Малала Юсафзай: „Нашите думи могат да променят света“
Малала Юсуфзай (1997) е самобитен дипломат на мира и образованието по света. През 2009 година тя стартира да води блог за Военновъздушни сили, описвайки живота в Пакистан под репресиите на талибаните. Ню Йорк Таймс вършат филм за живота й, а тя стартира да разпространява по международните медии концепциите си за човешките права и най-много правото на обучение. През 2012 година, връщайки се от учебно заведение, Малала е убита в главата и врата от талибан, който се пробва да я убие. Не съумява. Малала оцелява, оздравява и стартира още по-усилено да пропагандира мир, заедност, почитание към всеки човек и полезността на образованието. Сп. Тайм я поставя на корицата си и я подрежда измежду 100-те най-влиятелни хора в света. Получава премията „ Сахаров “ през 2013 година, Носител е и на премиите „ Анна Политковская “, „ Симон дьо Бовоар “, интернационалната детска премия за мир, има и почетно канадско поданство. Пакистанската Национална младежка премия за мир, на която също е притежател, е прекръстена на Национална премия за мир „ Малала “. През 2014 година е удостоена с Нобеловата премия за мир. За достолепието, куража и прогресивността на едно 17-годишно пакистанско момиче свидетелства и речта й в централата на Организация на обединените нации:
В името на Бог, най-благодетелният, най-милостивият,
почитаеми общоприет секретар на Организация на обединените нации господин Бан Ки-Мун,
уважаеми президент на асамблеята Вук Джеремич
почитаеми представител на Организация на обединените нации за международно обучение господин Гордън Браун,
уважаеми по-възрастни и мои скъпи братя и сестри;
Днес за мен е чест да приказвам още веднъж, след дълго време. Да съм тук с толкоз почтени хора е популярен миг в моя живот.
Не знам от кое място да стартира речта си. Не знам какво хората чакат да кажа. Но първо, благодаря на Бог, за който всички ние сме равни и благодаря на всеки, който се е молил за бързото ми излекуване и нов живот. Не мога да допускам какъв брой доста обич ми демонстрираха хората. Получих хиляди картички с пожелания и дарове от целия свят. Благодаря на всички. Благодаря на децата, чиито почтени думи ме окуражиха. Благодаря на по-възрастните от мен, чиито молебствия ме направиха по-силна.
Бих желала да благодаря на моите медицински сестри, доктори и целия личен състав на лечебните заведения в Пакистан, Англия и държавното управление на Обединените арабски емирства, които ми помогнаха да се оправя и да възвърна силата си. Напълно поддържам господин Бан Ки-Мун, генералния секретар, в неговата първа самодейност за международно обучение и работата на специфичния представител на Организация на обединените нации господин Гордън Браун. И благодаря и на двамата за ръководенето, което поемат. Те не престават да въодушевяват всички ни за деяние.
Скъпи братя и сестри, запомнете едно. Денят на Малала не е моят ден. Днес е денят на всяка жена, всяко момче и всяко момиче, които са надигнали глас за правата си. Има стотици деятели за човешки права и обществени служащи, които освен приказват, само че и се борят да реализират задачите си за обучение, мир и тъждество. Хиляди хора бяха убити от терористите и милиони са ранени. Аз съм единствено една от тях.
Така че ето ме… Едно момиче измежду доста.
Говоря – не за себе си, а за всички девойки и момчета.
Надигам гласа си – само че не с цел да крещя, а с цел да може тези без глас да бъдат чути.
Онези, които се борят за правата си:
Правото им да живеят в мир.
Правото им да се отнасят към тях с достолепие.
Правото им на еднакъв късмет.
Правото им да бъдат образовани.
Скъпи другари, на 9-ти октомври 2012, талибаните ме гръмнаха от лявата страна на челото ми. Застреляха и приятелите ми. Мислеха, че патроните ще ни заглушат. Но се провалиха. И тогава, от тишината се надигнаха хиляди гласове. Терористите мислеха, че ще трансформират задачите ни и ще спрат упоритостите ни, само че нищо не се промени в моя живот, също така: слабостта, страхът и безнадежността умряха. Издръжливостта, силата и смелостта се родиха. Аз съм същата Малала. Амбициите ми са същите. Надеждите ми са същите. Мечтите ми са същите.
Скъпи братя и сестри, аз не съм против никого. Нито пък съм тук, поради персонално възмездие към талибаните или които и да е терористични групи. Тук съм, с цел да приказвам за правото на обучение на всяко дете. Искам обучение за синовете и дъщерите на всички екстремисти, изключително талибаните.
Дори не ненавиждам талибаните, които ме простреляха. Дори в случай че има револвер в ръката ми и той стои пред мен. Няма да го гръмна. Това е състраданието, на което ме научиха пророка Мохамед, Иисус Христос и Буда. Това е наследството на смяната, което наследих от Мартин Лутър Кинг, Нелсън Мандела и Мохамед Али Джина. Това е философията на ненасилие, на която ме научиха Ганди, Бача Кан и майка Тереза. Това е и прошката, на която ме научиха моите майка и татко. Това ми споделя душата ми: бъди миролюбива и бит всички.
