Малката Коледа или Бъдни вечер е един от най-светите семейни

Малката Коледа или Бъдни вечер е един от най-светите фамилни празници. Целият ден минава в подготовка на вечерната софра, която наложително е постна, а ястията би трябвало да са 7 или 9 на брой (колкото са дните в седмицата и месеците на бременността). Вечерта към трапезата питката се разчупва, като първото парче е за Богородица, второто е на къщата, третото - за бабата, и по този начин до най-малкия член на фамилията.

Трапезата не се подвига до другия ден. Празненството се върти към посрещането на коледарчетата

Ето и по-подробно за празника:

Денят минава в мерки за празничната коледна вечер. Мъжете колят прасетата, а дамите месят хлябове, готвят постни гозби и варят жито за Бъдни вечер, която за тракийските земи е втората кадена вечеря, а за останалите български краища – “първа кадилка ”. През този ден домакинът има задължението да отсече дебело дъбово или крушово дърво, което би трябвало да гори в огнището през цялата нощ, а и в продължение на останалите коледни нощи. Това дърво се назовава “бъдник ” и то символизира младия Бог, който ще се роди в коледната нощ. Стопанинът внася тържествено бъдника у дома с думите: “Славите ли млада Бога? ” Жените и момите отвръщат: “Славим, славим, добре си пристигнал! ” В предишното бъдникът се е “обличал ” в бяло ленено или памучно платно и се е миросвал. В Кюстендилско стопанинът внася бъдника в дома си и назовава: “За доста години! Дошъл е Божик, носи ни благодат – агънца, ярета, бяла пшеница и огромни гроздове! ” Вечерта бъдникът се възпламенява в огнището и огънят се поддържа непрестанно. Пепелта се резервира, защото се счита за талантлива с неизмеримо огромна магическа мощност. Стопаните я пръскат по нивите и градините за изобилие.

 

Върху празничната бъднивечерска софра стопанката подрежда обредния самун – “боговица ”, “богова пита ”, “божичник ”, “вечерник ”, “светец ” или “харман ”. Той е забъркан с “мълчана вода ”, налята негласно от момата или младата младоженка в фамилията. Брашното за хляба се пресява през три сита. От тестото се оформят купните на равнищата и домашните животни. Освен този самун, момата меси и “вит-превит кравай ”, който е предопределен за коледарите. На трапезата се поставят и останалите блюда – пълнени чушки или сарми с ориз, варен боб и варена леща, жито, ошаф и орехи. Колкото са повече ястията, толкоз по-богата ще е годината. Под трапезата стопанката разстила плява, която се асоциира със сеното в яслата на новородения Христос. Тази плява не се хвърля. Тя се слага в градините или под плодните дръвчета, с цел да раждат повече.

 

След като трапезата е подредена, най-възрастният представител на семейството взема палешника от ралото, поставя в него няколко въглена и тамян и три пъти прекадява софрата, кади стаите, оборите и двора. После палешникът се оставя с няколко въглена под водника или зад вратата. Въглените се назовават за лозята, нивите, бостаните и домашния добитък. На другия ден домакинята гледа кой въглен е загаснал, което е знак за добра годишна продукция. Ако въгленът е почернял, предсказанието е неприятно.

 

Преди да стартира угощението, стопанинът поема с две ръце обредния самун и го повдига високо над главата си, като благославя: “Да се ражда пшеницата под път и над път, класовете да станат като лъжици, а зърната – като дренки. Да се ражда гроздето, ечемикът и царевицата! Да се плодят агнетата, козите и кравите! Дядо Боже, ела ни на посетители да вечеряме дружно! ” После той разчупва хляба. Част от него слага пред домашната икона, друга дава на добитъка за здраве, а по-голямата част се изяжда от домочадието. Ако някое от децата кихне по време на вечерята, стопанинът му дава обещание едно агне.