Какво стои зад числата на фискалния резерв
Малко или доста са средствата във фискалния запас? За да се даде отговор на този въпрос, в действителност би трябвало да е ясно какво стои зад сумите, които регистрира Министерството на финансите в края на всеки месец. По закон фискалният запас включва салдата по всички банкови сметки на бюджетните организации (без тези на общините), активите на Държавния фонд за гарантиране резистентност на държавната пенсионна система (т.нар. Сребърен фонд), вземания от фондове на Европейски Съюз за сертифицирани разноски, така наречен Национален фонд, задатъци, училищен пенсионен фонд, средства на НЗОК, нуклеарните фондове и други Затова и разумно първото, което би направил всеки, който се интересува какъв запас е разполагаем на държавното управление, е да извади от общата сума на запаса салдата по сметките на тези фондове, които са целеви. При размер на Сребърния фонд от малко над 3.3 милиарда лева, на Националния фонд от към 3 милиарда лева (общо 6.3 милиарда лева целеви средства единствено от двата най-големи фонда) и депозит на държавното управление в Българска народна банка от 5.9 милиарда лева към 9 април (което прави фискален запас към 6.4-6.5 милиарда лева към тази дата) разумното умозаключение ще е, че запасът е празен, тъй като парите в него са по-малко от всички целеви средства.
Това умозаключение няма да е напълно правилно. Причината е методът на ръководство и отчитане на множеството от тези средства. Те са (с някои изключения) част от така наречен единна сметка по Закона за обществените финанси. Системата на единната сметка е въведена в далечната 2000 година и, нагледно казано, събира в едно банковите сметки на всички бюджетни организации като активи и пасиви, а Министерството на финансите я ръководи - жестоко казано, както банка ръководи депозитите на хората и компаниите. Салдата и лимитите за заплащания по обособените сметки и депозити на съответните бюджетни организации са незасегнати, т.е., в случай че в даден миг тези средства са нужни, те би трябвало да са налични, само че в останалото време Министерството на финансите може да употребява ресурса по тях за други заплащания.
Официалното пояснение, което дава ведомството, звучи по този начин: " Операциите сред сметки, включени в системата на единна сметка, не трансформират размера на фискалния запас и единната сметка. Формираният общ запас на системата на единната сметка съставлява неин актив - експозиция към Българска народна банка (т.е. пасив на БНБ), чието салдо взе участие във фискалния запас и се ръководи на консолидирана основа в границите на съответните условия на ЗПФ като агрегиран размер, без да се засягат салдата и лимитите за заплащания, включени в системата на единна сметка под формата на пасиви или като резултатна големина (бюджетно взаимодействие с централния бюджет). [...] Индивидуалните салда по обособените сметки на бюджетни организации, включени като пасиви на единната сметка, се явяват насрещни (реципрочни) позиции сред единната сметка и съответния бюджет/фонд/сметка (пасив на единната сметка - актив за съответния бюджет/фонд/сметка). В последна сметка и всъщност те не съставляват експозиция към Българска народна банка (независимо че се обслужват от БНБ), заради което върху фискалния запас, показващ експозицията към Българска народна банка и банките, резултат оказва консолидираният запас на системата на единна сметка, образуван от всички приходи и заплащания - освен от бюджетите, сметките и фондовете, позиционирани като пасиви на единната сметка, само че и от останалите бюджети/сметки, включени в нея. "
Този самобитен баланс обаче не е подравнен - от едната страна пасивите са доста по-голяма сума, защото тя на практика съставлява централният бюджет. Насреща й с изключение на парите в Българска народна банка стои един имагинерен конвенционален актив - монополът на страната да дефинира и събира налози.
Парите на Сребърния фонд
Сребърният фонд е част от системата на единната сметка, само че той е единственото изключение - парите му стоят на срочни депозити в Българска народна банка и на процедура са вързани с панделка. Те могат да се влагат и в други принадлежности, само че за задачата би трябвало управителният му съвет да избере финансова институция, която да го ръководи, което в никакъв случай не е правено до момента. А има и експлицитна възбрана Сребърният фонд да придобива български държавни и общински облигации, както и акции на локални компании, тъй че, с цел да се употребяват от държавното управление, би била нужна законова смяна. " От основаването на фонда като независимо обособена част на централния бюджет според член 1, алинея 3 от ЗДВГУДПС досега няма предоставяни заеми за държавния бюджет под никаква форма ", показват от министерството.
Или жестоко казано, разбирането във финансовото министерство е, че като се изключи Сребърния фонд всички останали целеви фондове, които са част от фискалния запас, могат да се употребяват за настоящи заплащания. Единствено би трябвало да се наблюдават две неща: а) да се извърши изискването на Закона за бюджета в края на годината фискалният запас да е най-малко 4.5 милиарда лева.; б) в случай че даден фонд, министерство и така нататък би трябвало да направи заплащане от своя сметка, да има нужната наличност.
Капитал - брой 15
" При ръководството на ликвидността на системата на единна сметка се поддържат равнища на настоящата експозиция към Българска народна банка, които да разрешават както спазването на законово избрания размер на фискалния запас за съответната година, по този начин и да обезпечават всички настоящи заплащания на включените в системата бюджети, сметки и фондове ", показват от ведомството на Кирил Ананиев. И допълват, че " поддържането на високи равнища на ликвиден и безрисков запас под формата на експозиция към Българска народна банка има своята цена в обстановка на негативни лихви, прилагани от Българска народна банка ".
Тоест, вместо да пази вързани с панделка всички пари по обособени сметки и фондове, а в това време да тегли дълг за настоящи потребности, Министерството на финансите е възприело метода да употребява спящия запас като тип оборотно финансиране. Естествено отсреща стои въпросът дали това е заслужено, доколкото тези средства официално си имат строго предопределение. А контрааргументът е, че сметките на другите целеви фондове са си там и при потребност от тях да се черпи запас той се обезпечава. Отново по прилика с банков баланс, където депозитите на клиентите не стоят складирани, а се раздават като заеми. Разликата обаче е, че посредством единната сметка страната не дава заеми, а харчи парите, без да чака те да се върнат, и се попълня с налози и при потребност - с дълг.
В определения метод има логичност - замисълът на самата единна сметка на всички места, където се ползва, е точно това - да се централизира наличният запас и да се ръководи ликвидността на страната по-добре и да се насочва където има потребност. При естествена среда, когато постъпленията и разноските са предвидими, това работи съвършено. Проблем би могъл да настъпи единствено при прелом, като тогава по този начин или другояче нормално се стига до проверка на бюджета и дълг.
Това умозаключение няма да е напълно правилно. Причината е методът на ръководство и отчитане на множеството от тези средства. Те са (с някои изключения) част от така наречен единна сметка по Закона за обществените финанси. Системата на единната сметка е въведена в далечната 2000 година и, нагледно казано, събира в едно банковите сметки на всички бюджетни организации като активи и пасиви, а Министерството на финансите я ръководи - жестоко казано, както банка ръководи депозитите на хората и компаниите. Салдата и лимитите за заплащания по обособените сметки и депозити на съответните бюджетни организации са незасегнати, т.е., в случай че в даден миг тези средства са нужни, те би трябвало да са налични, само че в останалото време Министерството на финансите може да употребява ресурса по тях за други заплащания.
Официалното пояснение, което дава ведомството, звучи по този начин: " Операциите сред сметки, включени в системата на единна сметка, не трансформират размера на фискалния запас и единната сметка. Формираният общ запас на системата на единната сметка съставлява неин актив - експозиция към Българска народна банка (т.е. пасив на БНБ), чието салдо взе участие във фискалния запас и се ръководи на консолидирана основа в границите на съответните условия на ЗПФ като агрегиран размер, без да се засягат салдата и лимитите за заплащания, включени в системата на единна сметка под формата на пасиви или като резултатна големина (бюджетно взаимодействие с централния бюджет). [...] Индивидуалните салда по обособените сметки на бюджетни организации, включени като пасиви на единната сметка, се явяват насрещни (реципрочни) позиции сред единната сметка и съответния бюджет/фонд/сметка (пасив на единната сметка - актив за съответния бюджет/фонд/сметка). В последна сметка и всъщност те не съставляват експозиция към Българска народна банка (независимо че се обслужват от БНБ), заради което върху фискалния запас, показващ експозицията към Българска народна банка и банките, резултат оказва консолидираният запас на системата на единна сметка, образуван от всички приходи и заплащания - освен от бюджетите, сметките и фондовете, позиционирани като пасиви на единната сметка, само че и от останалите бюджети/сметки, включени в нея. "
Този самобитен баланс обаче не е подравнен - от едната страна пасивите са доста по-голяма сума, защото тя на практика съставлява централният бюджет. Насреща й с изключение на парите в Българска народна банка стои един имагинерен конвенционален актив - монополът на страната да дефинира и събира налози.
Парите на Сребърния фонд
Сребърният фонд е част от системата на единната сметка, само че той е единственото изключение - парите му стоят на срочни депозити в Българска народна банка и на процедура са вързани с панделка. Те могат да се влагат и в други принадлежности, само че за задачата би трябвало управителният му съвет да избере финансова институция, която да го ръководи, което в никакъв случай не е правено до момента. А има и експлицитна възбрана Сребърният фонд да придобива български държавни и общински облигации, както и акции на локални компании, тъй че, с цел да се употребяват от държавното управление, би била нужна законова смяна. " От основаването на фонда като независимо обособена част на централния бюджет според член 1, алинея 3 от ЗДВГУДПС досега няма предоставяни заеми за държавния бюджет под никаква форма ", показват от министерството.
Или жестоко казано, разбирането във финансовото министерство е, че като се изключи Сребърния фонд всички останали целеви фондове, които са част от фискалния запас, могат да се употребяват за настоящи заплащания. Единствено би трябвало да се наблюдават две неща: а) да се извърши изискването на Закона за бюджета в края на годината фискалният запас да е най-малко 4.5 милиарда лева.; б) в случай че даден фонд, министерство и така нататък би трябвало да направи заплащане от своя сметка, да има нужната наличност.
Капитал - брой 15
" При ръководството на ликвидността на системата на единна сметка се поддържат равнища на настоящата експозиция към Българска народна банка, които да разрешават както спазването на законово избрания размер на фискалния запас за съответната година, по този начин и да обезпечават всички настоящи заплащания на включените в системата бюджети, сметки и фондове ", показват от ведомството на Кирил Ананиев. И допълват, че " поддържането на високи равнища на ликвиден и безрисков запас под формата на експозиция към Българска народна банка има своята цена в обстановка на негативни лихви, прилагани от Българска народна банка ".
Тоест, вместо да пази вързани с панделка всички пари по обособени сметки и фондове, а в това време да тегли дълг за настоящи потребности, Министерството на финансите е възприело метода да употребява спящия запас като тип оборотно финансиране. Естествено отсреща стои въпросът дали това е заслужено, доколкото тези средства официално си имат строго предопределение. А контрааргументът е, че сметките на другите целеви фондове са си там и при потребност от тях да се черпи запас той се обезпечава. Отново по прилика с банков баланс, където депозитите на клиентите не стоят складирани, а се раздават като заеми. Разликата обаче е, че посредством единната сметка страната не дава заеми, а харчи парите, без да чака те да се върнат, и се попълня с налози и при потребност - с дълг.
В определения метод има логичност - замисълът на самата единна сметка на всички места, където се ползва, е точно това - да се централизира наличният запас и да се ръководи ликвидността на страната по-добре и да се насочва където има потребност. При естествена среда, когато постъпленията и разноските са предвидими, това работи съвършено. Проблем би могъл да настъпи единствено при прелом, като тогава по този начин или другояче нормално се стига до проверка на бюджета и дълг.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ