Малкият бизнес в България и Европа готов за дигитализация и AI, но се нуждае от ясни насоки
Малкият бизнес в България и Европа е подготвен за цифровизация и AI, само че се нуждае от ясни насоки. Това демонстрира изследване, извършено от team.blue в съдействие с SuperHosting, водещ снабдител на цифрови решения в Европа, измежду 8 200 компании в Европа, от които 2240 български.
Повечето интервюирани са дребни или микропредприятия - към 53 % са независимо заети, а още 31 % работят в екипи от 2 до 9 души. Включени са и междинни и огромни организации, което разрешава да се наблюдава по какъв начин степента на цифровизация се трансформира съгласно мащаба на бизнеса.
Според проучването доста компании са стимулирани да употребяват цифрови и AI принадлежности, само че това, което ги стопира, не е неналичието на предпочитание, а неустановеност.
Организация на обединените нации: ИИ може да се трансформира в модерно страшилище на Франкенщайн
Контрол и лично обогатяване са измежду заканите, на фона на безспорния капацитет
Докладът демонстрира, че дребният бизнес е претрупан от множеството цифрови благоприятни условия. Резултатите за Европа сочат, че:
30% от дребните предприятия не знаят кои цифрови принадлежности да използват 26% споделят, че им липсват цифрови умения или увереност 1 от 5 показва неналичието на време и запаси като съществена бариера
Повече от една четвърт от респондентите споделят, че им липсват умения или познания, с цел да стартират. При фирмите с по-дълга история разликата е още по-изразена - нежеланието да внедрят AI надвишава 60% измежду сдруженията с над 10 годишна активност. Малките бизнеси в Европа са претрупани от големия размер цифрови благоприятни условия и решения. Мнозина споделят, че цифровите технологии наподобяват комплицирани и времеемки, като един на всеки пет показва неналичието на време или запаси като спънка. Средно дребните бизнеси правят оценка увереността си в избора и потреблението на цифрови принадлежности с едвам 6 от 10.
В България, сходно на европейските дребни предприятия, близо една 25% от интервюираните компании признават, че не са сигурни какви цифрови принадлежности да употребяват. Дефицитът на познания и умения също е водеща тематика, само че при българските респонденти този дял е 18%. Ограничените запаси също са изведени като фактор за българските компании - 20%. Увереността при избора на цифрови принадлежности остава умерена и у нас, близка до общоевропейската оценка.
Европейски Съюз облекчава разпоредбите за изкуствения разсъдък и поверителността на данните
Блокът отстъпва пред огромните софтуерни компании
В отчета се показва още, че въвеждането на AI набира движение, само че неналичието на доверие и изясненост спъват бизнеса.
Близо един на всеки пет бизнеса употребява изкуствения разсъдък интензивно, а една трета опитва с него. Въпреки това една четвърт от фирмите, взели участие в изследването декларират, че нямат желание да употребяват AI. Тази настройка е изключително изразена измежду по-дълго опериращите и одобрени компании - 60%. Недоверието остава основна спънка - съвсем половината участници имат по-малко доверие в AI решения спрямо работа, осъществена от действителен човек. Причините за това са опасения за сигурността на данните, достоверността на информацията и запазването на стила на марката.
Интересно е, че въпреки над половината да имат вяра, че AI ще ги направи по-конкурентоспособни, повече от 22% споделят, че към момента не знаят задоволително, с цел да употребяват решително сходни принадлежности.
В България 19 % от фирмите употребяват AI необятно, 23 % - в стеснен обем; 21 % възнамеряват въвеждането му, до момента в който 19 % нямат желание да приспособяват тези технологии в работните си процеси. Тези резултати са сходни на тези в европейските страни, където към 20% употребяват AI необятно, една трета опитват с приложението на AI, а една четвърт към момента не възнамеряват внедряване в работните процеси.
Разкриха първата огромна хакерска офанзива, генерирана съвсем напълно от ИИ
Компанията Anthropic е прихванала китайски хакери, които са употребявали чатбота Claude, с цел да правят невиждана офанзива над 30 компании, банки и други
В отчета се заключва, че най-голямата потребност на дребните компании не е от още технологии, а от по-ясна и налична поддръжка: 26% декларират, че нямат нужните умения или познания в тази област. Половината от интервюираните считат, че насоките на всяка стъпка от процеса ще им оказват помощ да надградят цифровите си умения, до момента в който 42% имат потребност от съвет кои принадлежности да употребяват, а 38% биха оценили образования и на практика уъркшопи.
Нагласите към AI в България са по-умерени: 32 % имат вяра, че AI ще направи бизнеса им по-конкурентен, 17 % - са мощно уверени в резултата му, а 15 % към момента се двоумят дали ще донесе действителна стойност. Това е сигнал за потребността от ясна връзка за изгодите и рисковете при AI.
На въпроса каква поддръжка им е най-необходима, 25 % от българските компании показват потребност от съвет кои принадлежности да изберат, 25 % търсят подробни инструкции малко по малко, а 19 % - образования. Останалите подчертават върху по-добри условия като цени, положителни практики, образци от действителни компании и партньорства.
Европол желае да се бори с престъпността с изкуствен интелект, само че има прекалено много правни спънки
Зам-директорът на организацията Юрген Ебнер упорства да се ограничи бюрокрацията за повече ефективност
Повечето интервюирани са дребни или микропредприятия - към 53 % са независимо заети, а още 31 % работят в екипи от 2 до 9 души. Включени са и междинни и огромни организации, което разрешава да се наблюдава по какъв начин степента на цифровизация се трансформира съгласно мащаба на бизнеса.
Според проучването доста компании са стимулирани да употребяват цифрови и AI принадлежности, само че това, което ги стопира, не е неналичието на предпочитание, а неустановеност.
Организация на обединените нации: ИИ може да се трансформира в модерно страшилище на Франкенщайн
Контрол и лично обогатяване са измежду заканите, на фона на безспорния капацитет
Докладът демонстрира, че дребният бизнес е претрупан от множеството цифрови благоприятни условия. Резултатите за Европа сочат, че:
30% от дребните предприятия не знаят кои цифрови принадлежности да използват 26% споделят, че им липсват цифрови умения или увереност 1 от 5 показва неналичието на време и запаси като съществена бариера
Повече от една четвърт от респондентите споделят, че им липсват умения или познания, с цел да стартират. При фирмите с по-дълга история разликата е още по-изразена - нежеланието да внедрят AI надвишава 60% измежду сдруженията с над 10 годишна активност. Малките бизнеси в Европа са претрупани от големия размер цифрови благоприятни условия и решения. Мнозина споделят, че цифровите технологии наподобяват комплицирани и времеемки, като един на всеки пет показва неналичието на време или запаси като спънка. Средно дребните бизнеси правят оценка увереността си в избора и потреблението на цифрови принадлежности с едвам 6 от 10.
В България, сходно на европейските дребни предприятия, близо една 25% от интервюираните компании признават, че не са сигурни какви цифрови принадлежности да употребяват. Дефицитът на познания и умения също е водеща тематика, само че при българските респонденти този дял е 18%. Ограничените запаси също са изведени като фактор за българските компании - 20%. Увереността при избора на цифрови принадлежности остава умерена и у нас, близка до общоевропейската оценка.
Европейски Съюз облекчава разпоредбите за изкуствения разсъдък и поверителността на данните
Блокът отстъпва пред огромните софтуерни компании
В отчета се показва още, че въвеждането на AI набира движение, само че неналичието на доверие и изясненост спъват бизнеса.
Близо един на всеки пет бизнеса употребява изкуствения разсъдък интензивно, а една трета опитва с него. Въпреки това една четвърт от фирмите, взели участие в изследването декларират, че нямат желание да употребяват AI. Тази настройка е изключително изразена измежду по-дълго опериращите и одобрени компании - 60%. Недоверието остава основна спънка - съвсем половината участници имат по-малко доверие в AI решения спрямо работа, осъществена от действителен човек. Причините за това са опасения за сигурността на данните, достоверността на информацията и запазването на стила на марката.
Интересно е, че въпреки над половината да имат вяра, че AI ще ги направи по-конкурентоспособни, повече от 22% споделят, че към момента не знаят задоволително, с цел да употребяват решително сходни принадлежности.
В България 19 % от фирмите употребяват AI необятно, 23 % - в стеснен обем; 21 % възнамеряват въвеждането му, до момента в който 19 % нямат желание да приспособяват тези технологии в работните си процеси. Тези резултати са сходни на тези в европейските страни, където към 20% употребяват AI необятно, една трета опитват с приложението на AI, а една четвърт към момента не възнамеряват внедряване в работните процеси.
Разкриха първата огромна хакерска офанзива, генерирана съвсем напълно от ИИ
Компанията Anthropic е прихванала китайски хакери, които са употребявали чатбота Claude, с цел да правят невиждана офанзива над 30 компании, банки и други
В отчета се заключва, че най-голямата потребност на дребните компании не е от още технологии, а от по-ясна и налична поддръжка: 26% декларират, че нямат нужните умения или познания в тази област. Половината от интервюираните считат, че насоките на всяка стъпка от процеса ще им оказват помощ да надградят цифровите си умения, до момента в който 42% имат потребност от съвет кои принадлежности да употребяват, а 38% биха оценили образования и на практика уъркшопи.
Нагласите към AI в България са по-умерени: 32 % имат вяра, че AI ще направи бизнеса им по-конкурентен, 17 % - са мощно уверени в резултата му, а 15 % към момента се двоумят дали ще донесе действителна стойност. Това е сигнал за потребността от ясна връзка за изгодите и рисковете при AI.
На въпроса каква поддръжка им е най-необходима, 25 % от българските компании показват потребност от съвет кои принадлежности да изберат, 25 % търсят подробни инструкции малко по малко, а 19 % - образования. Останалите подчертават върху по-добри условия като цени, положителни практики, образци от действителни компании и партньорства.
Европол желае да се бори с престъпността с изкуствен интелект, само че има прекалено много правни спънки
Зам-директорът на организацията Юрген Ебнер упорства да се ограничи бюрокрацията за повече ефективност
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ