Заплатите в България растат, но не навсякъде еднакво – кои региони изостават
Малко данни са по-важни за работещите от тези за междинните заплати - по браншове, по области или по стопански действия. С тях всеки може да реши както общото развиване на пазара на труда, по този начин и личното си място в него. Всяко тримесечие Националният статистически институт (НСИ) разгласява сходни цифри, които драговолно се цитират в общественото пространство като доказателство за развиване.
През последното тримесечие на 2024 междинната брутна работна заплата в България възлиза на 2413 лева месечно съгласно Национален статистически институт. Развитието в графиката е показано по тримесечия, с цел да се отстраняват мощните вариации, следени на месечна база. Същевременно в нито една област с изключение на в гр. София сумата не надвишава междинната на национално равнище. Това отразява изкривяването на общите данни от огромната тежест на столицата при пазара на труда. Освен, че там работят към ⅓ от наетите във всички 28 български области, високите суми на едно място мощно накланят приблизително аритметичното нагоре като статистическа големина.
Спрямо края на 2019 междинната заплата у нас, включително по области, съвсем се е удвоила. Този растеж официално изпреварва инфлацията за същия интервал, само че не изравнява огромните районни разлики. Така междинната заплата в София в този момент възлиза на 3287 лева месечно, до момента в който в Смолян - най-слабата област по последни данни на Национален статистически институт, цената е едвам 1602 лева или двойно по-малко. Дори във Варна - една от най-успешните области по този индикатор, сумата е единствено към 73% от тази в столицата.
Доколкото още не са оповестени общите годишни данни за 2024, по-подробни съпоставения на годишна база са вероятни единствено до 2023. Средните заплати в публичния бранш в България, т.е. при държавните чиновници, са трайно по-високи от тези в частния. Докато приблизително в България разликата сред заплатите в публичния и частния бранш възлиза на едвам 3% към 2023, тя е цели 27% отвън София. Макар разбивката на тези районни стойности да не е директно налична през Национален статистически институт, тя е допустима със лични калкулации по други налични данни. Така работещ в провинцията би имал с над 1/4 по-високи приходи, в случай че работи за страната вместо за друга компания. Само в София частният бранш " заплаща " повече.
Предвид разликите в стандарта на живот и наличните висши позиции - например в Народното събрание, министерства и други, държавните чиновници в София печелят приблизително едвам с 1/3 повече, в сравнение с същите отвън нея. Разликите в частния бранш обаче са на пръв взор големи - там работещите в столицата получават съвсем двойни междинни заплати по отношение на тези в провинцията. За частен чиновник преместване в столицата би означавало удвояване на приходите. Разбира се, това би присъединило и растеж на разноските за живот, които могат да се чакат.
Тези съществени разлики водят до няколко съществени резултата, " маскирани " в общите данни. Заради тежестта на София разликите сред публичния и частния бранш на национално равнище наподобяват минимални, въпреки да са високи отвън нея. Също по този начин относително високите заплати в публичния бранш отвън столицата маскират по-ниските в частния при междинната стойност. Всъщност огромната тежест на София на пазара изкуствено " подвига " междинната заплата в България, като основава подвеждане за размера ѝ без по-задълбочен взор. Така данните въплъщават мощната мотивация човек да работи за страната или да се реалокира в столицата в гонене на финансов триумф.
Важно е да се означи, че статистиката не може да вземе поради сивия бранш, който евентуално е по-силен като дял в някои области. Според оценки, показани пред Европейския парламент, делът му в България възлиза на цели 33% от брутния вътрешен артикул (БВП). Влиянието му обаче не би било задоволително да изясни мащаба на районното неравноправие.
Средната работна заплата на национално равнище в България съставлява подвещаща големина, която на процедура не отразява обстановката на никое място. По-меродавна за съпоставения би била медианата, т.е. падащата се по средата стойност, от която половината получават повече, а другата половина - по-малко. За страдание Национален статистически институт не разгласява такива данни, само че съгласно сведения на Национална организация за приходите (НАП), получени по закона за достъп до социална информация (ЗДОИ), медианата в България е покрай минималната заплата.
Предвид използването на междинната работна заплата като ориентир както в бизнеса, по този начин и в държавната политика, е редно тя да се преглежда сериозно и да се вземат поради факторите, оказващи въздействие върху размера ѝ. Освен това е наложително напомнянето, че тя не споделя самостоятелни истории, а единствено общата картина. Зад бързия ѝ растеж би се криело по едно и също време покачване за едни и закъснение от междинното равнище за други.
Иван е горделив варненец и икономист със пристрастеност към статистиката. Живял е в Германия, Чехия и Съединени американски щати, а в свободното си време обича да учи обществото от структурната му страна - посредством данни. През 2019 основава Землевеж - платформа в обществените мрежи, където показва света и България в цифри. Там той смила комплицирани тематики по наличен метод със стотици инфографики, достигащи до растяща публика от младежи и възрастни.
През последното тримесечие на 2024 междинната брутна работна заплата в България възлиза на 2413 лева месечно съгласно Национален статистически институт. Развитието в графиката е показано по тримесечия, с цел да се отстраняват мощните вариации, следени на месечна база. Същевременно в нито една област с изключение на в гр. София сумата не надвишава междинната на национално равнище. Това отразява изкривяването на общите данни от огромната тежест на столицата при пазара на труда. Освен, че там работят към ⅓ от наетите във всички 28 български области, високите суми на едно място мощно накланят приблизително аритметичното нагоре като статистическа големина.
Спрямо края на 2019 междинната заплата у нас, включително по области, съвсем се е удвоила. Този растеж официално изпреварва инфлацията за същия интервал, само че не изравнява огромните районни разлики. Така междинната заплата в София в този момент възлиза на 3287 лева месечно, до момента в който в Смолян - най-слабата област по последни данни на Национален статистически институт, цената е едвам 1602 лева или двойно по-малко. Дори във Варна - една от най-успешните области по този индикатор, сумата е единствено към 73% от тази в столицата.
Доколкото още не са оповестени общите годишни данни за 2024, по-подробни съпоставения на годишна база са вероятни единствено до 2023. Средните заплати в публичния бранш в България, т.е. при държавните чиновници, са трайно по-високи от тези в частния. Докато приблизително в България разликата сред заплатите в публичния и частния бранш възлиза на едвам 3% към 2023, тя е цели 27% отвън София. Макар разбивката на тези районни стойности да не е директно налична през Национален статистически институт, тя е допустима със лични калкулации по други налични данни. Така работещ в провинцията би имал с над 1/4 по-високи приходи, в случай че работи за страната вместо за друга компания. Само в София частният бранш " заплаща " повече.
Предвид разликите в стандарта на живот и наличните висши позиции - например в Народното събрание, министерства и други, държавните чиновници в София печелят приблизително едвам с 1/3 повече, в сравнение с същите отвън нея. Разликите в частния бранш обаче са на пръв взор големи - там работещите в столицата получават съвсем двойни междинни заплати по отношение на тези в провинцията. За частен чиновник преместване в столицата би означавало удвояване на приходите. Разбира се, това би присъединило и растеж на разноските за живот, които могат да се чакат.
Тези съществени разлики водят до няколко съществени резултата, " маскирани " в общите данни. Заради тежестта на София разликите сред публичния и частния бранш на национално равнище наподобяват минимални, въпреки да са високи отвън нея. Също по този начин относително високите заплати в публичния бранш отвън столицата маскират по-ниските в частния при междинната стойност. Всъщност огромната тежест на София на пазара изкуствено " подвига " междинната заплата в България, като основава подвеждане за размера ѝ без по-задълбочен взор. Така данните въплъщават мощната мотивация човек да работи за страната или да се реалокира в столицата в гонене на финансов триумф.
Важно е да се означи, че статистиката не може да вземе поради сивия бранш, който евентуално е по-силен като дял в някои области. Според оценки, показани пред Европейския парламент, делът му в България възлиза на цели 33% от брутния вътрешен артикул (БВП). Влиянието му обаче не би било задоволително да изясни мащаба на районното неравноправие.
Средната работна заплата на национално равнище в България съставлява подвещаща големина, която на процедура не отразява обстановката на никое място. По-меродавна за съпоставения би била медианата, т.е. падащата се по средата стойност, от която половината получават повече, а другата половина - по-малко. За страдание Национален статистически институт не разгласява такива данни, само че съгласно сведения на Национална организация за приходите (НАП), получени по закона за достъп до социална информация (ЗДОИ), медианата в България е покрай минималната заплата.
Предвид използването на междинната работна заплата като ориентир както в бизнеса, по този начин и в държавната политика, е редно тя да се преглежда сериозно и да се вземат поради факторите, оказващи въздействие върху размера ѝ. Освен това е наложително напомнянето, че тя не споделя самостоятелни истории, а единствено общата картина. Зад бързия ѝ растеж би се криело по едно и също време покачване за едни и закъснение от междинното равнище за други.
Иван е горделив варненец и икономист със пристрастеност към статистиката. Живял е в Германия, Чехия и Съединени американски щати, а в свободното си време обича да учи обществото от структурната му страна - посредством данни. През 2019 основава Землевеж - платформа в обществените мрежи, където показва света и България в цифри. Там той смила комплицирани тематики по наличен метод със стотици инфографики, достигащи до растяща публика от младежи и възрастни.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ