Малко ми е странно да стоя пред вас и да

„ Малко ми е необичайно да заставам пред вас и да приказвам банални истини, които би трябвало да са самоочевидни. Трябва да сме единомислещи, че не е добра концепция и не е редно един мъж да остригва приятелката си. Визирам случая в Стара Загора, имам предвид случая с  историята, която Тити описа и всички случаи на домашно принуждение, които получават гласност или се замитат под килима “.

Това сподели в студиото на „ Тази събота “ Иван Ланджев, есеист и сценарист.

„ Аз съществено запитвам и не го разбирам – какво пречи, когато се чувствате провокирани, да напуснете обстановката? Когато смятате, че мъжеството и достолепието ви е накърнено, да покажете достолепие и да не участвате в това. Що за геройство е това, което се усеща застрашено, под офанзива, несигурно и все би трябвало да се потвърждава “, уточни той.

„ Да си нападателен и заплашителен е тъпо държание. Това е проява на ужасна уязвимост. България би трябвало да си даде сметка, че съществува принуждение против дами, таман заради обстоятелството, че те са дами “, добави Ланджев.

„ За неизбежната случайност “

„ Дълго време се чудих по какъв начин да подходя към всички текстове. Има есета по най-различни тематики, има предговори и послеслови към книги и издания, в които съм взел участие “, изясни Иван Ланджев за книгата си „ За неизбежната случайност “.

„ Имам директория в преносимия компютър си с действителни истории, които човек не може да си измисли. Имам история за действителен американски лесничей, който е рекордьор на Гинес по най-вече претърпени удари от гръмотевица – 7 пъти е удрян от гръмотевица. Накрая не умира от това, само че няма да издавам от какво, тъй като го описвам в книгата. Неговата история ми послужи за рамка на книгата – първото есе и последното се занимават с тази история. Тази история ме въодушеви – тя, което тя споделя, е това, което желая да кажа в книгата – за упорството да не си научиш урока, да продължиш да се разхождаш на чист въздух. След първия, след втория, след третия удар – този човек в никакъв случай не си е сменил работата. Свързах го и с нашите исторически неволи през последните десетилетия “, сподели още той.

„ В книгата върша тенденциозен ход да бъда оптимист. В песимистичната позиция има нещо претенциозно. Запазвайки осанката си на черноглед, човек се презастрахова – или е прав, тъй като нещата са неприятни, или в случай че стене нещо хубаво, той е прелестно сюрпризиран. Аз предпочитам да скъсам с скептицизма в тази книга. Колкото и ирационално да звучи – предпочитам да мисля в оптимистични параметри за България “, добави Ланджев.