Как да поддържаме контакт с детето, ако сме далече
Малките деца добре помнят тези, които виждат всеки ден. И е добре най-близките да се виждат постоянно.
Всеки е участвал на ужасната сцена – майката се прибира от 3-месечен гурбет, а личното ѝ дете я посреща с писъци, необятно отворени от смут очи, тича и се скрие в полата на баба си.
Детето на 1-годишна възраст не не помни роднините си и не се стряска и плаши от гостуването им, в случай че се е виждало с тях 2-3 пъти седмично.
И, колкото хлапето е по-голямо, толкоз по-дълго помни индивида, с който си е играло и е разговаряло.
Днес обаче постоянно се постанова даже най-близките за него хора да отсъстват по месец-два и повече и поражда въпросът, по какъв начин родителите да поддържат контакт във времето на раздялата.
Ето някои препоръки от психолога Юлия Горбачева.
Снимки и албуми
Преди години фотосите са били тези, които са пазели загатна за родственици и близки, които живеят надалеч и детето рядко има опция да види. Те са му напомняли за събития, свързани с тях. И по този начин даже най-малките са помнели и можели да назоват баба и дядо, които живеят в провинцията. Честото разглеждане на албумите поддържало връзката жива.
Децата обаче напълно друго възприемат фотографията от действителния човек, който се движи, приказва и поддържа връзка с тях. И, в случай че детето е към година, ще му би трябвало време, с цел да свикне с индивида, който не е виждал онлайн, а е гледало само статичното му изображение.
Същото е ситуацията, в случай че този човек е гостувал веднъж месечно на фамилията. За да се откри контакт, ще е нужно време.
Продължава на страницата на
