Максимално близо до оригинала – защото авторът е Бог, а

Максимално покрай оригинала – тъй като създателят е Бог, а Хамлет не може да бъде жена. Това е негово кредо като диригент. Като музикант и човек, той е стъпил още по-здраво на земята, работи по разпоредбите и усвоява кодовете на обществото. Той е един от най-успешните модерни актьори в света на класическото изкуство.

Василий Петренко гостува на Софийската филхармония за концерт с музиката от „ Лешникотрошачката “ на Чайковски. Това показване беше изпратено на крайници и с продължителни многоминутни овации от публиката, изпълнила до краен лимит зала „ България “ дни преди Коледа.

Неговото изява на пулта бе красива по необикновен метод. Ведно с умеенето да владее оркестъра – с всяко едно свое придвижване, и ръцете – като че ли „ рисуващи “ музиката с нечовешка лекост, сила и трептения, доловими от всеки свирещ, слушащ или просто присъстващ...

В предверието на празника, Петренко сервира своето знамение – плод от насладата да бъдеш диригент, който претърпява това като най-хубавата част от своя живот. Като странствуване от точка А до точка Б, което те трансформира вечно, само че не тъй като е станала гражданска война, а тъй като те е осмислило еволюционно...

Снимка: Даниел Димитров

Василий Петренко – за културата и образованието като дълготрайна инвестиция, за книгите и партитурите, за работата със симфоничния оркестър – като кола и като камион, за (р)еволюцията в един оркестър, за джогинга и мозъчните тренировки, и за най-хубавата част от живота. И още: Болката му за Русия идентична ли е през годините. Възприема ли се за натурален англичанин. Защо диригентите са най-гъвкавите музиканти във връзка с обществените контакти и асоциален вид би ли могъл да дирижира и да менажира оркестър. Какво би трябвало да написа след името Василий Петренко, с изключение на диригент...

Как стартира денят Ви в България?

- Сутринта с подготовка, а по-късно – с разглеждане на забележителностите. Бях в църквата „ Александър Невски “, обиколих в близост, видях паметника на Васил Левски и по-късно просто се разхождах из дребните улички на София.

Но, с изключение на подготовките, имам доста друга музика за учене, би трябвало да давам отговор на имейли и да провеждам бъдещи задължения. Следващата седмица съм в Севиля за един доста забавен план с Barenboim-Said Akademie – млади музиканти от Израел и Палестина ще свирят дружно. Това също би трябвало да се провежда...

Продължавате ли да вършиме джогинг всяка заран. Казвате, че този спорт освежава мозъка. Какво обаче може да размъти мозъка Ви?

- Продължавам с джогинга, само че не и заран след подготовка. Освен това, последните няколко седмици бяха доста интензивни за мен. Бях в Хонконг, а по-късно пристигнах в София. Общо взето, работя нон-стоп през последните няколко месеца. Но към момента върша извършения заран, а следобяд тичам. Този спорт в умерени количества, в действителност освежава мозъка. Мисля, че спортът, в случай че не се занимаваш професионално, се отразява доста добре на тялото. При професионалните спортисти носи много провали...

Иначе, по време на подготовки се изразходва доста от мозъчната сила, тъй като би трябвало да анализираш всичко. Трябва да намираш метод по какъв начин да обясниш нещата. Трябва да планираш времето си, тъй като имаш не повече от четири  часа дневно. Отделно от това, би трябвало да се учи нова музика, което също изчерпва много умствената сила. Но да кажем, че аз най-малко се пробвам да пребивавам здравословно…

Сто и двадесет концерта на година ли е диригентският Ви връх?

- Вероятно, само че не съм си водил статистика през последните години. Направих го единствено един път, по време на пандемията. Защото след първичната застоялост на концертния живот, имаше едно възобновление и прераждане. Толкова доста хора се връщат в залите, в множеството страни, и публиката е даже повече, в сравнение с преди коронавирус.

Аз работя с Кралския филхармоничен оркестър и мога да кажа, че имаме доста повече турнета. Случва се да свирим 10 следващи дни или повече. Предстои ни гастрол в Америка през януари, където имаме 17 или 18 концерта поред. Така че – концерти да искаш, само че аз не се окайвам. Все още се любувам. Това е най-хубавата част от живота.

Споменахте коронавирус. Необратими ли са белезите, които коронавирус нанесе на музикантите, на музиката и на хората като цяло?

- Трудно е да се каже... Тогава, през първата седмица, когато всичко стартира, не знаехме до каква степен ще ни докара. След това, когато завърши, не знаехме какъв ще бъде процесът на възобновяване и по какъв начин ще приключи. Е, приключи с други международни бедствия. Сега имаме два доста тежки спора покрай Европа и един доста раздорен и разтревожен свят.

Снимка: Даниел Димитров

За страдание, изключително европейските държавни управления харчат от ден на ден и повече пари за оръжия и муниции, и все по-малко за просвета, което не се счита за неверно.

По времето на Чърчил, когато стартира войната с германците, той получава бюджет, в който културата е съвсем нулев %. Когато пита министъра на финансите за какво, отговорът е, че има война и има потребност от пари за армията. Тогава Чърчил споделя, че, в случай че няма просвета, няма какво да се пази. След това бюджетът е преразпределен. Мисля, че културата, в последна сметка, ще избави света и ще „ завърже “ шевовете.

След коронавирус светът стана по-виртуален. Чувам, че в доста оркестри хората са станали по-внимателни един към различен и се изслушват, тъй като преди този момент са били принудени да го вършат на разстояние от три до пет метра. Също по този начин, на доста места нищо не се приема за даденост. Защото ние си мислим, че живеем този живот през последните 20 години по един метод и нищо не може да го промени. Но коронавирус сподели, че фрапантните промени са изцяло вероятни. Сега всеки знае, че би трябвало да се бори за мястото си и за своята значителност.

Няма да се уморя да дублирам, че културата е дълготрайна инвестиция. В културата би трябвало да се влага непрестанно най-малко 20 години, с цел да се появи едно ново потомство. И това ново потомство ще бъде по-добре образовано, ще има по-добро качество на живот. Ще има доста по-малко напрежение. Ще бъдем по-единни. Ще има доста по-добра работливост... Но изборите са на всеки четири години.... И ето за какво, за жалост, има доста малко места в света, където съществува такава визия за дълготраен проект.

Ето, да вземем за пример, в Обединеното кралство са пресметнали, че всеки паунд, изхарчен за просвета, носи доходи от шест паунда, тъй че възвръщаемостта е едно към шест.

Значи Вие сте един благополучен актьор, който живее във Англия...

- Знаете ли, всички ние сме доста щастливи да чуем това. Но за множеството хора, които вземат решения, културата не е нещо, което може да се пипне. Културата е нещо, което чувстваш. Не е диван. Не е табуретка. Не е iPhone. А хората и  обществото през днешния ден живеят по доста материален метод. Те желаят нещо, което може да се види, да се пипне, и което може да се разбере. За да се получи това с културата, би трябвало доста обучение...

Мисля, че по-голямата част от света има потребност от обучение. Вероятно, една от най-прогресивните страни в света – като Съединените щати, се нуждае от повече и равноправно обучение, какъвто не е казусът там. Един от главните проблеми на Европа през днешния ден е по какъв начин да образова всички емигранти по разпоредбите на мястото, откъдето са пристигнали. Как Германия ще образова всички хора, пристигнали в страната, по метода, по който го е правила до момента, и както е считала, че би трябвало да бъде?... Това е огромно предизвикателство, което съгласно мен зависи от това по какъв начин ще се реши интеграцията на всички емигранти. Това е бъдещето на Европа.

В София сте за концертно осъществяване на „ Лешникотрошачката “. Оперното диригентство липсва ли Ви – с него стартира кариерата Ви...

- Правя и опери. Преди към месец дирижирах „ Лешникотрошачката “ и „ Йоланта “ в Royal Albert Hall, а през лятото – „ Борис Годунов “ в Bayerische Staatsoper. Предстои ми Вагнер напролет, а по-късно и друга режисура на „ Борис Годунов “ в Амстердам, в изцяло подложен оперен театър. Да, в действителност, аз започнах по този начин и много постоянно ме питат кое е особеното. И това е нещо доста забавно, което бих желал да обясня.

Снимка: Даниел Димитров

Разликата е като да караш кола или да караш камион. Когато си със симфоничен оркестър, управляваш колата и по-късно може да настроиш тази кола по-бързо и също по този начин може да маневрирате доста по-лесно. Когато управляваш камион, би трябвало да разчиташ на цялата инверсия и маневреност. Но, въпреки това, в камиона можете да носите доста повече неща.

През 2007 година подписвате манифест за разпространение на класическата музика. Днес има ли потребност от това?

- Мисля, че, по-скоро, има потребност от това, за което говорихме доскоро – обучение за просвета, и освен за музиката, а за всички типове културно класическо изкуство. Повече обучение дава по-добро качество на живот в едно общество. И това е нещо, което бих насърчавал постоянно. И всеки може да взе участие в това, като се стартира в фамилията. Според мен, основата би трябвало да бъде положена самостоятелно. Усилието би трябвало да стартира от най-малката клетка на обществото – като фамилията. И това изпитание би трябвало да бъде припознато от ръководещите като политика.

Болката Ви за Русия една и съща ли е през годините?

- Знаете, че човек постоянно ще изпитва носталгия към мястото, където е роден, без значение какво се е случило там. Защото там е минало детството му. С това нормално са свързани най-хубавите мемоари от живота...

Разбира се, че Съветският съюз имаше трагични интервали в историята си, доста проблематични политики и тежко минало, само че, що се отнася до културата, вниманието към нея постоянно е било голямо. За комунистите тя е била като инструмент да се успокои обществото. Общество, което, евентуално, много постоянно не е било щастливо – поради репресиите и диктатурата. Но на хората постоянно се даваше допустимо най-вече просвета – в лицето на руските музиканти, руските танцьори, руските артисти, руските филми. И това е било доста сполучливо и в международен мащаб.

По някакъв метод, беше изработен опит това да се пресъздаде и в модерна Русия. За страдание, виждам, че в този момент, във връзка с културата би трябвало да си предан, а не безусловно надарен, и това съгласно мен е неверно. Мисля, че, преди всичко, би трябвало да е геният. А лоялността е доста необичайно нещо... Трябва да можеш да изразиш несъгласието си с актуалната политика, без да бъдеш преследван за това...

Възприемате ли се за натурален англичанин, както написа за Вас английският Telegraph ?

- Аз одобрих доста от английската просвета. Знаете ли, усещам се добре във Англия... Не съм склонен с доста политики, които Англия организира... Нещата не са идеални. Но обществото там е по-справедливо. И по тази причина на мен ми е добре да пребивавам там толкоз години – тъй като знам разпоредбите и възприемам кодовете на обществото. Макар че прекарах доста години в Ливърпул, а в този момент пребивавам в Лондон, където е много по-различно.

Казвате, че диригентите са най-гъвкавите музиканти, във връзка с обществените контакти? Асоциален вид би ли могъл да дирижира и да менажира оркестър?

- В днешно време, това е доста сложен въпрос. Мисля, че, в случай че приказваме за 20-и век, преди 50 или, може би, 40 години, има образци като Карлос Клайбер, който беше,  по-скоро, загадка. Той съвсем не даваше изявленията, беше доста затворен човек, интровертен. Някои други също успяваха да запазят отдалеченост...

Сега интервютата и обществените медии са огромна част от живота. Не единствено, тъй като, в случай че кажете нещо в Антарктида, то незабавно ще се разбере в Африка. И това е от огромно значение...

Също по този начин, преди време хората имаха традиция всеки петък да вървят на концерти. Години наред го правеха нашите баби, след това нашите майки, а след това и ние. Сега тези решения се взимат на момента. Никой не възнамерява с месеци или седмици напред, животът като цяло не се възнамерява, а се прави на доста по-кратки интервали от време. Ние всички живеем с тези съкратени периоди.

Снимка: Даниел Димитров

Като част от цялата тази картина, все по-често публиката резервира билети в последния ден, преди концерта, или два дни по-рано. Затова всички изявленията и реклами, които се вършат, евентуално са едно от най-важните неща за привличане на аудитория.

Ето за какво, в днешно време артистите би трябвало да вършат и това. То е част от работата. И, също по този начин, скърбя, че ще би трябвало да го кажа, само че разговаряйки с политиците, през днешния ден би трябвало да им се изяснява повече, в сравнение с е било преди 50 години.

Когато сте посетител диригент на чужд оркестър, за малко време, пробвате ли се да променяте музикантите, или просто си вършите работата?

- Никога не съм правил разлика. Разликата е, че като посетител диригент, който работи единствено една седмица, виждаш до каква степен може достигнеш с истината. Когато работиш с някого непрекъснато, вие можете да започнете от А към Б, и в идеалния случай, идващия път продължавате от Б към В, като непрестанно подобрявате работата.

Така че аз постоянно се пробвам да дам колкото мога повече от себе си и да се доближа до допустимо най-хубавата интерпретация. И това се случва тук и в този момент, с най-хубавото, което оркестърът може да даде.

Не се пробвате да вършиме гражданска война в оркестъра...

- Не, по принцип не върша това. Аз не съм последовател на революцията, а на еволюцията.

В този ред на мисли, по какъв начин минаха няколкото дни със Софийската филхармония?

- Всички бяха доста дружелюбни. Разбира се, ние репетирахме едно от най-известните творби в репертоара на всеки оркестър. Оказа се, че все пак, има няколко души, които в никакъв случай не са го свирили. Очарователно е да станеш съпричастен на изненадата на един музикант и по-късно да насочиш тази страст по един доста позитивен метод.

Четенето на нова партитура по-интересно ли е от това да четеш книга?  

- Трудно е да се каже. Ако попитате публицист или артист, той ще каже, че четенето  на книга е по-интересно. Всичко е въпрос на специалност. В моя живот 90 % от четенето е отдадено на партитури и 10 % – на книги. Така че, когато отворя един текст, се усещам друго, тъй като това не е професионалният ми живот. Чета книги през свободното си време, а нотите са част от моето работно време, и към момента го обичам, само че това е доста друго...

Интересно е да създадем едно съпоставяне по какъв начин се „ чете “ музиката. Аз я слушам в себе си, четейки партитурата, слушам съвсем мигновено всичко, което се случва там. Все едно четеш книгата единствено за себе си, а не за някой различен. Чуваш гласовете на героите, виждаш ги съгласно описанието на създателя. И това води до идната и доста значима за мен тематика.

Снимка: Даниел Димитров

За мен създателят или композиторът е Бог. Аз просто чета неговата книга и не мога да схвана диригенти, които подменят езика на създателя. Това е все едно да четете Шекспир и по-късно да покажете Хамлет като жена. Ако желаете да го извършите, би трябвало да напишете своя лична книга...

Какво би трябвало има след името Василий Петренко, с изключение на диригент?

- Не зная... Не бих споделил, че съм просто диригент, а музикант. Така че това е – диригент и музикант.

Как бихте траял изречението „ Аз съм човек, който обича... “?

- (Отговоря, без да се замисля – бел. а.) Аз съм човек, който обича музиката. Това е доста елементарен отговор (Смее се – бел. а.).