Българската симпатия към руската автокрация и антисемитизма
Малко е говорено до момента, че това което напълно неправилно се назовава у нас русофилство, а в действителност е поклонение пред съветската автокрация, панславизъм, антиевропеизъм и антизападничество, най-често върви ръка за ръка с един изначален антисемитизъм.
Така да вземем за пример още тези, които се вайкат задето България е разсърдила през 1885 година Русия със независимо деяние като Съединението с Източна Румелия; тези които поддържат намесата на Петербург във вътрешните работи на България; тези, които са за завръщане в Княжеството на изтеглените съветски офицери след Съединението; тези, които нямат нищо срещу Русия да уточни своя „ пионка “ за български монарх и да има надзор над българската армия с боен министър, та даже и над външната ни политика; най-сетне тези, които даже приканват намерено за съветска окупация на България, наред с поклонението си пред съветската автокрация, са и фенове на антисемитизма, на антисемитската политика в Руската империя, и преглеждат политиките на Лондон, Виена и Будапеща, като дело на тамошното еврейство, ориентирано против „ Матушка Русия “.
За Русия и против „ чифутските “ Виена, Будапеща и Лондон
Още при започване на 1886 година сходна агитация ориентирана против управляващите, осъществили Съединението и скарали България с Русия върви ръка за ръка с език против „ еврействующата Австрия ”. И по-късно, при започване на 1887 година, издаваният в Браила и внасян незаконно в България в. „ Девети Август ” (денят, в който през 1886 година офицери русофили отстраняват княз Александър I от престола) патетично опълчва с необуздан език „ славянството “, отпред с Русия и „ общеславянските ползи “, с изключение на на „ швабщината “ и „ маджарщината “, още и на „ чифутите англичани и немци “.
През септември 1887 година, издаваният в Турну Северин и намерено призоваващ за съветска окупация на България в. „ 19-ий февруарий ”, безрезервно, одобрявайки съветската политика и позиция по отношение на Съединението, комбинира антиавстрийския си и антиунгарски възторг с прекомерно мощен антисемитизъм.
В не един и два случая още се приказва настойчиво против „ австроеврейското въздействие и застъпничество. “ Премиерът Стамболов търпи по време на есенната сесия на Народното събрание през 1888 година редица опозиционни и симпатизиращи на Русия вестници, които се списват с още по-открит славянофилски, русофилски, антинемски, антиавстрийски, само че не на последно място и антиеврейски език, ориентиран против „ австро-маджаро чифутите “.
Академични „ изпускания “
И в случай че някой въпреки всичко обърне внимание, че това са злободневни партизански „ престрелки “, то сходни антисемитски прояви можем да видим даже и в по-тежки и претендиращи за научност и академизъм издания.
Макар насочено към правна проблематика, някак сред редовете, сп. „ Юридически обзор ”, въпреки всичко не може да скрие своите проруски благосклонности. Често и съветската юридическа процедура се показва или неутрално, или положително, като даже се усеща и антиеврейски миг. В превод пък от немски създател се приказва за военщината в Германия, за предпочитащия да пие бира, вместо да чете книги междинен немски бюргер, за космополитния и безначален Берлин с неговата „ еврейска паплач “.
Одобрение за съветската антисемитска политика
Неизбежно е по време на Стамболовото ръководство (1887-1894) медиите да пропуснат и нашумелия в Русия еврейски въпрос, още повече при засилените преследвания точно през ръководството на цар Александър III.
Твърде постоянно опозиционните и симпатизиращи на съветската политика издания утвърждават, както дейностите на управляващите в Петербург по отношение на евреите, по този начин и антиеврейски отзиви на съветски вестници. През 1893 година и 1894 година Пандели Кисимов намерено счита, че с въпроса за правата на евреите в Русия се спекулирало, като ги нарича„ паразити “ и „ еврейска сган ".
Тези настройки наподобява са жилави. Дори и към края на Стамболовото ръководство опозиционният „ Прогрес “, въпреки и напълно пътем приказва и за „ немско-чифутски банки ”. През пролетта на 1894 година Пандели Кисимов се опълчва и на изказвания в стамболовия официоз „ Свобода “, че Петербург преселвал евреите за усвояване на украинците.
Стамболовата власт в отбрана на съветските евреи
За сметка на това държавните вестници, постоянно даже и в уводни материали, показват значително картини на антиеврейски гонения и преследвания, на погроми и изстъпления, на ограничаващи ограничения реализирани от централната власт в Петербург против еврейското население, като от време на време се приказва и за антисемитската злоба измежду “руското население ”.
Преобладаващо съветският евреин участва по страниците на официоза и държавният щемпел в облика на преследван и гонен от съветските управляващи страдалец. Дори в редица случаи държавните вестници несъмнено осъждат намерено дейностите на съветските управляващи.
През март 1894 година „ Свобода ” разисква гонението против евреите в Русия и написа: „ Нещастните евреи бягат в Централна Азия, защото в дивата Бухара, те намират повече благосклонност в сравнение с в европейската Русия на Победоносцева. "
Стари и нови алтернативи
Това отношение към Руската империя, от една страна, и Англия и Австро-Унгария, от друга, е естествено. Да, измежду върховете на английския и хабсбургски хайлайф се виждат хора от еврейски генезис, само че те са, несъмнено, лоялни английски и хабсбургски жители. Появата им там също не е инцидентно.
Толерантното отношение към евреите на Острова или в Хабсбургската монархия е резултат от една цялостна политика и ценене на правото и закона. За сметка на това, изключително от началото на 80-те години на 19 в. до март 1917 година евреите в Русия са подложени на нечувани преследвания и ограничавания, въпреки и те да са лоялни съветски жители.
За тази разлика в отношението към другите нации в Русия, от една страна, и в Австрия, от друга, си дават сметка и българите съвременници в края на 19 в. Неслучайно самичък Захари Стоянов в действителност показва желание за бъдещето на България към „ съюз сред славяните ” или федерация с „ всичките балкански нации ”, с цел да добави: „ Но федерацията не съумя, а на вратата ни чукат или съветска окупация, или австрийска. Ние избираме австрийската. ”
Следва и излагането на причините за това: “ние избираме австрийска окупация, нейно въздействие, протекторат и гегемония, тъй като: а.) Австрия не убива народностите; б.) тя им дава сейми, независимост на слово, учебно заведение на матерен язик, развиване на литература, язик и пр.; в.) тя не беси за свободно мнение, не бие, не праща в Сибир и Сахалин; г.) че като има тя чехи, хървати, украиненци, поляци, словаци и моравци, херцоговци и босняци, като притури още при тях сърби и българи, - нейний държател ще се назова: император на австрийци и унгари и цар на южно-славяни: д.) че ние да живееме и петстотин години под австрийци, отново няма да се изгубим тъй като религия, националност и язик не отделят. ”
Много паралели с днешни настройки, език, причини и обстановки ни припомнят като че ли за това, в случай че се изразим с думите на френския историк Фернан Бродел, „ дълго историческо време “. Затова и в днешното опълчване сред света на свободата и върховенството на закона и този на автократичната и пожизнена власт на Путин, е добре да си припомняме за тези алтернативи, и по какъв начин те са били решавани от нашите именити прародители. А някои от тях като Стамболов са заплатили и с живота си.
*Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Така да вземем за пример още тези, които се вайкат задето България е разсърдила през 1885 година Русия със независимо деяние като Съединението с Източна Румелия; тези които поддържат намесата на Петербург във вътрешните работи на България; тези, които са за завръщане в Княжеството на изтеглените съветски офицери след Съединението; тези, които нямат нищо срещу Русия да уточни своя „ пионка “ за български монарх и да има надзор над българската армия с боен министър, та даже и над външната ни политика; най-сетне тези, които даже приканват намерено за съветска окупация на България, наред с поклонението си пред съветската автокрация, са и фенове на антисемитизма, на антисемитската политика в Руската империя, и преглеждат политиките на Лондон, Виена и Будапеща, като дело на тамошното еврейство, ориентирано против „ Матушка Русия “.
За Русия и против „ чифутските “ Виена, Будапеща и Лондон
Още при започване на 1886 година сходна агитация ориентирана против управляващите, осъществили Съединението и скарали България с Русия върви ръка за ръка с език против „ еврействующата Австрия ”. И по-късно, при започване на 1887 година, издаваният в Браила и внасян незаконно в България в. „ Девети Август ” (денят, в който през 1886 година офицери русофили отстраняват княз Александър I от престола) патетично опълчва с необуздан език „ славянството “, отпред с Русия и „ общеславянските ползи “, с изключение на на „ швабщината “ и „ маджарщината “, още и на „ чифутите англичани и немци “.
През септември 1887 година, издаваният в Турну Северин и намерено призоваващ за съветска окупация на България в. „ 19-ий февруарий ”, безрезервно, одобрявайки съветската политика и позиция по отношение на Съединението, комбинира антиавстрийския си и антиунгарски възторг с прекомерно мощен антисемитизъм.
В не един и два случая още се приказва настойчиво против „ австроеврейското въздействие и застъпничество. “ Премиерът Стамболов търпи по време на есенната сесия на Народното събрание през 1888 година редица опозиционни и симпатизиращи на Русия вестници, които се списват с още по-открит славянофилски, русофилски, антинемски, антиавстрийски, само че не на последно място и антиеврейски език, ориентиран против „ австро-маджаро чифутите “.
Академични „ изпускания “
И в случай че някой въпреки всичко обърне внимание, че това са злободневни партизански „ престрелки “, то сходни антисемитски прояви можем да видим даже и в по-тежки и претендиращи за научност и академизъм издания.
Макар насочено към правна проблематика, някак сред редовете, сп. „ Юридически обзор ”, въпреки всичко не може да скрие своите проруски благосклонности. Често и съветската юридическа процедура се показва или неутрално, или положително, като даже се усеща и антиеврейски миг. В превод пък от немски създател се приказва за военщината в Германия, за предпочитащия да пие бира, вместо да чете книги междинен немски бюргер, за космополитния и безначален Берлин с неговата „ еврейска паплач “.
Одобрение за съветската антисемитска политика
Неизбежно е по време на Стамболовото ръководство (1887-1894) медиите да пропуснат и нашумелия в Русия еврейски въпрос, още повече при засилените преследвания точно през ръководството на цар Александър III.
Твърде постоянно опозиционните и симпатизиращи на съветската политика издания утвърждават, както дейностите на управляващите в Петербург по отношение на евреите, по този начин и антиеврейски отзиви на съветски вестници. През 1893 година и 1894 година Пандели Кисимов намерено счита, че с въпроса за правата на евреите в Русия се спекулирало, като ги нарича„ паразити “ и „ еврейска сган ".
Тези настройки наподобява са жилави. Дори и към края на Стамболовото ръководство опозиционният „ Прогрес “, въпреки и напълно пътем приказва и за „ немско-чифутски банки ”. През пролетта на 1894 година Пандели Кисимов се опълчва и на изказвания в стамболовия официоз „ Свобода “, че Петербург преселвал евреите за усвояване на украинците.
Стамболовата власт в отбрана на съветските евреи
За сметка на това държавните вестници, постоянно даже и в уводни материали, показват значително картини на антиеврейски гонения и преследвания, на погроми и изстъпления, на ограничаващи ограничения реализирани от централната власт в Петербург против еврейското население, като от време на време се приказва и за антисемитската злоба измежду “руското население ”.
Преобладаващо съветският евреин участва по страниците на официоза и държавният щемпел в облика на преследван и гонен от съветските управляващи страдалец. Дори в редица случаи държавните вестници несъмнено осъждат намерено дейностите на съветските управляващи.
През март 1894 година „ Свобода ” разисква гонението против евреите в Русия и написа: „ Нещастните евреи бягат в Централна Азия, защото в дивата Бухара, те намират повече благосклонност в сравнение с в европейската Русия на Победоносцева. "
Стари и нови алтернативи
Това отношение към Руската империя, от една страна, и Англия и Австро-Унгария, от друга, е естествено. Да, измежду върховете на английския и хабсбургски хайлайф се виждат хора от еврейски генезис, само че те са, несъмнено, лоялни английски и хабсбургски жители. Появата им там също не е инцидентно.
Толерантното отношение към евреите на Острова или в Хабсбургската монархия е резултат от една цялостна политика и ценене на правото и закона. За сметка на това, изключително от началото на 80-те години на 19 в. до март 1917 година евреите в Русия са подложени на нечувани преследвания и ограничавания, въпреки и те да са лоялни съветски жители.
За тази разлика в отношението към другите нации в Русия, от една страна, и в Австрия, от друга, си дават сметка и българите съвременници в края на 19 в. Неслучайно самичък Захари Стоянов в действителност показва желание за бъдещето на България към „ съюз сред славяните ” или федерация с „ всичките балкански нации ”, с цел да добави: „ Но федерацията не съумя, а на вратата ни чукат или съветска окупация, или австрийска. Ние избираме австрийската. ”
Следва и излагането на причините за това: “ние избираме австрийска окупация, нейно въздействие, протекторат и гегемония, тъй като: а.) Австрия не убива народностите; б.) тя им дава сейми, независимост на слово, учебно заведение на матерен язик, развиване на литература, язик и пр.; в.) тя не беси за свободно мнение, не бие, не праща в Сибир и Сахалин; г.) че като има тя чехи, хървати, украиненци, поляци, словаци и моравци, херцоговци и босняци, като притури още при тях сърби и българи, - нейний държател ще се назова: император на австрийци и унгари и цар на южно-славяни: д.) че ние да живееме и петстотин години под австрийци, отново няма да се изгубим тъй като религия, националност и язик не отделят. ”
Много паралели с днешни настройки, език, причини и обстановки ни припомнят като че ли за това, в случай че се изразим с думите на френския историк Фернан Бродел, „ дълго историческо време “. Затова и в днешното опълчване сред света на свободата и върховенството на закона и този на автократичната и пожизнена власт на Путин, е добре да си припомняме за тези алтернативи, и по какъв начин те са били решавани от нашите именити прародители. А някои от тях като Стамболов са заплатили и с живота си.
*Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ