Сараевските Ромео и Жулиета: История за любов, по-силна от войната
Малко неща, свързани с войната, могат да се нарекат красиви. Но обликът на две млади тела, прегърнати в гибелта посред улица в Сараево, провокира неспокойствие даже у най-закоравелите очевидци на спора.
Убитите от снайперистки патрони Бошко Бъркич и Адмира Исмич – влюбени още от детството – остават в последната си прегръдка цели седем дни, преди телата им да бъдат прибрани.
Когато най-накрая са отстранени от моста Върбаня — към момента прегърнати — те към този момент са се трансформирали в знаци на безконечна обич, жертва на безсмислена война. Това е историята на босненските Ромео и Жулиета.
“Even now, I can see them hugging each other... "
Sarajevo’s ‘Romeo and Juliet’ became a symbol of the tragedy of the Bosnian war in 1993.
Twenty-eight years since the heartbreaking ending, retells their story:
— Balkan Insight (@BalkanInsight) Любов измежду пламъците на спора
Обсадата на Сараево (1992–1996), част от войните в някогашна Югославия, унищожава хиляди животи, фамилии и бъдеща вяра. Но измежду хаоса изплува една изключително трагична и мощна история — тази на 25-годишните Бошко, босненски сърбин и православен християнин, и Адмира, босненска мюсюлманка. Двойка с деветгодишна любовна история, белязана от реципрочност и честност макар етническите разлики.
С утежняването на ситуацията в Сараево мнозина бягат. Бащата на Бошко умира, а останалите му родственици живеят в Сърбия. Той има опция да избяга самичък — само че не го прави. Остава с Адмира. След година под блокада вземат решение да изоставен града дружно и да се доберат до фамилията на Бошко.
Събират пари, с цел да си обезпечат безвреден кулоар до сръбския квартал Гърбавица. Планът им е да преминат река Миляцка през моста Върбаня — наименуван още Мостът на Сауда и Олга, кръстен на първите жертви на войната от 5 април 1992 година
The story of Sarajevo’s Romeo and Juliet, 1993
Admira Ismic and Bosko Brckic pose for a picture after their high school graduation in 1985.
— Hisham (@h_eecham) Смърт под светлината на снайперите
На 19 май 1993 година в 17:00 ч. Бошко и Адмира потеглят по моста, с вярата за ново начало. По свидетелства на командири от разнообразни страни на спора, при стъпването им в подножието на моста първият патрон пронизва Бошко и го убива на място. Малко по-късно втори изстрел ранява Адмира. Тя не бяга. Пропълзява до тялото на обичания си, прегръща го и умира.
Снимката, направена от американския фотожурналист Марк Х. Милщайн, запечатва този трогателен миг. В изявление той споделя, че денят почнал с отчаяние — досега, в който, затулен с босненски бойци до фронтовата линия при моста Върбаня, е станал очевидец на нещастието.
Телата, които никой не посмя да прибере
Тленните остатъци на Бошко и Адмира остават на моста дни наред, в рисковата „ Алея на снайперистите “. Нито сърбите, нито босненците смеят да ги приберат. Двете страни се упрекват взаимно. Едва на осмия ден телата са прибрани от сръбски елементи през нощта и заровени в Лукавица. По-късно се схваща, че босненски военнопленници са били принудени да изнесат телата.
След края на войната, през 1996 година, по избор на родителите на Адмира, останките на двойката са преместени и заровени дружно в гробището „ Лав “ в Сараево.
Na današnji dan u Sarajevu su ubijeni Boško i Admira.
Убитите от снайперистки патрони Бошко Бъркич и Адмира Исмич – влюбени още от детството – остават в последната си прегръдка цели седем дни, преди телата им да бъдат прибрани.
Когато най-накрая са отстранени от моста Върбаня — към момента прегърнати — те към този момент са се трансформирали в знаци на безконечна обич, жертва на безсмислена война. Това е историята на босненските Ромео и Жулиета.
“Even now, I can see them hugging each other... "
Sarajevo’s ‘Romeo and Juliet’ became a symbol of the tragedy of the Bosnian war in 1993.
Twenty-eight years since the heartbreaking ending, retells their story:
— Balkan Insight (@BalkanInsight) Любов измежду пламъците на спора
Обсадата на Сараево (1992–1996), част от войните в някогашна Югославия, унищожава хиляди животи, фамилии и бъдеща вяра. Но измежду хаоса изплува една изключително трагична и мощна история — тази на 25-годишните Бошко, босненски сърбин и православен християнин, и Адмира, босненска мюсюлманка. Двойка с деветгодишна любовна история, белязана от реципрочност и честност макар етническите разлики.
С утежняването на ситуацията в Сараево мнозина бягат. Бащата на Бошко умира, а останалите му родственици живеят в Сърбия. Той има опция да избяга самичък — само че не го прави. Остава с Адмира. След година под блокада вземат решение да изоставен града дружно и да се доберат до фамилията на Бошко.
Събират пари, с цел да си обезпечат безвреден кулоар до сръбския квартал Гърбавица. Планът им е да преминат река Миляцка през моста Върбаня — наименуван още Мостът на Сауда и Олга, кръстен на първите жертви на войната от 5 април 1992 година
The story of Sarajevo’s Romeo and Juliet, 1993
Admira Ismic and Bosko Brckic pose for a picture after their high school graduation in 1985.
— Hisham (@h_eecham) Смърт под светлината на снайперите
На 19 май 1993 година в 17:00 ч. Бошко и Адмира потеглят по моста, с вярата за ново начало. По свидетелства на командири от разнообразни страни на спора, при стъпването им в подножието на моста първият патрон пронизва Бошко и го убива на място. Малко по-късно втори изстрел ранява Адмира. Тя не бяга. Пропълзява до тялото на обичания си, прегръща го и умира.
Снимката, направена от американския фотожурналист Марк Х. Милщайн, запечатва този трогателен миг. В изявление той споделя, че денят почнал с отчаяние — досега, в който, затулен с босненски бойци до фронтовата линия при моста Върбаня, е станал очевидец на нещастието.
Телата, които никой не посмя да прибере
Тленните остатъци на Бошко и Адмира остават на моста дни наред, в рисковата „ Алея на снайперистите “. Нито сърбите, нито босненците смеят да ги приберат. Двете страни се упрекват взаимно. Едва на осмия ден телата са прибрани от сръбски елементи през нощта и заровени в Лукавица. По-късно се схваща, че босненски военнопленници са били принудени да изнесат телата.
След края на войната, през 1996 година, по избор на родителите на Адмира, останките на двойката са преместени и заровени дружно в гробището „ Лав “ в Сараево.
Na današnji dan u Sarajevu su ubijeni Boško i Admira.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ