Остров Уайт е единственият действащ вулканичен остров в Нова Зеландия
Малкият новозеландски остров Уайт влезе тази заран в международните вести с едно трагично събитие. Стотина туристи са били на или наоколо до това място, когато там е изригнал вулкан, съобщи Асошиейтед прес, представена от Българска телеграфна агенция.
Остров Уайт (на британски: White Island, на маорски: Whakaari ) е единственият настоящ вулканичен остров на Нова Зеландия. Най-високата му точка е на 321 м над морското ниво.
Островът се намира на 270 км от град Окланд (най-големият град в Нова Зеландия с население от над 1.5 млн. души, което е към 32% от общото население на страната) и на 48 км от брега на залива Пленти, северното крайбрежие на Северния остров. Административно той е част от региона на залива на Plenty. Последното кратковременно изригване се случи на 9 декември 2019 година. Предишното изригване е записано в края на 2012 година - началото на 2013-а.
Остров Уайт е един от най-посещаваните дейни вулкани в света и е отворен за туристически пътувания. Повече от 10 хиляди души обитават на острова годишно.
Повърхността на острова е сходна на лунен или марсиански пейзаж. В разнообразни точки на небето потоци от серен диоксид се издигат към небето. Горната част на вулкана е покрита с кора на изхвърлена сяра. Възрастта на геоложката вулканична групировка е към 2 милиона години. С изключение на дребна колония буби, които, гнездят тук, островът е изцяло ненаселен. Те са семейство морски птици сходни на пеликаните. Те са отлични рибари и прекарват по-голямата част от живота си над намерено море. Оперението им най-често е черно, кафяво и бяло. Видовете от рода Morus се характеризират с жълти шии и глави. Тези птици се гмуркат във водата от височина към 30 м, сгъват крилата си за 1/10 сек. и влизат във водата със скорост до 86 км / час. Те се потопят на дълбочина 10 м и се движат под вода до 50 км / час.
Освен че остров Уайт е един от най-посещаваните дейни вулкани в света, той е и обект на непрекъснато изследване от учени, изключително вулканолози. Островът е отворен и за туристически пътувания.
Много преди откриването на острова от европейците, Белият остров е бил прочут на коренното население на Нова Зеландия - маорите. Те са добивали сяра тук, която е била употребена като тор, а също по този начин са хващали локални птици. Пълното радикално име на остров Уайт е Te Puia o Fakaari (на маорски: Te Puia o Whakaari ), което се превежда от езика на маори като "невероятен вулкан ".
Съвременното име на острова е обещано от английския морски офицер и странник Джеймс Кук, който открива това парче земя на 31 октомври 1769 година. Наречен е по този начин поради облак бяла пара, който се извисяваше над него в деня на откриването му. Независимо от това, първият европеец, който слиза на остров Уайт, е мисионер, някогашният морски офицер Хенри Уилямс (това се случва през 1826 година ), а първата карта на острова е формирана от държавния геодезист Едвин Дейви едвам четиридесет години по-късно.
Предполага се, че в края на 30-те на XIX век маорите продават собствеността на острова на датския капитан Филип Тапсел, само че договорката не е приета от държавното управление на Нова Зеландия до 1867 година, когато синът и дъщерята на Тапсела са приети за притежатели на земи, само че скоро те продават Белия остров.
През 1885 година имигрантите от Окланд - Джеймс Джонсън и Юстис Уилсън, стартират индустриалното развиване на сяра на острова. Но година по-късно производството е изоставено заради огромно изригване на вулкана Таравер на Северния остров. Тъй като Белият остров е най-близкият настоящ вулкан и имало опасност от изригване и на него, всички служащи напуснали острова. Повторен опит за произвеждане на сяра е осъществено през 1898 - 1901 и през 1913 - 1914-а.
През септември 1914 година на остров Уайт се случило огромно естествено злополучие, което довело до сриването на западния борд на кратера и образуването на лахар (кален поток по скатовете на вулкана, състоящ се от примес от вода и вулканична пепел, пемза и скали), при което всички здания, съществували по това време, били разрушени, а локалното население починало. Добивът на сяра още веднъж е обновен едвам през 1923 година и продължава единствено 10 години.
През 1936 година островът е добит от Джордж Реймънд. А през 1953 година, откакто той отказал предложенията от държавното управление на Нова Зеландия да го купи, Реймъд разгласи Белия острова за частен ландшафтен резерват и макар съществуващите ограничавания го оставя отворен. Едва през 1995 година е въведена наложителна разрешителна система за визити на остров Уайт.
В края на 2012 година кратерното езеро най-сетне изсъхна вследствие на ново изригване, което докара до образуването на нов конус.
Последното кратковременно изригване се случи на през днешния ден (9 декември) към 14:11 часа локално време. По време на изригването на и към острова имаше по-малко от 50 души. Спасителите изтеглят 23 души, само че има и жертви. В резултат на изригването един човек е умря, а няколко други са изчезнали.
Остров Уайт (на британски: White Island, на маорски: Whakaari ) е единственият настоящ вулканичен остров на Нова Зеландия. Най-високата му точка е на 321 м над морското ниво.
Островът се намира на 270 км от град Окланд (най-големият град в Нова Зеландия с население от над 1.5 млн. души, което е към 32% от общото население на страната) и на 48 км от брега на залива Пленти, северното крайбрежие на Северния остров. Административно той е част от региона на залива на Plenty. Последното кратковременно изригване се случи на 9 декември 2019 година. Предишното изригване е записано в края на 2012 година - началото на 2013-а.
Остров Уайт е един от най-посещаваните дейни вулкани в света и е отворен за туристически пътувания. Повече от 10 хиляди души обитават на острова годишно.
Повърхността на острова е сходна на лунен или марсиански пейзаж. В разнообразни точки на небето потоци от серен диоксид се издигат към небето. Горната част на вулкана е покрита с кора на изхвърлена сяра. Възрастта на геоложката вулканична групировка е към 2 милиона години. С изключение на дребна колония буби, които, гнездят тук, островът е изцяло ненаселен. Те са семейство морски птици сходни на пеликаните. Те са отлични рибари и прекарват по-голямата част от живота си над намерено море. Оперението им най-често е черно, кафяво и бяло. Видовете от рода Morus се характеризират с жълти шии и глави. Тези птици се гмуркат във водата от височина към 30 м, сгъват крилата си за 1/10 сек. и влизат във водата със скорост до 86 км / час. Те се потопят на дълбочина 10 м и се движат под вода до 50 км / час.
Освен че остров Уайт е един от най-посещаваните дейни вулкани в света, той е и обект на непрекъснато изследване от учени, изключително вулканолози. Островът е отворен и за туристически пътувания.
Много преди откриването на острова от европейците, Белият остров е бил прочут на коренното население на Нова Зеландия - маорите. Те са добивали сяра тук, която е била употребена като тор, а също по този начин са хващали локални птици. Пълното радикално име на остров Уайт е Te Puia o Fakaari (на маорски: Te Puia o Whakaari ), което се превежда от езика на маори като "невероятен вулкан ".
Съвременното име на острова е обещано от английския морски офицер и странник Джеймс Кук, който открива това парче земя на 31 октомври 1769 година. Наречен е по този начин поради облак бяла пара, който се извисяваше над него в деня на откриването му. Независимо от това, първият европеец, който слиза на остров Уайт, е мисионер, някогашният морски офицер Хенри Уилямс (това се случва през 1826 година ), а първата карта на острова е формирана от държавния геодезист Едвин Дейви едвам четиридесет години по-късно.
Предполага се, че в края на 30-те на XIX век маорите продават собствеността на острова на датския капитан Филип Тапсел, само че договорката не е приета от държавното управление на Нова Зеландия до 1867 година, когато синът и дъщерята на Тапсела са приети за притежатели на земи, само че скоро те продават Белия остров.
През 1885 година имигрантите от Окланд - Джеймс Джонсън и Юстис Уилсън, стартират индустриалното развиване на сяра на острова. Но година по-късно производството е изоставено заради огромно изригване на вулкана Таравер на Северния остров. Тъй като Белият остров е най-близкият настоящ вулкан и имало опасност от изригване и на него, всички служащи напуснали острова. Повторен опит за произвеждане на сяра е осъществено през 1898 - 1901 и през 1913 - 1914-а.
През септември 1914 година на остров Уайт се случило огромно естествено злополучие, което довело до сриването на западния борд на кратера и образуването на лахар (кален поток по скатовете на вулкана, състоящ се от примес от вода и вулканична пепел, пемза и скали), при което всички здания, съществували по това време, били разрушени, а локалното население починало. Добивът на сяра още веднъж е обновен едвам през 1923 година и продължава единствено 10 години.
През 1936 година островът е добит от Джордж Реймънд. А през 1953 година, откакто той отказал предложенията от държавното управление на Нова Зеландия да го купи, Реймъд разгласи Белия острова за частен ландшафтен резерват и макар съществуващите ограничавания го оставя отворен. Едва през 1995 година е въведена наложителна разрешителна система за визити на остров Уайт.
В края на 2012 година кратерното езеро най-сетне изсъхна вследствие на ново изригване, което докара до образуването на нов конус.
Последното кратковременно изригване се случи на през днешния ден (9 декември) към 14:11 часа локално време. По време на изригването на и към острова имаше по-малко от 50 души. Спасителите изтеглят 23 души, само че има и жертви. В резултат на изригването един човек е умря, а няколко други са изчезнали.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ