Да не се разболява човек на Балканите
Малко лекари, дълги описи с чакащи за обзор, изцяло западнало държавно опазване на здравето: разболееш ли се в Сърбия, Босна или Македония, би трябвало да се заредиш с доста оптимизъм. Или с доста пари, споделя Неманя Руйевич за " Дойче веле ".
" Ще го уредим частно " - доста хора в Сърбия, записващи си час за обзор в някоя болница, са чували тези думи. Като Наташа от Нови Сад, която се е лекувала от рак на лимфните възли и не може да си разреши никакво отсрочване на прегледа. 30-годишната жена обаче не може да си разреши и прегледи в частна клиника.
Много хора в страните от някогашна Югославия - Сърбия, Босна или Македония - разчитат на държавното опазване на здравето и са подвластни от него. При приблизително месечно заплащане от към 400 евро и над 20 % безработица за тях е същински разкош да се лекуват частно. Подобно нещо могат да си разрешат единствено хората с доста пари.
Няма даже спринцовки и игли
" На година и нещо щерка ми се разболя от диабет. Чакахме повече от шест години за инсулинова помпа ", споделя Мирела Шишич от Сараево. Пред Дъждовни води тя споделя, че лечебните заведения доста постоянно не разполагат с съществени лекарства, макар че разноските за тях би трябвало да се покриват от здравноосигурителните каси. Гражданите са принудени да закупуват сами от аптеките изчезналите медикаменти и превързочни материали.
Държавната здравноосигурителна каса отпуска все по-малко средства, твърди човек от сектора, който дълги години е управлявал разнообразни лечебни заведения в Сърбия. " През втората половина на годината лечебните заведения остават даже без спринцовки, игли и дезинфектанти. Да не приказваме за аварийни елементи за здравната инсталация ", споделя лекарят, поискал анонимност, който в това време е минал на работа в частна болница, която не изпитва сходни финансови проблеми.
Само в Сърбия, чието население наброява 7 милиона души, 75 хиляди пациенти чакат да им бъде утвърдено финансиране от държавните здравноосигурителни каси. За някои по-сложни интервенции човек може да чака и години. Наскоро стана известно, че онкологичната клиника в Сараево не разполага с цитостатични препарати, които стопират повишаването на туморните кафези. Който няма пари да се лекува частно, е жертван да чака дълго.
Един успореден свят
Наред с препълнените чакални в - нормално - западналите държавни клиники, от дълго време съществуват и първокласни частни кабинети и лечебни заведения. Те разполагат с нужния личен състав, лекарства и съвременна инсталация, а на пациентите не им се постанова да чакат повече от 3 дни за обзор. В Сърбия частните здравни осигуровки стартират от 20 евро и могат да доближат до няколкостотин евро на месец. Само два % от сръбските жители обаче могат да си разрешат частна здравна осигуровка.
" Така хората заплащат двойно, тъй като държавната осигуровка е наложителна ", споделя сръбската здравна експертка Даниела Станкович-Баричак. Тя се възмущава и от практиката на държавните лечебни заведения да одобряват от ден на ден пациенти, които заплащат в брой, или са частно обезпечени. " Това опорочава концепцията за държавно опазване на здравето, откакто биват фаворизирани тези, които заплащат в допълнение ", показва тя.
Държавните клиники одобряват с преимущество и пациенти, които заплащат " под масата ", или пък познават " верните хора ". В настоящия корупционен показател на Трансперънси Интернешънъл страните от Западните Балкани заемат задни места: Черна Гора попада на 64-та позиция, Сърбия е 77-а, Косово е на 85-о място, а Македония - на 101-во. Резултатите от разнообразни анкети демонстрират, че във усещанията на хората по-корумпирани от лекарите са единствено пътните служители на реда
Лекарите бягат
Лекарите от Западните Балкани всеобщо напущат родните си страни. " От приключилите през предходната година общо 200 лекари, 180 са си извадили документ за работа в чужбина ", споделя синдикалният водач в централната клиника на Скопие Горан Бегович. Най-много лекари бягат в Германия, където заплащането е пет-шест пъти по-високо, в сравнение с в Македония или Сърбия. През 2016 година сърбите са били третата по бройка национална група от лекари, позволени да упражняват специалността си в Германия - след сирийците и румънците.
Проучване на Healthgrouper сочи, че три четвърти от лекарите в Сърбия обмислят да изоставен страната, или към този момент имат съответни проекти за това. Не доста по-различно е в другите страни от района. Получава се демонски кръг: медицинският личен състав напуща страната или се мести в частния бранш, където заплащането и изискванията на труд са доста по-добри, до момента в който в това време държавното опазване на здравето разполага с все по-малко пари и личен състав. Тоест, злополуката е програмирана.
Мирела Шишич към този момент е изгубила вяра: " Бъбреците на щерка ми могат да откажат и тя да си отиде, още преди промяната да е настъпила ", споделя тя.
" Ще го уредим частно " - доста хора в Сърбия, записващи си час за обзор в някоя болница, са чували тези думи. Като Наташа от Нови Сад, която се е лекувала от рак на лимфните възли и не може да си разреши никакво отсрочване на прегледа. 30-годишната жена обаче не може да си разреши и прегледи в частна клиника.
Много хора в страните от някогашна Югославия - Сърбия, Босна или Македония - разчитат на държавното опазване на здравето и са подвластни от него. При приблизително месечно заплащане от към 400 евро и над 20 % безработица за тях е същински разкош да се лекуват частно. Подобно нещо могат да си разрешат единствено хората с доста пари.
Няма даже спринцовки и игли
" На година и нещо щерка ми се разболя от диабет. Чакахме повече от шест години за инсулинова помпа ", споделя Мирела Шишич от Сараево. Пред Дъждовни води тя споделя, че лечебните заведения доста постоянно не разполагат с съществени лекарства, макар че разноските за тях би трябвало да се покриват от здравноосигурителните каси. Гражданите са принудени да закупуват сами от аптеките изчезналите медикаменти и превързочни материали.
Държавната здравноосигурителна каса отпуска все по-малко средства, твърди човек от сектора, който дълги години е управлявал разнообразни лечебни заведения в Сърбия. " През втората половина на годината лечебните заведения остават даже без спринцовки, игли и дезинфектанти. Да не приказваме за аварийни елементи за здравната инсталация ", споделя лекарят, поискал анонимност, който в това време е минал на работа в частна болница, която не изпитва сходни финансови проблеми.
Само в Сърбия, чието население наброява 7 милиона души, 75 хиляди пациенти чакат да им бъде утвърдено финансиране от държавните здравноосигурителни каси. За някои по-сложни интервенции човек може да чака и години. Наскоро стана известно, че онкологичната клиника в Сараево не разполага с цитостатични препарати, които стопират повишаването на туморните кафези. Който няма пари да се лекува частно, е жертван да чака дълго.
Един успореден свят
Наред с препълнените чакални в - нормално - западналите държавни клиники, от дълго време съществуват и първокласни частни кабинети и лечебни заведения. Те разполагат с нужния личен състав, лекарства и съвременна инсталация, а на пациентите не им се постанова да чакат повече от 3 дни за обзор. В Сърбия частните здравни осигуровки стартират от 20 евро и могат да доближат до няколкостотин евро на месец. Само два % от сръбските жители обаче могат да си разрешат частна здравна осигуровка.
" Така хората заплащат двойно, тъй като държавната осигуровка е наложителна ", споделя сръбската здравна експертка Даниела Станкович-Баричак. Тя се възмущава и от практиката на държавните лечебни заведения да одобряват от ден на ден пациенти, които заплащат в брой, или са частно обезпечени. " Това опорочава концепцията за държавно опазване на здравето, откакто биват фаворизирани тези, които заплащат в допълнение ", показва тя.
Държавните клиники одобряват с преимущество и пациенти, които заплащат " под масата ", или пък познават " верните хора ". В настоящия корупционен показател на Трансперънси Интернешънъл страните от Западните Балкани заемат задни места: Черна Гора попада на 64-та позиция, Сърбия е 77-а, Косово е на 85-о място, а Македония - на 101-во. Резултатите от разнообразни анкети демонстрират, че във усещанията на хората по-корумпирани от лекарите са единствено пътните служители на реда
Лекарите бягат
Лекарите от Западните Балкани всеобщо напущат родните си страни. " От приключилите през предходната година общо 200 лекари, 180 са си извадили документ за работа в чужбина ", споделя синдикалният водач в централната клиника на Скопие Горан Бегович. Най-много лекари бягат в Германия, където заплащането е пет-шест пъти по-високо, в сравнение с в Македония или Сърбия. През 2016 година сърбите са били третата по бройка национална група от лекари, позволени да упражняват специалността си в Германия - след сирийците и румънците.
Проучване на Healthgrouper сочи, че три четвърти от лекарите в Сърбия обмислят да изоставен страната, или към този момент имат съответни проекти за това. Не доста по-различно е в другите страни от района. Получава се демонски кръг: медицинският личен състав напуща страната или се мести в частния бранш, където заплащането и изискванията на труд са доста по-добри, до момента в който в това време държавното опазване на здравето разполага с все по-малко пари и личен състав. Тоест, злополуката е програмирана.
Мирела Шишич към този момент е изгубила вяра: " Бъбреците на щерка ми могат да откажат и тя да си отиде, още преди промяната да е настъпила ", споделя тя.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ