Милен Русков: Македонци ме заплашват с писма заради „Чамкория”
Македонци заплашват Милен Русков. Авторът на романа „ Чамкория ” самичък се оплака, че е жертва на тормоз и се бои за живота си, научи HotArena.
„ Ужасно ме е боязън за живота ми. Притеснителни са нещата. Македонисти ми пращат заплашителни писма, слушат ми и телефона.
Не си втълпявам нищо, всичко е истина. Провокирам ги с романа „ Чамкория ”. Той евентуално съдържа болна тематика за тях ”, споделя още Русков, написа " България през днешния ден ".
Писателят твърди, че телефонът му непрекъснато се подслушва, само че към този момент не е уведомил съответните органи. Но е безапелационен, че в случай че заканите продължат, ще го направи.
Романът „ Чамкория ”, който излезе в две елементи на българския пазар, бе отличен с националната литературна премия „ Елиас Канети ”, а Милен Русков е най-хубав публицист в последните две години.
Книгата е роман за ситуацията в България след втората международна война, когато страната ни претърпява земеделската тирания и следва революция, която се води яростно сред комунисти, македонски дейци, земеделци и военни.
Това е следващото време на разпра, политически убийства и безследни изгубвания. Сред героите на романа са Гео Милев, Христо Смирненски, Стоян Миленков, Марко Фридман и други.
В центъра на тези събития е мнителен глас на водача бай Славе Желязков, деец от Солунския фронт
.
Минали са единствено 13 години от Балканската война, само че България е друга, а тонът на банишореца е ужасно изтощен. Русков обаче дава на героя си задоволително язвителен език, с цел да няма човек чувството, че чете Ремарк.
Но евентуално македонистите, които са показани в книгата не като борци за независимост, а в отрицателен проект са се изнервили на част от наличието на романа.
„ Нямам визия дали е по този начин, само че ония хора по това време, през 30-те години на предишния век, у нас просто са се разстрелвали. Те не са водили спор — просто стрелят и взривяват. Бутат се в пандизите — едните бият другите и противоположното. Това е време на ужасно принуждение. З
а благополучие сега няма нищо сходно. Разликата е голяма. Просто е в човешката природа да търсиш някъде извън зложелател. Не може да имаш единствено другари, по тази причина и човешката история е изпълнена с вражди, войни и по този начин нататък ”, споделя още Милен Русков.
Въпреки заканите писателят продължава да написа, като даже и сега обмисля нов разказ. " Така е, няма да спра ”, споделя още той.
„ Ужасно ме е боязън за живота ми. Притеснителни са нещата. Македонисти ми пращат заплашителни писма, слушат ми и телефона.
Не си втълпявам нищо, всичко е истина. Провокирам ги с романа „ Чамкория ”. Той евентуално съдържа болна тематика за тях ”, споделя още Русков, написа " България през днешния ден ".
Писателят твърди, че телефонът му непрекъснато се подслушва, само че към този момент не е уведомил съответните органи. Но е безапелационен, че в случай че заканите продължат, ще го направи.
Романът „ Чамкория ”, който излезе в две елементи на българския пазар, бе отличен с националната литературна премия „ Елиас Канети ”, а Милен Русков е най-хубав публицист в последните две години.
Книгата е роман за ситуацията в България след втората международна война, когато страната ни претърпява земеделската тирания и следва революция, която се води яростно сред комунисти, македонски дейци, земеделци и военни.
Това е следващото време на разпра, политически убийства и безследни изгубвания. Сред героите на романа са Гео Милев, Христо Смирненски, Стоян Миленков, Марко Фридман и други.
В центъра на тези събития е мнителен глас на водача бай Славе Желязков, деец от Солунския фронт
.
Минали са единствено 13 години от Балканската война, само че България е друга, а тонът на банишореца е ужасно изтощен. Русков обаче дава на героя си задоволително язвителен език, с цел да няма човек чувството, че чете Ремарк.
Но евентуално македонистите, които са показани в книгата не като борци за независимост, а в отрицателен проект са се изнервили на част от наличието на романа.
„ Нямам визия дали е по този начин, само че ония хора по това време, през 30-те години на предишния век, у нас просто са се разстрелвали. Те не са водили спор — просто стрелят и взривяват. Бутат се в пандизите — едните бият другите и противоположното. Това е време на ужасно принуждение. З
а благополучие сега няма нищо сходно. Разликата е голяма. Просто е в човешката природа да търсиш някъде извън зложелател. Не може да имаш единствено другари, по тази причина и човешката история е изпълнена с вражди, войни и по този начин нататък ”, споделя още Милен Русков.
Въпреки заканите писателят продължава да написа, като даже и сега обмисля нов разказ. " Така е, няма да спра ”, споделя още той.
Източник: hotarena.net
КОМЕНТАРИ