Македонският външен министър: Бойко Борисов е един европейски премиер
Македонският външен министър Никола Димитров, който беше в делегацията на новия министър председател Зоран Заев, посетила София, е уверен, че двете страни са изгубили доста време с хладни връзки между тях. Но е уверен, че нещата към този момент са почнали да се трансформират. Това съобщи той в изявление за БГНЕС.
- Време ли е да се обърнем към бъдещето? Как желаете да наподобяват връзките сред България и Македония да речем след една година?
- Удоволствие е че съм с БГНЕС и че съм тук, в София. Това е първото посещаване на премиера, освен на реформаторското държавно управление, само че и на една нова Македония, която се роди от тази огромна мъка.
Тази нова Македония няма комплекси, не й трябват доста монументи, с цел да се гордее със себе си. И няма предубеждения. И в действителност е време да развием един нов дух на Балканите, на първо място с България. Тези дни доста приказваме за история и т. н.
Това, нашите две страни да не са близки, е антиисторически и няма никаква логичност. И това можехме да го създадем... трябваше да го създадем при започване на 90-те години, когато Република Македония стана самостоятелна през 1991 година. „
Изгубихме доста време. Може би беше належащо някои уроци да се научат по този метод, само че мисля че към този момент пораснахме. И изправянето пред действителността е потребно.
През част от идната година България ще бъде ръководител на Съвета на Европейски Съюз, ще бъде доста авторитетна и значима по смисъла на фокуса и целите. По това време ние евентуално по-малко ще приказваме, повече ще демонстрираме резултатите от работата ни по промените.
Защото ние сме решени – даже и без европейска вероятност – да изградим в страната ни мощни институции, защото видяхме какво значи, когато институциите са толкоз слаби, че един човек да може да дефинира ориста на всеки жител, на всяка компания. И сме твърдо решени да имаме без значение правораздаване, самостоятелни медии, мощна антикорупционна комисия.
Искаме вкъщи една чиста обстановка. И бистрота. Ще бъдем скъпи за поддръжка, освен заради това, че сме два доста близки народа, а и тъй като ще заслужаваме тази поддръжка. И няма изобщо да има отворени въпроси посред ни.
- Хубаво е, че България и Македония най-сетне сякаш видяха, че съществуваме един до различен. Какво е вашето пояснение за дейностите на Гърция в продължение на 20 година Защото не става дума единствено за разногласието за името. Защо Гърция не желае да пусне Македония в Евросъюза и в НАТО?
- Лично аз имам сериозен опит по този въпрос – пет години бях основен договарящ по въпроса за името с Гърция, бях покровител за приемането на краткотрайната конвенция в Международния съд в Хага.
Ситуацията от юридически аспект е доста ясна. На процедура единственото обвързване от тази краткотрайна конвенция е Гърция да не договаря за участието на Македония в интернационалните организации. И съдът на ветото в Букурещ сподели, че тя нарушава това правно обвързване. Е, в интернационалните връзки правната обстановка не постоянно е задоволителна.
И аз ще се опитам, започнах към този момент да го върша, ние като министерство, държавно управление и цялата страна, ще се опитаме да убедим Гърция, че това, което се прави в Македония, би трябвало да бъде подкрепено. И защищавам съществено да помислят какъв комшия желаят да имат:
Ако желаят да имат европейска народна власт, без спорове, другарски настроена, изцяло отворена за съдействие във всички области, тогава ще вдигнат преградата за влизане в НАТО.
Защото когато по-големият комшия те блокира, реакцията ти не е по-голяма конструктивност, а се основава една дефанзивност. Също по този начин моментът в района е доста значим. Релсите, които сложиха дружно Европа и Америка, след войните в някогашна Югославия, малко се изкривиха: Европа доста е ангажирана самата със себе си, старите страни-членки станаха скептични във връзка с това до каква степен този развой на разширение действително трансформира страните. А пък страните-кандидатки станаха скептични, че този развой ще има край.
Няма и кой знае какво внимание откъм елита на Вашингтон. И това слага района в една обстановка... Има сили, които считат, че се основава опция за други разновидности. Поради което е доста значимо участието на Македония в НАТО, защото то ще има укротителен резултат и ще бъде едно обръщение, че тази страна е там и ще остане в тези граници.
- Говорите за вижданията на други страни за развиването на Македония и на района. Видяхме дейностите на Тирана, виждаме и тези на Белград. Как съгласно вас ще се развиват връзките на Македония с тези две страни при новото държавно управление?
- Към всички наши съседи желаеме да протегнем ръка, да кажем: “Имаме същински другар на Балканите “. Имаме един задоволително нездрава конкуренция кой има по-знаменити провали, кой – по-кървави победи.
И не се надпреварваме в сегашното кой има по-добро опазване на здравето, по-добро обучение. Мисля, че е време да се обърнем повече към бъдещето. И в този дух политиката ни към всички съседи ще бъде “Хайде да забележим кой ще бъде най-хубавия другар? “, вместо да бъдем натъпкани в окопи от много време.
Това вреди на нашите жители. Македония има мултиетническо общество, това е ориста ни. Това изисква огромна мъдрост, визионерство и грижи. И нашето разбиране е, че колкото по-единни сме и колкото повече нашите съграждани албанците усещат Македония като своя татковина, толкоз по-твърда и по-силна ще бъде Македония. Това е нашата политика.
Преди избори имаме една процедура на комуникиране през обществеността. Ние няма да вършим това, желаеме да внесем нов дух. Ясно е, че всички страни си имат свои национални ползи.
Но постоянно споделям: „ В този район или ще растем дружно, или ще падаме дружно. “ За нас казусът с Албания, когато се снабди със статут на страна-кандидат, беше добре и за Македония, и за Балканите. Колкото повече вървим дружно към Европа, толкоз повече се стеснява пространството за старите сили, които имат други цели.
- Имаме оправяне на връзките сред България и Македония, които бяха хладни, съвсем ги нямахме – без да сме ги прекъсвали...
- Последното посещаване на равнище министър председател беше през февруари 2013 година...
- И знаете ли какъв брой продължи – с идването и връщането до летището? 50 минути. А и президентска нямаше...
- Това е срамотия. Четири години и половина... За мен, изключително когато чухме за всичките тези злоупотреби в Македония, това не беше държавно управление на Република Македония. Така че хайде да сменяем този приключен шовинизъм с дълготраен визионерски национализъм.
- Смятате ли, че има опасности за Македония в геополитически проект? Да речем – съветско въздействие, главно от север?
- Искам да убедя нашите съветски другари, че това, което започнахме още през 1993 година, една от първите заявления на Народното събрание, е за участието в НАТО. Това ще бъде добре за нас, ще бъде добре за района.
Това не значи, че ще имаме неприятни връзки с Москва. Не става дума за „ или-или “. Има доста области, в които можем да увеличим съдействието.
Искам да ги убедя, че с това, което правеха по време на рецесията – съгласно тях, да защищават Македония, имат към 11 изказвания на Министерство на външните работи на Руската Федерация, в действителност те защитаваха Груевистан, а не Република Македония.
Защото ерозията на институциите от вътрешната страна направи Македония доста слаба. Което доближи кулминационната точка си на 27 април, когато полицията разреши депутатите да бъдат атакувани в храма на демокрацията. И не застана на страната на конституцията и Народното събрание, а на партията и партийните стремежи.
Такова нещо ние в никакъв случай повече няма да позволим. Полицията би трябвало да бъде на Република Македония – нито на ВМРО-ДПМНЕ, нито на СДСМ, или на която и да било друга политическа мощ.
Мисля, че колкото по-демократичен става районът ни и колкото по-силни са институциите ни, а не са толкоз мощни водачите – в смисъл на властническо ръководство – толкоз по-малки благоприятни условия ще има за геополитически игри, една огромна мощ, друга огромна мощ...
Също по този начин считам, че не са положителни нито за Европа, нито за света тези огромни напрежения сред Русия и Европейския съюз, и НАТО. Това не е нещо, което ние, като дребна страна на Балканите, можем да носим като товар, можем единствено да приказваме за това. Светът е станал доста дребен, доста взаимно подвластен, а това са доста остарели трендове. И способи на създаване на връзките.
По отношение на Балканите това е единствено едно отражение от по-големия проблем.
- Така е. За страдание и Западът се разсъни прекомерно късно, сякаш му трябваха 30 година, че към този момент няма двуполюсен свят. Кога съгласно вас икономическите връзки сред България и Македония ще получат едно ново начало, действително, не като пожелания?
- Никола Димитров: Да, за жалост имаме към 600 млн. $... Убеден съм, че още през вчерашния ден (във вторник – бел. ред.) започнахме да прилагаме новия контракт за добросъседство. И с ясните изказвания на двамата министър председатели, и с отдаването на респект пред една персона, която свързва двата народа – цар Самуил.
Мисля, че от този контракт нямаше да има потребност, в случай че имахме европейски и естествени връзки, каквито би трябвало да имаме и ще имаме. Ще оправим тези политически спънки. Мисля, че инфраструктурата е доста съществено, доста значимо нещо. И този кулоар №8...
Аз съм във външното министерство от 1996 година и чета за него, слушам за него разнообразни приказки. Не става дума единствено да приказваме. Седях на вечерята сред премиера и вашия министър на превоза Ивайло Московски, който доста практично изясни какво би трябвало да се направи.
Мисля, че би трябвало в обща делегация от всичките страни, които имат интерес от тази връзка изток-запад, включваща Италия, където приключва, и Албания, Македония, България, да седнем и да намерим – евентуално комбинирани – фондове...
Но това би трябвало ние да го създадем, а освен да приказваме, то единствено няма да се случи. Което ще разкрие доста благоприятни условия за икономическо съдействие. Политиката ще поддържа и основава климат, какъвто стартира да прави, само че би трябвало да има и пътища. Това също е значимо, тъй като ще има противоположен положителен резултат – на политиката след това ще й бъде по-лесно да построява доближаване и другарство, в случай че и бизнесът е тук, културата, туризмът...
- В тази връзка по какъв начин приемате апела на българския министър председател, който споделя, че, в последна сметка, и в Македония, и в България хората са европейци, само че политиците би трябвало да имат европейско държание?
- Четох едно изявление на премиера, оповестено вечерта преди визитата ни. Това беше изявление на европейски министър председател. Живях дълги години в Холандия, където един от главните гении е прагматичността.
Има огромна разлика сред тупането в гърдите и основаването на резултати. За да има резултати в името на страната, на жителите, би трябвало да си прагматичен. Така че с огромно наслаждение прочетохме изявлението. В него има... отворени прегръдки.
И при нашия министър председател има отворени прегръдки. И е доста хубаво, че от такова ниво идва подобен подтик за двете страни, за народите им. Това ни е бъдещето. А ние, даже да не успеем да си отворим вратата, ще си донесем Европа в Македония.
- Чакаме тези отворени и от двете страни ръце да се свидлив и да стартират да работят. Защото думите са положително...
- Те през вчерашния ден започнаха да работят. Това не би трябвало да се подценява. И оповестяването, че на нашия празник – Илинден е в нашата държавност, желаеме да подпишем контракта, да има посещаване на премиера Борисов, са повече от думи.
А и това с улиците... Ние в Македония доста почитаме президента Желев поради неговото визионерство, което прояви тогава...
- Той има огромен исторически принос...
- Точно по този начин. И не става дума единствено за думи. А и когато става дума за министър председатели, самите думи към този момент са каузи, изключително когато стартират по този начин да работят.
Дадоха ни огромна отговорност – на двамата външни министри и екипите ни – да приключим работата. И, знаете ли, когато няма воля, даже да имаме съвършен контракт, работата не е свършена.
- Значи след една година ще дойдем да проверим. В Скопие?
- С наслаждение, ще ви чакаме!
- Време ли е да се обърнем към бъдещето? Как желаете да наподобяват връзките сред България и Македония да речем след една година?
- Удоволствие е че съм с БГНЕС и че съм тук, в София. Това е първото посещаване на премиера, освен на реформаторското държавно управление, само че и на една нова Македония, която се роди от тази огромна мъка.
Тази нова Македония няма комплекси, не й трябват доста монументи, с цел да се гордее със себе си. И няма предубеждения. И в действителност е време да развием един нов дух на Балканите, на първо място с България. Тези дни доста приказваме за история и т. н.
Това, нашите две страни да не са близки, е антиисторически и няма никаква логичност. И това можехме да го създадем... трябваше да го създадем при започване на 90-те години, когато Република Македония стана самостоятелна през 1991 година. „
Изгубихме доста време. Може би беше належащо някои уроци да се научат по този метод, само че мисля че към този момент пораснахме. И изправянето пред действителността е потребно.
През част от идната година България ще бъде ръководител на Съвета на Европейски Съюз, ще бъде доста авторитетна и значима по смисъла на фокуса и целите. По това време ние евентуално по-малко ще приказваме, повече ще демонстрираме резултатите от работата ни по промените.
Защото ние сме решени – даже и без европейска вероятност – да изградим в страната ни мощни институции, защото видяхме какво значи, когато институциите са толкоз слаби, че един човек да може да дефинира ориста на всеки жител, на всяка компания. И сме твърдо решени да имаме без значение правораздаване, самостоятелни медии, мощна антикорупционна комисия.
Искаме вкъщи една чиста обстановка. И бистрота. Ще бъдем скъпи за поддръжка, освен заради това, че сме два доста близки народа, а и тъй като ще заслужаваме тази поддръжка. И няма изобщо да има отворени въпроси посред ни.
- Хубаво е, че България и Македония най-сетне сякаш видяха, че съществуваме един до различен. Какво е вашето пояснение за дейностите на Гърция в продължение на 20 година Защото не става дума единствено за разногласието за името. Защо Гърция не желае да пусне Македония в Евросъюза и в НАТО?
- Лично аз имам сериозен опит по този въпрос – пет години бях основен договарящ по въпроса за името с Гърция, бях покровител за приемането на краткотрайната конвенция в Международния съд в Хага.
Ситуацията от юридически аспект е доста ясна. На процедура единственото обвързване от тази краткотрайна конвенция е Гърция да не договаря за участието на Македония в интернационалните организации. И съдът на ветото в Букурещ сподели, че тя нарушава това правно обвързване. Е, в интернационалните връзки правната обстановка не постоянно е задоволителна.
И аз ще се опитам, започнах към този момент да го върша, ние като министерство, държавно управление и цялата страна, ще се опитаме да убедим Гърция, че това, което се прави в Македония, би трябвало да бъде подкрепено. И защищавам съществено да помислят какъв комшия желаят да имат:
Ако желаят да имат европейска народна власт, без спорове, другарски настроена, изцяло отворена за съдействие във всички области, тогава ще вдигнат преградата за влизане в НАТО.
Защото когато по-големият комшия те блокира, реакцията ти не е по-голяма конструктивност, а се основава една дефанзивност. Също по този начин моментът в района е доста значим. Релсите, които сложиха дружно Европа и Америка, след войните в някогашна Югославия, малко се изкривиха: Европа доста е ангажирана самата със себе си, старите страни-членки станаха скептични във връзка с това до каква степен този развой на разширение действително трансформира страните. А пък страните-кандидатки станаха скептични, че този развой ще има край.
Няма и кой знае какво внимание откъм елита на Вашингтон. И това слага района в една обстановка... Има сили, които считат, че се основава опция за други разновидности. Поради което е доста значимо участието на Македония в НАТО, защото то ще има укротителен резултат и ще бъде едно обръщение, че тази страна е там и ще остане в тези граници.
- Говорите за вижданията на други страни за развиването на Македония и на района. Видяхме дейностите на Тирана, виждаме и тези на Белград. Как съгласно вас ще се развиват връзките на Македония с тези две страни при новото държавно управление?
- Към всички наши съседи желаеме да протегнем ръка, да кажем: “Имаме същински другар на Балканите “. Имаме един задоволително нездрава конкуренция кой има по-знаменити провали, кой – по-кървави победи.
И не се надпреварваме в сегашното кой има по-добро опазване на здравето, по-добро обучение. Мисля, че е време да се обърнем повече към бъдещето. И в този дух политиката ни към всички съседи ще бъде “Хайде да забележим кой ще бъде най-хубавия другар? “, вместо да бъдем натъпкани в окопи от много време.
Това вреди на нашите жители. Македония има мултиетническо общество, това е ориста ни. Това изисква огромна мъдрост, визионерство и грижи. И нашето разбиране е, че колкото по-единни сме и колкото повече нашите съграждани албанците усещат Македония като своя татковина, толкоз по-твърда и по-силна ще бъде Македония. Това е нашата политика.
Преди избори имаме една процедура на комуникиране през обществеността. Ние няма да вършим това, желаеме да внесем нов дух. Ясно е, че всички страни си имат свои национални ползи.
Но постоянно споделям: „ В този район или ще растем дружно, или ще падаме дружно. “ За нас казусът с Албания, когато се снабди със статут на страна-кандидат, беше добре и за Македония, и за Балканите. Колкото повече вървим дружно към Европа, толкоз повече се стеснява пространството за старите сили, които имат други цели.
- Имаме оправяне на връзките сред България и Македония, които бяха хладни, съвсем ги нямахме – без да сме ги прекъсвали...
- Последното посещаване на равнище министър председател беше през февруари 2013 година...
- И знаете ли какъв брой продължи – с идването и връщането до летището? 50 минути. А и президентска нямаше...
- Това е срамотия. Четири години и половина... За мен, изключително когато чухме за всичките тези злоупотреби в Македония, това не беше държавно управление на Република Македония. Така че хайде да сменяем този приключен шовинизъм с дълготраен визионерски национализъм.
- Смятате ли, че има опасности за Македония в геополитически проект? Да речем – съветско въздействие, главно от север?
- Искам да убедя нашите съветски другари, че това, което започнахме още през 1993 година, една от първите заявления на Народното събрание, е за участието в НАТО. Това ще бъде добре за нас, ще бъде добре за района.
Това не значи, че ще имаме неприятни връзки с Москва. Не става дума за „ или-или “. Има доста области, в които можем да увеличим съдействието.
Искам да ги убедя, че с това, което правеха по време на рецесията – съгласно тях, да защищават Македония, имат към 11 изказвания на Министерство на външните работи на Руската Федерация, в действителност те защитаваха Груевистан, а не Република Македония.
Защото ерозията на институциите от вътрешната страна направи Македония доста слаба. Което доближи кулминационната точка си на 27 април, когато полицията разреши депутатите да бъдат атакувани в храма на демокрацията. И не застана на страната на конституцията и Народното събрание, а на партията и партийните стремежи.
Такова нещо ние в никакъв случай повече няма да позволим. Полицията би трябвало да бъде на Република Македония – нито на ВМРО-ДПМНЕ, нито на СДСМ, или на която и да било друга политическа мощ.
Мисля, че колкото по-демократичен става районът ни и колкото по-силни са институциите ни, а не са толкоз мощни водачите – в смисъл на властническо ръководство – толкоз по-малки благоприятни условия ще има за геополитически игри, една огромна мощ, друга огромна мощ...
Също по този начин считам, че не са положителни нито за Европа, нито за света тези огромни напрежения сред Русия и Европейския съюз, и НАТО. Това не е нещо, което ние, като дребна страна на Балканите, можем да носим като товар, можем единствено да приказваме за това. Светът е станал доста дребен, доста взаимно подвластен, а това са доста остарели трендове. И способи на създаване на връзките.
По отношение на Балканите това е единствено едно отражение от по-големия проблем.
- Така е. За страдание и Западът се разсъни прекомерно късно, сякаш му трябваха 30 година, че към този момент няма двуполюсен свят. Кога съгласно вас икономическите връзки сред България и Македония ще получат едно ново начало, действително, не като пожелания?
- Никола Димитров: Да, за жалост имаме към 600 млн. $... Убеден съм, че още през вчерашния ден (във вторник – бел. ред.) започнахме да прилагаме новия контракт за добросъседство. И с ясните изказвания на двамата министър председатели, и с отдаването на респект пред една персона, която свързва двата народа – цар Самуил.
Мисля, че от този контракт нямаше да има потребност, в случай че имахме европейски и естествени връзки, каквито би трябвало да имаме и ще имаме. Ще оправим тези политически спънки. Мисля, че инфраструктурата е доста съществено, доста значимо нещо. И този кулоар №8...
Аз съм във външното министерство от 1996 година и чета за него, слушам за него разнообразни приказки. Не става дума единствено да приказваме. Седях на вечерята сред премиера и вашия министър на превоза Ивайло Московски, който доста практично изясни какво би трябвало да се направи.
Мисля, че би трябвало в обща делегация от всичките страни, които имат интерес от тази връзка изток-запад, включваща Италия, където приключва, и Албания, Македония, България, да седнем и да намерим – евентуално комбинирани – фондове...
Но това би трябвало ние да го създадем, а освен да приказваме, то единствено няма да се случи. Което ще разкрие доста благоприятни условия за икономическо съдействие. Политиката ще поддържа и основава климат, какъвто стартира да прави, само че би трябвало да има и пътища. Това също е значимо, тъй като ще има противоположен положителен резултат – на политиката след това ще й бъде по-лесно да построява доближаване и другарство, в случай че и бизнесът е тук, културата, туризмът...
- В тази връзка по какъв начин приемате апела на българския министър председател, който споделя, че, в последна сметка, и в Македония, и в България хората са европейци, само че политиците би трябвало да имат европейско държание?
- Четох едно изявление на премиера, оповестено вечерта преди визитата ни. Това беше изявление на европейски министър председател. Живях дълги години в Холандия, където един от главните гении е прагматичността.
Има огромна разлика сред тупането в гърдите и основаването на резултати. За да има резултати в името на страната, на жителите, би трябвало да си прагматичен. Така че с огромно наслаждение прочетохме изявлението. В него има... отворени прегръдки.
И при нашия министър председател има отворени прегръдки. И е доста хубаво, че от такова ниво идва подобен подтик за двете страни, за народите им. Това ни е бъдещето. А ние, даже да не успеем да си отворим вратата, ще си донесем Европа в Македония.
- Чакаме тези отворени и от двете страни ръце да се свидлив и да стартират да работят. Защото думите са положително...
- Те през вчерашния ден започнаха да работят. Това не би трябвало да се подценява. И оповестяването, че на нашия празник – Илинден е в нашата държавност, желаеме да подпишем контракта, да има посещаване на премиера Борисов, са повече от думи.
А и това с улиците... Ние в Македония доста почитаме президента Желев поради неговото визионерство, което прояви тогава...
- Той има огромен исторически принос...
- Точно по този начин. И не става дума единствено за думи. А и когато става дума за министър председатели, самите думи към този момент са каузи, изключително когато стартират по този начин да работят.
Дадоха ни огромна отговорност – на двамата външни министри и екипите ни – да приключим работата. И, знаете ли, когато няма воля, даже да имаме съвършен контракт, работата не е свършена.
- Значи след една година ще дойдем да проверим. В Скопие?
- С наслаждение, ще ви чакаме!
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ