Дори Алла си нямаме, какво остава за Пугачов… frognews.bg
Максим Миронов, икономист, професор по финанси в IE Business School в Мадрид декларира: „ Между другото, когато в детството си за първи път чух за въстанието на Пугачов, си помислих: Какво трябваше да се случи, с цел да се разпалва Алла Борисовна. След доста години най-сетне получих отговор на въпроса си “.
Други вършат паралел с посланието, което насочва най-голямата съветска поп звезда с това на Стенка Разин: „ Дойдох независимост да ви дам “ – на този кървясъл протест Василий Шукшин посвещава разказ, трансформирал се в събитие в години на застоя в Съюз на съветските социалистически републики.
Защото хората желаят опозиция против режима. От времето на Петър I до момента това е лелеяната, но несбъдната фантазия на съветските хора – да смъкват несправедливия режим – царски или руски – и да изберат ръководство, което да е с лице към публичните потребности.
Изправянето на Алла Пугачова против войната, която Путин стартира в Украйна, отеква в Русия като обезпокоителен камбанен звън, предупреждаващ за огромна заплаха. Защото Алла Борисовна има даже по-голямо въздействие в съветското общество от Владимир Путин.
Как се приема нейната реакция на кремълската агитация отеква и в България. Няма празненство и ваучър в страната с диджей, който да не пусне най-малко няколко пъти „ Миллион алых роз “, „ Все могут короли “, „ То ли ещо будет “ и други Слушат ги даже най-младите българи.
Самата Алла споделя по време на концерта си в София през 2010 година: „ България за мен е свято място. Преди 35 години тук се трансфорах в звезда. ” Припомняме, че признанието за гения на Алла Пугачова се случва на фестивала „ Златният Орфей ” през 1975 година, когато получава Голямата премия с песента „ Арлекино ” на Емил Димитров.
Днес нещата са разнообразни. Днес Русия е агресор в самостоятелна Украйна. В неделя, 18 септември, Алла Пугачова обезсили акцията на Министерството на правораздаването за дискредитиране на „ непознати сътрудници “, които са срещу войната, като предложи да се включи в този лист дружно със брачна половинка си Максим Галкин. Оттук нататък, в случай че си срещу войната и си „ непознат сътрудник “, ти си дружно с Пугачова, за чието политическо въздействие имаше вицове преди четиридесет години („ Из речника на бъдещето. Брежнев е малък политик от ерата на Пугачова “ ).
Интелигенцията в Русия от дълго време твърди, че статутът на „ непознат сътрудник “ е знак за качество, а протестът на Пугачова легализира тази концепция за съветския народ. Значението на Пугачова за обществото в Русия (по-специално за хората над 40 години) е мъчно да се изясни на чужденците. Най-популярната и обичана певица от късния Съюз на съветските социалистически републики, в постсъветските години тя не пропиля въздействието си и се трансформира в нещо като кралска персона в страна, в която от 1917 година няма публична монархия, - написа „ НОва газета. Европа “.
Пугачова е основен знак на постсъветската действителност и даже тип политическа институция за деполитизирано общество: тя въплъщава последователност с предишното (където, както никой не отхвърля, имаше положителни неща) и неразбираема вяра за бъдещето. Тя пееше, запазваше своята самостоятелност, изглеждаше добре и беше основният воин на медиите, включително на таблоидите.
Всичко това важи и за българското общество. То обаче не получава поддръжка от някой утвърден като въздействие и тежест българин. Творци като Райна Кабаиванска, Теодор Ушев, Захари Карабашлиев, политологът Евгений Дайнов и неколцина публицисти (не загатвам поименно всички, апелирам да ми простят) не вършат сериозна маса. Имаме ли изобщо човек от региона на културата, който да е с мащаба на въздействие на Пугачова? Вечната Лили Иванова подари книги за изгорялото читалище в родния й Кубрат – супер. Но къде са обществените, гражданските послания?
Така си останахме със загатна за това по какъв начин хиляди българи се събирали в сложни моменти под прозорците на Дядо Вазов, с цел да чуят неговите думи и упътвания. Примерът към този момент е факсимиле, само че друго сходно по този начин и не се случи...
Ще отида по-далеч. Чувам някои от тези, които припяват с насълзени от неспокойствие очи песните на Алла Борисовна, през днешния ден да я атакуват остро. Защото е „ протегнала ръка “ на обичания им Путин. Ето това ни прави „ почтени “ за дъното на Европейски Съюз, където сме от години.
Един ден Русия ще бъде без Путин. Той ще отиде, където му е мястото - при Хитлер и Сталин. Песните на Пугачова обаче ще продължат да се слушат. Историята ще запомни и нейният митинг и заслуга за рухването на режима. Защото да си срещу несправедлива война е национализъм от най-чист тип.
Ние към момента даже не сме стигнали до концепцията на Диоген Синопски да търсим с фенер най-малко „ един естествен човек “…
Продължаваме да живеем под облака „ срещу “ и „ за “ боичките върху руския монумент. По-голяма бедност на духа, няма по какъв начин да се измисли.
Огнян Стефанов
Други вършат паралел с посланието, което насочва най-голямата съветска поп звезда с това на Стенка Разин: „ Дойдох независимост да ви дам “ – на този кървясъл протест Василий Шукшин посвещава разказ, трансформирал се в събитие в години на застоя в Съюз на съветските социалистически републики.
Защото хората желаят опозиция против режима. От времето на Петър I до момента това е лелеяната, но несбъдната фантазия на съветските хора – да смъкват несправедливия режим – царски или руски – и да изберат ръководство, което да е с лице към публичните потребности.
Изправянето на Алла Пугачова против войната, която Путин стартира в Украйна, отеква в Русия като обезпокоителен камбанен звън, предупреждаващ за огромна заплаха. Защото Алла Борисовна има даже по-голямо въздействие в съветското общество от Владимир Путин.
Как се приема нейната реакция на кремълската агитация отеква и в България. Няма празненство и ваучър в страната с диджей, който да не пусне най-малко няколко пъти „ Миллион алых роз “, „ Все могут короли “, „ То ли ещо будет “ и други Слушат ги даже най-младите българи.
Самата Алла споделя по време на концерта си в София през 2010 година: „ България за мен е свято място. Преди 35 години тук се трансфорах в звезда. ” Припомняме, че признанието за гения на Алла Пугачова се случва на фестивала „ Златният Орфей ” през 1975 година, когато получава Голямата премия с песента „ Арлекино ” на Емил Димитров.
Днес нещата са разнообразни. Днес Русия е агресор в самостоятелна Украйна. В неделя, 18 септември, Алла Пугачова обезсили акцията на Министерството на правораздаването за дискредитиране на „ непознати сътрудници “, които са срещу войната, като предложи да се включи в този лист дружно със брачна половинка си Максим Галкин. Оттук нататък, в случай че си срещу войната и си „ непознат сътрудник “, ти си дружно с Пугачова, за чието политическо въздействие имаше вицове преди четиридесет години („ Из речника на бъдещето. Брежнев е малък политик от ерата на Пугачова “ ).
Интелигенцията в Русия от дълго време твърди, че статутът на „ непознат сътрудник “ е знак за качество, а протестът на Пугачова легализира тази концепция за съветския народ. Значението на Пугачова за обществото в Русия (по-специално за хората над 40 години) е мъчно да се изясни на чужденците. Най-популярната и обичана певица от късния Съюз на съветските социалистически републики, в постсъветските години тя не пропиля въздействието си и се трансформира в нещо като кралска персона в страна, в която от 1917 година няма публична монархия, - написа „ НОва газета. Европа “.
Пугачова е основен знак на постсъветската действителност и даже тип политическа институция за деполитизирано общество: тя въплъщава последователност с предишното (където, както никой не отхвърля, имаше положителни неща) и неразбираема вяра за бъдещето. Тя пееше, запазваше своята самостоятелност, изглеждаше добре и беше основният воин на медиите, включително на таблоидите.
Всичко това важи и за българското общество. То обаче не получава поддръжка от някой утвърден като въздействие и тежест българин. Творци като Райна Кабаиванска, Теодор Ушев, Захари Карабашлиев, политологът Евгений Дайнов и неколцина публицисти (не загатвам поименно всички, апелирам да ми простят) не вършат сериозна маса. Имаме ли изобщо човек от региона на културата, който да е с мащаба на въздействие на Пугачова? Вечната Лили Иванова подари книги за изгорялото читалище в родния й Кубрат – супер. Но къде са обществените, гражданските послания?
Така си останахме със загатна за това по какъв начин хиляди българи се събирали в сложни моменти под прозорците на Дядо Вазов, с цел да чуят неговите думи и упътвания. Примерът към този момент е факсимиле, само че друго сходно по този начин и не се случи...
Ще отида по-далеч. Чувам някои от тези, които припяват с насълзени от неспокойствие очи песните на Алла Борисовна, през днешния ден да я атакуват остро. Защото е „ протегнала ръка “ на обичания им Путин. Ето това ни прави „ почтени “ за дъното на Европейски Съюз, където сме от години.
Един ден Русия ще бъде без Путин. Той ще отиде, където му е мястото - при Хитлер и Сталин. Песните на Пугачова обаче ще продължат да се слушат. Историята ще запомни и нейният митинг и заслуга за рухването на режима. Защото да си срещу несправедлива война е национализъм от най-чист тип.
Ние към момента даже не сме стигнали до концепцията на Диоген Синопски да търсим с фенер най-малко „ един естествен човек “…
Продължаваме да живеем под облака „ срещу “ и „ за “ боичките върху руския монумент. По-голяма бедност на духа, няма по какъв начин да се измисли.
Огнян Стефанов
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ