Новогодишната история за американска дясна баба и лява внучка
„ Малчуган по улицата вървеше, наследник и трептящ... – нито един порядъчен вестник в доста страни не можеше да мине без такава коледно-новогодишна обява. След това положителни хора пуснали дребния в къщата, стоплили го и нахранили, а след това се оказало, че е нечий загубен брат или наследник – класика.
Днес в Америка класиката е друга. Ето историята на една блага баба католичка, която изпратила на внучката си писмо за Коледа, в което казвала, че се моли за нея. Но внучката, която се счита за момче и желае да я назовават Майкъл, избухнала злобно за това. Това, което просто би трябвало да видите е нейната нервност на видео. В отговор бабата смирено сподели, че ще се моли още повече за внучката си.
Това не е случай, а система. Религиозният журналист Денис Прагер написа колона, в която се споделя, че в този момент има стотици хиляди баби и дядовци в Съединени американски щати, на първо място в демократичните територии, чиито деца няма да ги поканят на празничната софра и на които няма да им бъде разрешено да видят своите внуци. Защото по-старото потомство са консерватори (републиканци и прочее), по-младите са либерали (прогресисти, леви и прочее). Такива дядовци не би трябвало да се позволяват до внуците си. Освен това се стигна до там, че такива фамилии не се виждат с години.
Освен това Прагер отбелязва разликата сред двата мирогледа. Например, немислимо е един реакционер да стои надалеч от внуците си просто тъй като някой е дал своя вот за Байдън. А за един либерал това е норма. Защото колкото по-либерален е човек в убежденията си, толкоз по-малко е податлив да мисли, че за него има някакъв честен кодекс (сиреч благоприличие) – и изключително набожен.
Тук има такава присъда: либералите страдат от непълнота на съвестта точно тъй като ненавиждат религиите - всевъзможни, с изключение на личната си демократична. Либералът каквито и гадости да прави на другите, остава с чиста съвестта. Добавяме: девствено чиста. Те не се нуждаят от никакви богове, тъй като в случай че дават отговор единствено пред съвестта си, тогава може по някакъв метод да се оправят с нея. Но човек, даже и нецърковен, само че с религиозно мислене и полезности - в никакъв случай не би предизвикал това на родителите си, даже и да имат разнообразни политически убеждения.
По-нататък: демократичните убеждения пораждат непризнателност, морална надменност, карат те да мислиш, че си перманентна жертва на нещо и някого и вследствие на това у теб се заражда свирепост към хората. И това се случва в Съединени американски щати в по-голямата им част с приключилите колежи и университети: те са обучавани по този метод. В ранния Съюз на съветските социалистически републики, в случай че погледнете деликатно нашите революционери, имаше нещо доста сходно.
И тогава Прагер написа втора колонка на същата тематика, тъй като си го отнася от либералите по цялостната стратегия. Просто го заливат с мнения за първата публикация – а във втората ги цитира всеобщо. Само един образец: „ Консерваторите са хленчещи подлеци, а децата не желаят да слушат техните расистки, хомофобски, сексистки и други изявления, още по-малко да разрешават на личните си децата да имат контакт с тези отпадъци. “
В Америка това е специфичност – възрастовият фактор. Прагер, като че ли по дифолт, приема, че има бездна сред поколенията, т.е. постоянно всички по-възрастни са консерватори, а по-младите са либерали. И изрича една забавна мисъл: ами в случай че всичко беше противоположното?
Има такава страна: тя се назовава Русия. Прави усещане, че либерализмът и другите прозападни настроения у нас са по-скоро белег на по-старото потомство, израснало върху фантазиите за присъединение на Съветския съюз към красивия цивилизован Запад. Фактът, че единствено Украйна влезе там (с добре известни последици), ги разстройва и пораждат същите злобни експлоадирания, като при момичето на име Майкъл.
Но по-младите генерации - тук имаме феномена на социологическото " раиране ", почти като сандвич. Има и каста от типичен и доста западни либерали на 30-40 години, само че това мощно зависи от мястото на престояване (например огромен град) и специалността. По принцип в нашите междинни и доста млади групи от популацията доминира консерватизмът. Това, припомняме, е идеологията на отменяне на всеобщите обществени опити върху цели общества в името на тяхното благополучие, т.е. отменяне на това, което американската левица прави през днешния ден.
И в този наш “сандвич ” има битка сред нюансите на консерватизма и патриотизма. Някои патриоти са толкоз " консерватори ", че няма накъде повече: те биха пречупили цялото общество на коляно в името на неговото “консервиране ”. Сред тях има доста млади сталинисти. Това са хора, които не са живели в Съюз на съветските социалистически републики и по тази причина имат вяра в приказката за положително общество на взаимопомощ, където всичко е гратис, бедните не се виждат и всички мръзнещи малчугани ги пускат вкъщи.
И тук е подходящо да си напомним вица за това по какъв начин преподавател внушава всевъзможни полезности на децата.
Учителят: Здравейте, през днешния ден ще приказваме за политически убеждения. Нека стартираме урока по този начин. Като начало, дано всеки се показа, почти както ще направя аз в този момент: аз съм Павел Степанович - и съм либерал.
Гласове в класа: Аз съм Маша - аз съм либерал... Аз съм Серьожа - аз съм либерал... Аз съм Вовочка - и аз съм сталинист.
Учителят: Вовочка, по какъв начин по този начин и за какво?
Вовочка: Да, доста е просто. Баща ми е сталинист, майка ми е сталинист, всичките ми другари са сталинисти, аз също съм сталинист.
Учителят: Вовочка, не би трябвало по този начин, би трябвало да можете да развивате независимо мислене в себе си. Само си представете, в случай че татко ви беше нарушител, майка ви беше продажница и всичките ви другари бяха гейове. Какъв бихте били тогава?
Вовочка: Е, тогава евентуално щях да бъда либерал.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Днес в Америка класиката е друга. Ето историята на една блага баба католичка, която изпратила на внучката си писмо за Коледа, в което казвала, че се моли за нея. Но внучката, която се счита за момче и желае да я назовават Майкъл, избухнала злобно за това. Това, което просто би трябвало да видите е нейната нервност на видео. В отговор бабата смирено сподели, че ще се моли още повече за внучката си.
Това не е случай, а система. Религиозният журналист Денис Прагер написа колона, в която се споделя, че в този момент има стотици хиляди баби и дядовци в Съединени американски щати, на първо място в демократичните територии, чиито деца няма да ги поканят на празничната софра и на които няма да им бъде разрешено да видят своите внуци. Защото по-старото потомство са консерватори (републиканци и прочее), по-младите са либерали (прогресисти, леви и прочее). Такива дядовци не би трябвало да се позволяват до внуците си. Освен това се стигна до там, че такива фамилии не се виждат с години.
Освен това Прагер отбелязва разликата сред двата мирогледа. Например, немислимо е един реакционер да стои надалеч от внуците си просто тъй като някой е дал своя вот за Байдън. А за един либерал това е норма. Защото колкото по-либерален е човек в убежденията си, толкоз по-малко е податлив да мисли, че за него има някакъв честен кодекс (сиреч благоприличие) – и изключително набожен.
Тук има такава присъда: либералите страдат от непълнота на съвестта точно тъй като ненавиждат религиите - всевъзможни, с изключение на личната си демократична. Либералът каквито и гадости да прави на другите, остава с чиста съвестта. Добавяме: девствено чиста. Те не се нуждаят от никакви богове, тъй като в случай че дават отговор единствено пред съвестта си, тогава може по някакъв метод да се оправят с нея. Но човек, даже и нецърковен, само че с религиозно мислене и полезности - в никакъв случай не би предизвикал това на родителите си, даже и да имат разнообразни политически убеждения.
По-нататък: демократичните убеждения пораждат непризнателност, морална надменност, карат те да мислиш, че си перманентна жертва на нещо и някого и вследствие на това у теб се заражда свирепост към хората. И това се случва в Съединени американски щати в по-голямата им част с приключилите колежи и университети: те са обучавани по този метод. В ранния Съюз на съветските социалистически републики, в случай че погледнете деликатно нашите революционери, имаше нещо доста сходно.
И тогава Прагер написа втора колонка на същата тематика, тъй като си го отнася от либералите по цялостната стратегия. Просто го заливат с мнения за първата публикация – а във втората ги цитира всеобщо. Само един образец: „ Консерваторите са хленчещи подлеци, а децата не желаят да слушат техните расистки, хомофобски, сексистки и други изявления, още по-малко да разрешават на личните си децата да имат контакт с тези отпадъци. “
В Америка това е специфичност – възрастовият фактор. Прагер, като че ли по дифолт, приема, че има бездна сред поколенията, т.е. постоянно всички по-възрастни са консерватори, а по-младите са либерали. И изрича една забавна мисъл: ами в случай че всичко беше противоположното?
Има такава страна: тя се назовава Русия. Прави усещане, че либерализмът и другите прозападни настроения у нас са по-скоро белег на по-старото потомство, израснало върху фантазиите за присъединение на Съветския съюз към красивия цивилизован Запад. Фактът, че единствено Украйна влезе там (с добре известни последици), ги разстройва и пораждат същите злобни експлоадирания, като при момичето на име Майкъл.
Но по-младите генерации - тук имаме феномена на социологическото " раиране ", почти като сандвич. Има и каста от типичен и доста западни либерали на 30-40 години, само че това мощно зависи от мястото на престояване (например огромен град) и специалността. По принцип в нашите междинни и доста млади групи от популацията доминира консерватизмът. Това, припомняме, е идеологията на отменяне на всеобщите обществени опити върху цели общества в името на тяхното благополучие, т.е. отменяне на това, което американската левица прави през днешния ден.
И в този наш “сандвич ” има битка сред нюансите на консерватизма и патриотизма. Някои патриоти са толкоз " консерватори ", че няма накъде повече: те биха пречупили цялото общество на коляно в името на неговото “консервиране ”. Сред тях има доста млади сталинисти. Това са хора, които не са живели в Съюз на съветските социалистически републики и по тази причина имат вяра в приказката за положително общество на взаимопомощ, където всичко е гратис, бедните не се виждат и всички мръзнещи малчугани ги пускат вкъщи.
И тук е подходящо да си напомним вица за това по какъв начин преподавател внушава всевъзможни полезности на децата.
Учителят: Здравейте, през днешния ден ще приказваме за политически убеждения. Нека стартираме урока по този начин. Като начало, дано всеки се показа, почти както ще направя аз в този момент: аз съм Павел Степанович - и съм либерал.
Гласове в класа: Аз съм Маша - аз съм либерал... Аз съм Серьожа - аз съм либерал... Аз съм Вовочка - и аз съм сталинист.
Учителят: Вовочка, по какъв начин по този начин и за какво?
Вовочка: Да, доста е просто. Баща ми е сталинист, майка ми е сталинист, всичките ми другари са сталинисти, аз също съм сталинист.
Учителят: Вовочка, не би трябвало по този начин, би трябвало да можете да развивате независимо мислене в себе си. Само си представете, в случай че татко ви беше нарушител, майка ви беше продажница и всичките ви другари бяха гейове. Какъв бихте били тогава?
Вовочка: Е, тогава евентуално щях да бъда либерал.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ