен детайл от формалния отчет - не единствено като доказателство за опит за реакция, само че и като отражение на степента на сдържаност в системите на самолета.
Само няколко секунди след политане, полет AI171 на Air India, ориентиран към Лондон, се трансформира в едно от най-големите въздушни бедствия в историята на Индия. На борда на самолета Boeing 787 Dreamliner се намираха 242 души - 230 пасажери и 12 души екипаж. Оцеля единствено един.
Катастрофата се случи на 12 юни 2025 година в ранните утринни часове, малко откакто самолетът излетя от летището в Ахмедабад. Самолетът се разруши в кампуса на медицинския лицей B.J. Medical College, като нанесе спомагателни жертви и вреди на земята.
Единственият оживял
40-годишният Вишваш Кумар Рамеш, английски жител от индийски генезис, е единственият оживял. Според първичната информация, той е седял до спешния излаз (място 11A) и е съумял да се измъкне от корпуса на самолета секунди преди той да се възпламени. Рамеш споделя, че е „ видял хора да умират пред очите му “ и че всичко се е случило за броени секунди.
Унищожение и жертви
От 242 души на борда умират 241. Още най-малко 28 души на земята също губят живота си при удара в постройките на кампуса, в това число студенти и медицински личен състав. Над 50 души са ранени, като някои от тях са в сериозно положение.
Първи реакции и следствие
Премиерът на Индия Нарендра Моди посети мястото на нещастието още същия ден и даде обещание цялостно и транспарантно следствие. „ Индия скърби. Това е национална покруса “, съобщи той пред медиите. Членове на Агенцията за следствие на авиационни произшествия в Индия, както и интернационалните представители от Boeing, към този момент са почнали разбор на черните кутии, които бяха открити часове след случая.
Черните кутии съдържат информация от диалозите в пилотската кабина и механически данни от полета и са основни за откриване на аргументите. Предварителни догатки включват вероятен отвод на системата за флапове или проблем с шасито, само че това занапред ще се удостоверява.
Исторически подтекст
Катастрофата на AI171 се трансформира в най-смъртоносната гражданска самолетна злополука в Индия от съвсем три десетилетия. Това е и първата съдбовна злополука с модел Boeing 787 Dreamliner откогато той влезе в употреба през 2011 година.
Air India, националният авиопревозвач, мина през развой на частична приватизация в последните години, като това докара до голям брой диспути по отношение на поддръжката, сигурността и кадровата политика на компанията. Трагедията хвърля нова светлина върху нуждата от непоколебим надзор и бистрота в ръководството на авиационната сигурност.
Световен отзив
Международната авиационна общественост реагира с потрес и съпричастност. Британските управляващи показаха съболезнования и предложиха подпомагане в следствието, защото полетът е бил ориентиран към летище „ Гетуик “ в Лондон. Европейската организация за авиационна сигурност (EASA) също изрази угриженост и уточни, че ще следи деликатно резултатите от следствието.
Съдбата на авиацията в Индия
След нещастието се чака засилен напън върху индийските регулатори и авиационни компании за по-стриктен надзор и вложения в сигурността. Въпреки че авиационният бранш в страната бележи плевел напредък, трагични произшествия като този припомнят за уязвимостта и отговорността, която носят всички участници в промишлеността — от инженерите и водачите до регулаторите и управническите екипи.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ