Малките деца добре помнят тези, които виждат всеки ден. И

Малките деца добре помнят тези, които виждат всеки ден. И е добре най-близките да се виждат постоянно.

Всеки е участвал на ужасната сцена - майката се прибира от 3-месечен гурбет, а личното дете я посреща с писъци, необятно отворени от смут очи, тича и се скрие в полата на баба си.

Детето на 1-годишна възраст не не помни роднините си и не се стряска и плаши от гостуването им, в случай че се е виждало с тях 2-3 пъти седмично. И колкото хлапето е по-голямо, толкоз по-дълго помни индивида, с който си е играло и е разговаряло.
Днес обаче постоянно се постанова даже най-близките за него хора да отсъстват по месец-два и повече и поражда въпросът по какъв начин родителите да поддържат контакт във времето на раздялата.

Ето някои препоръки от психолога Юлия Горбачева:

Снимки и албуми

Преди години фотосите са били тези, които са пазели загатна за родственици и близки, които живеят надалеч и детето рядко има опция да види. Те са му напомняли за събития, свързани с тях. И по този начин даже най-малките са помнели и можели да назоват баба и дядо, които живеят в провинцията. Честото разглеждане на албумите поддържало връзката жива.

Децата обаче напълно друго възприемат фотографията от действителния човек, който се движи, приказва и поддържа връзка с тях. И в случай че детето е към година, ще му би трябвало време, с цел да свикне с индивида, който не е виждал онлайн, а е гледало само статичното му изображение.

Същото е ситуацията, в случай че този човек е гостувал веднъж месечно на фамилията. За да се откри контакт, ще е нужно време.

:Видеовръзка

В последните години доста родители употребяват видеовръзка посредством интернет. И даже хлапета към година на драго сърце се включват в общуването с индивида, който виждат на екрана. Те реагират на гласа му, а в случай че умеят да споделят някоя думичка, я произнасят, с цел да се похвалят. Те подражават на възрастните, вършат физиономии и смешни муцунки. Слушат с внимание, в случай че възрастният насреща им споделя приказка или в случай че им пее песничка. И което е най-интересно, когато след време този човек дойда на посетители, хлапето го познава, макар че онлайн не са се виждали.
Така актуалните технологии оказват помощ даже на най-малките хлапета да запазят контакта с околните. И това е добър образец за потребление на таблети и телефони.

Ето и няколко примерни игри, които може да играете при видеовръзката:

Пляскане с ръце

Тази игра на фона на песничката „ Хей, ръчички, хей ги две “ не желае физически контакт, а придвижванията на ръцете се виждат добре от детето въпреки и на екрана. Тя е подобаваща за начало на общуването, което желаете да осъществите, тъй като детето евентуално знае песничката и с готовност стартира да повтаря придвижванията.

Пеене на песнички

Пеенето на познати за детето песни-залъгалки. Това е прелестно развлечение и за възрастните, и за детето. Ако срещата е близо до вечерния сън, пейте приспивни песнички. Те могат да станат обред, който да го предразположи за сън.

Четете и разказвайте приказки

Може да разказвате на детето елементарни приказки. Ако имате подобаващи играчки и кукли, може да ги включите в сюжета. Така те ще се трансфорат в спонтанен куклен спектакъл.

- Не е нужно това занятие да е дълго. Вниманието на детето не може да се задържи дълго.

- За да поддържате контакт с детето, е значимо да го вършиме постоянно, а не дълготрайно.