Службата на мускетарите
Малкият отряд, защитаващ бастиона, се готвел да отблъсне офанзивата на врага. Защитниците имали 12 мускета в резерв, които трябвало да се заредят…
В безсмъртния разказ на Александър Дюма „ Тримата мускетари “ целият този развой се е побрал в една фраза на Атос, извикана от стената на бастиона Сен-Жерве: „ Гримо, дай мускет! “
На процедура, това се прави по следния метод: мускетът в лявата ръка, с дясната насипвате барут в цевта, вземате шомпола, пускате патрон в цевта, поставяте тампон и натъпквате с шомпола. Сипвате барут върху пандиза, поставяте фитила, приготвяте спусъка и слагате заредения мускет върху стойката…
Ако Дюма описваше делниците на един мускетар такива, каквито са били, разказът ще се простре на хиляди страници, а интересът на читателите ще спадне пропорционално. Но в романа всичко се чете на един мирис: пукотевица, таверни, битки, шпаги, коне и буйно угощение сред борба и гонене. Обаче по кое време оставало време, с цел да се носи службата в двореца?
А тази работа изисквала не само завчас да защитиш краля си, но и да се съблюдава избран протокол – тъй като мускетарите влизали в близкия кралски кръг. Затова няма нищо изненадващо във факта, че героите на Дюма се разхождат из Лувъра, като че ли са си вкъщи. Де факто по този начин и било – това бил техният втори дом.
Може да се каже, че кралските мускетари имат две години раждане. През 1600 година Анри IV заповядал да се провежда специфична рота за персонална отбрана на краля, която да се състои от благородници, въоръжени с леки карабини. Така изначало те били карабинери – а след две десетилетия станали мускетари. Защото през 1622 г. Луи XIII заповядал да ги въоръжат с мускети – по-мощни оръжия. Оттогава кралските мускетари станали привилегирована военна част.
Между другото, официално и преди това имало мускетари. Войници, въоръжените с мускети през ХVІ век, също били наричани по този начин. Но ориста им не била за завиждане. Мускетът тежал 7 до 9 кг (за съпоставяне – автомат „ Калашников “ тежи 4.8 кг със зареден пълнител), бил сложен за използване. За вярното му зареждане било належащо да се извършат към дузина интервенции, заради което го обслужвали двама души – единият стрелял, а другият го носел дружно със стойката, ресурс от патрони, барут и т. н.
Ако си спомняте, в търсене на мадам Бонасьо д’Артанян решил да влезе в Лувъра. Според Дюма, за пропуск трябвало да му служи униформата на гвардеец (все още не бил мускетар). Всичко е било тъкмо по този начин: и гвардейците, и мускетарите носели работа директно в двореца, а той бил толкоз огромен, че никой нямало да обърне внимание на гвардеец, който се оказал в Лувъра не в своята промяна. Например, 6-годишната принцеса Маргарита дьо Валоа към този момент имала личен щатен личен състав, който наброявал към 100 души. Какво пък да кажем за краля и неговата свита? Имало толкоз доста придворни, че зародило понятието „ Кралският дом “ (Maison du Roi), който се делял на цивилен и военен.
Персоналът на двореца се оглавявал от основния управител; директно надзиравал придворните камерхер; имало виновен гардеробиер, хлебопекар, виночерпец, егери и т. н., чак до главен раздавач на лепта. На придворна работа можело да се попадне единствено с помощта на родственици или настойници. Оттук и безкрайните интриги, придворни партии и всевъзможни „ дворцови игри “.
Най-близките до монарха военни формирали Кралския боен дом. Най-високо състояние в него заемали лейб-гвардията и телохранителите (бодигардовете) на краля. Следвали френски и швейцарски гвардейци, жандарми, шеволежери, шотландци и мускетари. Лейб-гвардията, бодигардовете и гвардейската жандармерия спадали към тежката конница, а мускетарите и шеволежерите – към леката.
Но в действителност ли мускетарите били врагове на кардинала? Противопоставяне сред тях фактически съществувало. Обаче към този момент в онези години , в които ни води действието на романа „ Виконт дьо Бражелон, или 10 години по-късно “, гвардейците на кардинала и мускетарите на краля са на една и съща страна.
Членове на елитната мускетарска рота ставали гвардейци, за които това било покачване, тъй като мускетарите били по-близо до краля. Онези, които напускали ротата, получавали званието лейтенант от армията, тоест офицерска служба, която в онези дни струвала много пари. Така, че от всяка позиция да бъдеш мускетар означавало да направиш крачка нагоре в кариерата. Освен това от 1634 година самият крал станал номинален капитан на ротата, което в допълнение подчертавало нейния привилегирован темперамент.
Придворни интриги, взаимна неприязън сред кардинал Мазарин и капитан-лейтенанта на мускетарите дьо Тревил довели до това, че през 1646 година ротата била разформирана и възобновена едвам през 1657 година. Именно на тази нова рота станал капитан историческият Шарл д’Артанян. Той я направил образцово поделение и я нараснал до 250 души.
Самите мускети последователно се трансформирали в парадни оръжия. Мускетарите влизали към този момент в борба с шпага, револвери и нови леки пушки „ фузили “.
Кралските мускетари траяли да съществуват до средата на ХVІІІ век. Последната огромна борба с тяхно участие била при Фонтеноа през 1745 г. по време на войната за Австрийското завещание. Смелостта им неведнъж предизвиквала всеобщо удивление.
За вярната им работа кралят плащал повече от скромна заплата – към 300 ливри годишно, приблизително колкото получавал елементарен каруцар. Разбира се, предполагало се, че мускетарите са благородници и, следователно, заможни.
Мускетарите престанали да съществуват през 1775 г. поради банални съображения за пестеливост и икономии.
А гвардейците, жандармите и дори стрелците съществували доста по-дълго. Но как звучи заглавие от рода на: „ Тримата гвардейци “? Хм… Или „ Тримата жандарми “ – тия пък кои са? Очевидно там няма кой да произнесе безсмъртната фраза: „ Гримо, дай мускет! “
–
