Хлябът на Бъдни вечер
Мълчи, моме, наливай, водата от ручея, зимай.
Па след това го думай на зърното, па спомняй си слънцето, моме.
Че тази ръка, моме, магия ще забърка.
Ще забърка, моме, лебец за душици.
За душици, моме. Обични ти.
Месенето на хляба за Бъдни вечер не е просто да приготвиш самун, въпреки и това за някои да не е елементарно. Да омесиш самун за Бъдни вечер е като да направиш чисто и просто магия, която всеки носи в себе си.
Едно време традицията е била такава хлябът да се замеси още сутринта, а водата е носена от момите и те мълчали по пътя да не опетнят „ мълчаната вода ” с думи. Най-възрастната жена измивала добре ръцете си, слагала нова престилка и казвала молитвата си, прекръствала се и едвам тогава започвала. Брашното било най-хубавото, което имало семейството, а квасът бил свеж. Боговицата е постна питка, тъй като Бъдни вечер е последният ден на Коледните пости.
В хлябът се слагала монета. Това през днешния ден надали толкоз ни впечатлява, само че преди десетилетия монети се имали от малко на брой и са били знак на същинско благосъстояние. По-бедните са слагали дрянови пъпки. Докато стопанката омесвала питата нарждала от горната страна й благословии за всеки член на фамилията. А знаците от горната страна:
Кръст – да е Бог със фамилията и да бди Богородица над него
Житен клас – да е плодородна годината
Грозде – да роди лозето
Различни животни – за добитъка
Лодка – за добър улов
Изобщо – всичко, което е значимо за фамилията, се поставя като пластика на питката, до момента в който стопанката нареждала „ Да е крепко, да роди, да има... ”
Струва ли ни се пресилено и неуместно? Да се замислим каква част от живота си не сме могли да направляваме преди десетилетия и сме зависели единствено от милостта на природата. А нея сме измолвали от Бога с сходни заклинания и наричания. Днес повече владеем средата си, само че белким нямаме своите дребни суеверия и ритуали?
Кръглата форма на питата въплъщава безкрая, нескончаемостта на цикъла на живота. Завивала се в нова забрадка и зачаквала търпеливо домочадието да се събере на трапезата на Бъдни вечер.
Ритуалите не свършват дотук. След като стопанката омесва и опича боговицата, стопанинът на къщата я разчупвал високо над главата си и подавал от дясно на ляво – първото парче за богородица, след това за къщата и за фамилията съгласно вътрешната подчиненост.
И нямало жена, която да не може да меси хляба. Днес има кой да омеси и достави хляба на масата и не влагаме доста мисли в това, даже се продава подготвена питка с паричка. Но постоянно ще е настоящо да подготвяме сами храната за фамилията, да влагаме силата и положителните си мисли, да си назоваваме и да си баем сами – за здраве, за благоденствие. Хлябът за Бъдни вечер е една от най-големите благословии, в нощта, когато небето се отваря и желанията се сбъдват.
Па след това го думай на зърното, па спомняй си слънцето, моме.
Че тази ръка, моме, магия ще забърка.
Ще забърка, моме, лебец за душици.
За душици, моме. Обични ти.
Месенето на хляба за Бъдни вечер не е просто да приготвиш самун, въпреки и това за някои да не е елементарно. Да омесиш самун за Бъдни вечер е като да направиш чисто и просто магия, която всеки носи в себе си.
Едно време традицията е била такава хлябът да се замеси още сутринта, а водата е носена от момите и те мълчали по пътя да не опетнят „ мълчаната вода ” с думи. Най-възрастната жена измивала добре ръцете си, слагала нова престилка и казвала молитвата си, прекръствала се и едвам тогава започвала. Брашното било най-хубавото, което имало семейството, а квасът бил свеж. Боговицата е постна питка, тъй като Бъдни вечер е последният ден на Коледните пости.
В хлябът се слагала монета. Това през днешния ден надали толкоз ни впечатлява, само че преди десетилетия монети се имали от малко на брой и са били знак на същинско благосъстояние. По-бедните са слагали дрянови пъпки. Докато стопанката омесвала питата нарждала от горната страна й благословии за всеки член на фамилията. А знаците от горната страна:
Кръст – да е Бог със фамилията и да бди Богородица над него Житен клас – да е плодородна годината Грозде – да роди лозето Различни животни – за добитъка Лодка – за добър улов Изобщо – всичко, което е значимо за фамилията, се поставя като пластика на питката, до момента в който стопанката нареждала „ Да е крепко, да роди, да има... ”
Струва ли ни се пресилено и неуместно? Да се замислим каква част от живота си не сме могли да направляваме преди десетилетия и сме зависели единствено от милостта на природата. А нея сме измолвали от Бога с сходни заклинания и наричания. Днес повече владеем средата си, само че белким нямаме своите дребни суеверия и ритуали?
Кръглата форма на питата въплъщава безкрая, нескончаемостта на цикъла на живота. Завивала се в нова забрадка и зачаквала търпеливо домочадието да се събере на трапезата на Бъдни вечер.
Ритуалите не свършват дотук. След като стопанката омесва и опича боговицата, стопанинът на къщата я разчупвал високо над главата си и подавал от дясно на ляво – първото парче за богородица, след това за къщата и за фамилията съгласно вътрешната подчиненост.
И нямало жена, която да не може да меси хляба. Днес има кой да омеси и достави хляба на масата и не влагаме доста мисли в това, даже се продава подготвена питка с паричка. Но постоянно ще е настоящо да подготвяме сами храната за фамилията, да влагаме силата и положителните си мисли, да си назоваваме и да си баем сами – за здраве, за благоденствие. Хлябът за Бъдни вечер е една от най-големите благословии, в нощта, когато небето се отваря и желанията се сбъдват.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ