Трябваше Радев да опъне Явор Милушев на сцената в Народния
Малко ни е лелката с лъчение на кисела пощаджийка от 70-те Наталия Киселова отпред на Народното събрание, с цел да приключим завръщането към най-мерзкия и скудоумен интервал на социалистическия кич. За да оформим спектакъла трябваше предходната седмица миротворец №1 на Републиката Румен Радев да излезе на сцената на Народния спектакъл, с цел да връчи ИКАР за изцяло творчество на Явор Милушев. Добре, че не му изу гащите да го опъне на сцената, та напълно да подсети на двойника си Тодор Живков, който с десетилетия отглеждаше театрали за лов и театралки за ебане от обич към театралното изкуство.
За страдание публиката и гилдията въобще не реагираха на жалкото и подлизурско решение генералът да стъпи на сцената и в стилитиката на Априлския пленум като великодушен бащица, съпроводен от козируващ гвардеец, да връчи „ Икар 2025 “ на една другояче грандиозна фигура за актуалното ни изкуство.
Тук въобще не желая да разясня естетическия смут, който обикновен провинциал със зелени чорапи провокира връз най-наситената с културна история сцена в България. Нито пък прекомерно противоречивите публични позиции на въпросния миролюбец, който в Европа одобряват за посткомунитическо изкопаемо, почтено единствено да пийва съветски чай в периферията с приятелите си Орбан и Фицо.
Селският кич някак може да бъден преглътнат, само че цензурирането на речта, която произнесе Самуел Финци при награждаването, не трябва да бъде подминаван с лекост или с дежурните псувни по Емил Кошлуков, все едно в Българска национална телевизия той прави всичко от тегленето на тотото, до промяната на крушките на прожекторите.
Това е не просто акт на пренебрежение към знаменит и почитан артист, само че и ясевн знак, че сме се завърнали в мракобесния интервал на късния, разлагащ се соц. За какво иде тирада – Финци приказва 4-5 минути без експанзия и завист, без помен от политически пиар. С едно-единствено изключение – разреши си ироничното подхвърляне, че благодари първо на себе си, след това на един пилот…„ Не на вас, господин президент “… Тази част от речта му беше позорно изрязана от „ цялостния запис “ на церемонията, който можете да намерите на уеб страницата на телевизията-майка.
Точно както едно време правешкият дебил честитеше на студентите 8 март, вместо 8 декември, а след това му инсталираха речите, мигар не знаем що за дръвник е, в този момент пазим достойнството на пагона. Или на Деси. Или на военачалник Решетников, знам ли и аз към този момент.
Както беше споделил преди 10-ина години Калин Сърменов, преди да се ояде и да прегърне статуквото, изкуството ни е цялостно с дупелизци, ловко ръководени от някогашни сътрудници на Държавна сигурност. Зависими шефове на театри, напълнили трупите си с бездарни калинки, които да поддържат комфортната върхушка. И всеки опит за протест приключва с безсмислено и безпаметно напиване. Ако не вярвате, питайте Алексанър Морфов.
Едно време Бай Тошо танцуваше с най-дащната випускничка от ВИТИЗ, канеше я да се порадва на увисналия му пишок, а след това я уреждаше с щат, лада и, в случай че е доста добра – апартамент. А в този момент за какво го вършиме, клети театрали? Просто по табиет, или по този начин са ви преподавали Станиславски?
За страдание публиката и гилдията въобще не реагираха на жалкото и подлизурско решение генералът да стъпи на сцената и в стилитиката на Априлския пленум като великодушен бащица, съпроводен от козируващ гвардеец, да връчи „ Икар 2025 “ на една другояче грандиозна фигура за актуалното ни изкуство.
Тук въобще не желая да разясня естетическия смут, който обикновен провинциал със зелени чорапи провокира връз най-наситената с културна история сцена в България. Нито пък прекомерно противоречивите публични позиции на въпросния миролюбец, който в Европа одобряват за посткомунитическо изкопаемо, почтено единствено да пийва съветски чай в периферията с приятелите си Орбан и Фицо.
Селският кич някак може да бъден преглътнат, само че цензурирането на речта, която произнесе Самуел Финци при награждаването, не трябва да бъде подминаван с лекост или с дежурните псувни по Емил Кошлуков, все едно в Българска национална телевизия той прави всичко от тегленето на тотото, до промяната на крушките на прожекторите.
Това е не просто акт на пренебрежение към знаменит и почитан артист, само че и ясевн знак, че сме се завърнали в мракобесния интервал на късния, разлагащ се соц. За какво иде тирада – Финци приказва 4-5 минути без експанзия и завист, без помен от политически пиар. С едно-единствено изключение – разреши си ироничното подхвърляне, че благодари първо на себе си, след това на един пилот…„ Не на вас, господин президент “… Тази част от речта му беше позорно изрязана от „ цялостния запис “ на церемонията, който можете да намерите на уеб страницата на телевизията-майка.
Точно както едно време правешкият дебил честитеше на студентите 8 март, вместо 8 декември, а след това му инсталираха речите, мигар не знаем що за дръвник е, в този момент пазим достойнството на пагона. Или на Деси. Или на военачалник Решетников, знам ли и аз към този момент.
Както беше споделил преди 10-ина години Калин Сърменов, преди да се ояде и да прегърне статуквото, изкуството ни е цялостно с дупелизци, ловко ръководени от някогашни сътрудници на Държавна сигурност. Зависими шефове на театри, напълнили трупите си с бездарни калинки, които да поддържат комфортната върхушка. И всеки опит за протест приключва с безсмислено и безпаметно напиване. Ако не вярвате, питайте Алексанър Морфов.
Едно време Бай Тошо танцуваше с най-дащната випускничка от ВИТИЗ, канеше я да се порадва на увисналия му пишок, а след това я уреждаше с щат, лада и, в случай че е доста добра – апартамент. А в този момент за какво го вършиме, клети театрали? Просто по табиет, или по този начин са ви преподавали Станиславски?
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ