Лъжата уврежда самия лъжец
Малка неистина, с цел да накарате някого да се почувства по-добре.
Малка неистина, с цел да се визиите в очите на някого малко по-интересен и по-добър.
Малка неистина, с цел да развеселите някого и да го накарате да не помни нещо неприятно.
Малка неистина, че сте проработили спомагателни часове в работата, до момента в който сте си браузвали на телефона.
Всичко това назоваваме „ бели неистини “ с успокоението, че са изречени без съществени последствия за някого, че са напълно безобидни, че са с добра цел и така нататък
Само че лъжите унищожават самия измамник. Бавно и несъмнено.
Учените проучват логиката на психиката на лъжеца, податлив да открадне писалка от офиса, да задигне листове от принтера в офиса, да вземе тези 5 стотинки до касата и така нататък
Всъщност изводите са, че една нечестна постъпка, колкото и безобидна да е на пръв взор, е допустимо съществено да навреди на уменията на индивида да поддържа връзка с другите. Дори и с хора, които нямат връзка с лъжата.
Когато изричаме неистина или правим нечестна постъпка, е прекомерно евентуално да не отдалечим от останалите, да се затворим у себе си, да се затрудняваме от ден на ден в разгадаването на непознатите страсти.
Когато не сме почтени с другите, преставаме да бъдем почтени и със себе си. Както и противоположното. Следователно една оскъдна неистина е допустимо да унищожи връзките ни с другите хора. Отдалечава ни от останалите и отслабва способността ни да изпитваме емпатия.
