Малко по малко вълните и приливите разяждат скалите и ги

Малко по малко вълните и приливите разяждат скалите и ги трансформират в пясък. По същия метод океанът е неизбежната дестинация и на разпадащите се човешки боклуци – микропластмасите.

Подобно на естествените седименти, и тези дребни синтетични гранули си проправят път в стомасите на съществата, които назовават морето собствен дом.

Но един мъничък организъм, фамозен със способността си да се възстановява към света на живите след странствуване до космоса, откакто бъде замразен или варен, задушен или даже бомбардиран с радиация, наподобява, има още една скрита дарба. В рамките на изследване на разнообразни дребни същества учените откриват, че по всичко проличава, че бавноходките са ваксинирани и против поглъщането на микропластмаса.

Това е необичайно, тъй като тя е открита във всички останали дребни животинки, взели участие в проучването.

Екип, управителен от зоолога Флавия де Франса от Федералния университет на Пернамбуко в Бразилия, събира проби от мейофауна - междуприливни безгръбначни животни с размери от към 45 микрометра до 1 милиметър - от плитките седименти на песъчлив плаж на североизточното крайбрежие на Бразилия по време на отлив.

В тези проби те откриват 5629 обособени организми, в това число нематоди, сегментни червеи, плоски червеи, четинести червеи, семенни скариди, космати червеи, акари, ракообразни и техните ларви. И, несъмнено, - прословутите бавноходки.

Тези животинки са държани в аквариуми, проектирани по този начин, че да имитират допустимо най-добре естествената среда, дружно със 100 грама наслойка, съдържаща друга степен на пластмасови частици.

С радиус от към една хилядна от милиметъра флуоресцентните полистиренови микросфери механически могат да бъдат категоризирани като „ нанопластмаси “, само че създателите са решили да не ги разграничават от по-големите микропластмаси в светлината на продължаващите диспути по отношение на границите на размера на тези частици.

Микропластмаси бяха открити във всички групи от мейофауната, взели участие в изследването (с изключение на бавноходките). (de França et al, PeerJ, 2024)

Анализът демонстрира, че всички дребни същества гълтам микропластмаса, като се изключи бавноходките, които, наподобява, имат необикновената дарба да заобикалят тези съмнителни частици.

Въпреки това тези безсмъртни мъничета не съумяват да избягнат изцяло микропластмасата. Въпросните частици са видяни по телата на повече от половината от тях са видяни. Това важи в най-голяма степен за краката им (или с цел да бъдем по-научни – по двигателните им придатъци).

„ Липсата на усвояване на микропластмаса от Tardigrada евентуално е обвързвана със структурата на хранителния им уред, който включва джука тръба със стилет, употребен за продупчване и смучене, а не за усвояване на цели организми “, пишат създателите.

Важно е да се означи, че съществува огромно многообразие от бавноходки, доста от които имат разнообразни по форма елементи на тялото, тъй че не всички могат да бъдат предпазени по този метод от нашите разпаднали се боклуци.

Макар да е забавно да открием още една опасност, към която бавноходките са видимо неподатливи, изследването акцентира по-сериозните последствия от микропластмасата в този дребен, само че важен мащаб на живота на Земята.

Авторите считат, че това е първото доказателство, че Turbellarians (плоски червеи) и Gastrotrichs (кореморесничести) употребяват микропластмаса.

„ Turbellarians могат да се хранят с нематоди, копеподи и даже с човеци от същата таксономична група “, пишат създателите. „ Следователно е евентуално най-малко част от погълнатата микропластмаса да произлиза от тяхната плячка, което демонстрира, че микропластмасата в действителност може да се придвижва нагоре по трофичната верига. “

Те считат, че кореморесничестите, въпреки това, са погълнали микропластмасите, тъй като са ги приели за храна. Рискът в тази обстановка е по-голям, като се има поради, че бактериите се развиват бързо върху повърхността на пластмасата, която за кореморесничестите би трябвало да наподобява като вкусна шоколадова глазура.

В основата на това проучване е въпросът какво е въздействието на микропластмасата върху числеността и разнообразието на типовете в този мащаб. Макар че връзката сред концентрацията на микропластмаса и поглъщането ѝ да беше относително ясна - колкото повече пластмасови частици, толкоз повече гълтам съществата - екологичните въздействия не бяха толкоз ясни.

„ Наблюдавахме, че екологично значимите концентрации [на микропластмаса] водят до понижаване на общата компактност на мейофауната и видовото благосъстояние “, оповестяват създателите, само че „ доста по-висока централизация на микропластмаса не се разграничава от контрола без прибавяне на микропластмаса “.

Какви са дълготрайните последствия от пластмасата за нас, хората? Все още нямаме визия. Но е дребна разтуха да знаем, че някои морски бавноходките там се пазят от пластмаса.

Изследването е оповестено в PeerJ Life and Environment.

Източник: Science Alert