Чудесата и призраците на сибирската река Богунай
Малката река Богунай в Красноярския край през днешния ден се употребява с огромна известност измежду туристите. На този приток на Енисей на драго сърце прекарват почивката си феновете на екзотиката на тайгата, като нощуват в палатки.
Но не всички знаят, че Богунай е загадъчно място, където са се родили значително митове, разказващи за чудни събития, случили се покрай тази сибирска река.
Камъкът на шамана
Някога зиряните – коренните поданици на тези земи, вярвали че река Богунай е населявана от положителни духове, по тази причина зверовете и рибата се въдят в обилие.
Старинно поверие споделя, че в миналото от небето във водите на Богунай паднал загадъчен червен камък и донесъл със себе си неведоми сили. Оттогава шаманите на зиряните почнали да назовават Богунай място, където се събират земния и небесния свят, и идвали тук, с цел да се напият с сила от черния камък и да получат знамение за бъдещето на своето племе.
В дните на зимното и лятното слънцестоене камъкът излъчвал особена мощ и започвал да свети с мистична розова светлина. В такива дни шаманите се молели на положителните духове и им принасяли великодушни жертви. С времето небесният пришелец почнал да се назовава Камъка на шамана, защото единствено на отдадените той разкривал своята мощ. Случаен човек, озовал се покрай този камък, можел да бъде изумен от смъртоносна болест.
Старите хора описват, че Камъкът на шамана и до през днешния ден стои а дъното на плитката река, само че е доста мъчно да се открие. Смята се, че той се демонстрира единствено на хора, нуждаещи се от помощ. Тези, които го търсят от любознание, рискуват да си навлекат неприятности.
Горският чаровник
Една от „ забележителностите “ на богунайските гори е техният загадъчен жител, именуван от локалните поданици Чаровника. Във всяко от близките села може да се чуят разкази за горски човек с голям растеж, чието тяло е покрито с гъста четина, а очите му горят с огнен пламък. Освен това той имал мощ на подстрекателство и бил кадърен да предава мисли на разстояние.
Благодарение на това той карал индивида да прави едни или други действия, само че нито един път не приложил своите свръхспособности, с цел да извърши несгода. Напротив, горският човек, без значение от голямата си физическа мощ, бил много безопасен, въпреки от време на време да обичал да се майтапи с хората.
Например той се промъквал зад гъбаря или ловеца и ненадейно изниквал пред зашеметения човек, като го плашел със мощен зов.
Призраците от остарялата мина
Едно от най-зловещите места край Богунай е остаряла мина, в която в миналото добивали злато. Известно е, че Богунай е златоносна река и добивът на благородния метал тук почнал още през XIX век. Но „ златната “ ера била през 30-те и 40-те години, а при започване на 50-те мината била закрита ненадейно.
Официалната версия гласи, че запасите били изтощени, само че съгласно локалните това наподобява неуместно. Носели се клюки, че рудникът е закрит поради строителството на секретна ракетна база, само че по този начин и не били открити обстоятелства, които да удостоверяват това.
Изминали години. И самата мина, и издигнатото до нея населено място се трансформирали в същински горски „ град фантом “, в който даже най-големият смелчак не би се решил да пренощува.
Туристи, които идвали тук от любознание, разказвали по-късно, че измежду полуразрушените здания непрекъснато усещали нечий вторачен взор и това пораждало в душите им спокоен смут.
Освен това измежду локалните се носят клюки, че в ясни дни от изоставените тунели се раздавал звън на принадлежности и гласове на невидими служащи.
Говори се също, че в случай че останеш през нощта в мината, то преди утрото можеш да видиш върволица от призраци. До полуразпадналите се бараки напряко от въздуха се появявали редици с натоварени каруци, впрегнати в измъчени коне, съпровождани от мрачни хора.
Процесията се движи из селото и изчезва в края му. Този „ кортеж от призраци “ изглеждал реалистично, защото бил съпровождан от естествени звуци – скърцането на колела, шумоленето на стъпки и цвиленето на коне.
Чудото на светата обител
Но на Богунай има място, което локалните поданици си спомнят с страхопочитание. Това е монашеска обител, която от дълго време е порутена и е обрасла с трева и млади дървета.
Обителта била издигната измежду заспалата тайга относително скоро – в първите години на Гражданската война. Изградили я монаси, избягали в Сибир от централните региони на Русия от ужасите на болшевишкия гнет.
Обителта се състояла от няколко хижи, до които братята монаси издигнали стройна дървена църква. Цели дни прекарвали отшелниците в труд и молебствия, а славата им скоро се разнесла из всички околни села. Отвсякъде се стичали хора за добър съвет и благословия и носели на монасите дребни ресурси, които в тези сурови времена се считали за огромно благосъстояние.
Старите хора си спомнят, че в обителта на Богунай идвал самият адмирал Колчак. Той дълго разговарял с настоятеля на обителта, по-късно разпуснал армията си, като скрил на несъмнено място повереното му злато, след което непринудено се предал на болшевиките.
Казват, че самият свещеник на богунайската обител му показал мястото, на което да скрие златото на империята, и „ запечатали “ съкровището със свята молитва. Това богатство ще се разкрие на почтени хора, когато пристигна времето за това…
Изминали години. Постепенно и към далечния сибирски край се добрала колективизацията. Монасите, които „ замайвали главите на неплатежоспособните селяни със свещеническо мракобесие “, се оказали под опасност от кавга.
Говорело се, че светите старци от обителта творили същински чудеса, чиято популярност се разнесла по целия край. Разказвали, че те изцелявали безнадеждно заболели.
И не щеш ли бил изпратен специфичен отряд да се разправи с това „ контрареволюционно гнездо “. Но когато палачите пристигнали, разкрили единствено празните килии.
Известно време отрядът обикалял и претърсвал близката тайга, тъй като старците не можело да са отишли надалеч, само че безуспешно. Тайната на изгубването на монасите по този начин и не била открита.
