Малко остава до Бъдни вечер и края на постите. Тогава,

Малко остава до Бъдни вечер и края на постите. Тогава, знаем, на трапезата се поставят нечетен брой, все постни, ястия. Изумително е какъв брой хора одобряват с подигравка тази традиция, само че знам, че има хора, които си споделят: " Поне на Бъдни вечер да опитаме постно ". Опитайте, опитвайте по-често!

На Игнажден тази година никой не стъпи вкъщи, нямаше ни целия ден. Дано това не е неприятна прокоба. По време на постите предходната година, прага ни прекрачи чистачката на входа. И защото имам положително мнение за нея, а и символизмът на специалността й ми подхожда, взех решение, че е добра. Оправда се, почтено казано.

Преди постите си мислех, че това самоограничаване води до нервен блян, който изопчава смисълът на постите. Нима е добре един постещ човек да се изтезава денонощно за някоя пържола или препечена филийка с кашкавал. По време на постите се научих да се деля с упованията и предубежденията си и да разтварям повече съзнанието си. А към края на постите разбрах, че този блян не е поради храната, а поради нуждата силата да излезе на открито, да се(те) освободи от точно тези упования.

Този ден е с извърнат взор към фамилията, с което споделяме коледната софра. Тази година имаше сняг доста рано и стегна мраз още през октомври. Тогава бях все път когато излизах на открито, бях признателна, че имам този ярък и топъл дом, в който ме чакат усмивки, врява и обич. Когато пристигна Коледа и печките не стопират да горят, текат ангажименти, договаряния, с околните - кой какво ще донесе, кой какво ще сготви, по кое време и по какъв начин ще пътува - белким не е това смисълът на празника. Жал ми е за тези, които не могат да изпитат тази обич, която завърта поколенческото колело и ни сплотява. Жал, само че не страдание. Дано няма самотни и сами хора на Коледа, за това си коства човек да се помоли.

Празниците са комфортен миг за равносметка, какъвто е и краят на поста за самите пости. Това бяха незабравими дни за мен, имам вяра - и за вас, които ни четяхте. Мисля, че каквито и подбуди да има човек да стартира да пости, те са положителни, доколкото е решил да стартира нещо ново, нещо, за което е чувал, че работи добре. Ако желае да се изповяда и причести, в случай че желае да се моли и да се изолира от телевизия и всемирски живот - дано, по този начин е редно. Моите пости минаха в конктекста на моят живот, фамилията ми, работата и не можех да се отделя от тях - ето това би било лицемерно, изключително, в случай че не си доста набожен. Вяра, въпреки това, е нещо настрана от религията. Тя е нещо, което не бих изложила обществено и по тази причина на никое място не написах, че съм се молила на Бог, въпреки да се е случвало, несъмнено.

Тези персонални неща, които читателите не видяха, останаха като моя персонална равносметка, по-съкровена, в сравнение с думите могат да изразят в цялостния й смисъл. Равносметката от постите ми обаче продължава да се написа, тъй като тази година неколцина мои другари ми споделиха, че и те ще постят, някои поради мен, някои - тъй като по този начин са решили. Но това, което споделям с тях като опит дава спомагателна стойност на това, през което прекосих. И това е положително и ме прави щастлива.

Ако на някой от вас, читателите съм дала най-малко една концепция за постно ядене, в случай че някой се е познал в думите ми или им се е възпротивил. Това е положително още повече,

“защото е мъчно да споделяш с близки, само че е още по мъчно споделеното да направи непознатите близки. ”

Нека Коледа бъде за вас топлината, уюта, мирът сред всички обичани ви хора! Да уважим и извиним на по-възрастните, да благодарим, че има млади след нас и когато сме на трапезата дружно - даже за момент, само че да усетим силата на фамилията.

Весели празници!
Цвети