Македония да даде гаранции, че няма претенции към Пиринска Македония

Македония да даде гаранции, че няма искания към Пиринска Македония и че не поддържа организации, които желаят македонски малцинства. Българският парламент да одобри декларация, в която ще се споделя, че термините македонска нация и македонски език се отнасят единствено за нацията и езика, основани след 1944 година

Да се дефинират още 10 или 15 събития, които са общи без доста огромни текстове и пояснения. Македонските учебници да бъдат изчистени от обидите към българите. Македония да признае избиването и преследването на македонските българи след 1945 година Публично да съобщим, че Гоце Делчев, Даме Груев, Гьорче Петров и стотици други са били учители на Българската Екзархия.

Това се споделя в проект за разрешаване на българо-македонския спор на някогашния македонски министър председател и основател на ВМРО-ДПМНЕ Любчо Георгиевски, представени от БГНЕС.

Ето цялостния текст на предлагането:

От известно време насам виждам по какъв начин българо-македонските връзки отиват към задънена улица, а оттова и към нова ескалация на всички равнища, което може да докара до дългогодишна ненавист сред двата народа. Поради тази причина върша следното предложение – един тип пътна карта или проект за деяние за излаз от обстановката. Обикновено на тази тематика пиша и приказвам като четец на историята, само че този път предлагането ми има политическо-дипломатически смисъл.

1. Северна Македония да даде гаранции, че няма никакви искания към Източна Македония. Да заяви, че в наименованието Северна Македония не влиза Източна Македония. Като погледнем от Скопие Пиринска Македония постоянно е била на изток от нас.

2. Северна Македония да даде гаранции, най-вероятно за 6-ти следващ път, на три пъти по отношение на Гърция и за трети път особено за България, че като страна с нищо и по никакъв метод няма да подкрепя и поддържа организации, които търсят македонско малцинство в прилежаща България.

3. Българският парламент да одобри декларация, в която ще се споделя, че термините македонска нация и македонски език се отнасят единствено за нацията и езика, основани след 1944 година, и че България с нищо не приема тезите, че те са подправени и че поддържа българската историография в отбрана на своята истина. (Тази теза в България може би ще бъде възприета като политическа игра, само че това не е по този начин, аз предлагам нещо, което е част от сръбската тактика по какъв начин те позволяват техните проблеми. Именно тъкмо Сърбия има същия проблем с хърватския език, с босненската и черногорската нация и езици, та даже и с македонската нация и език. Политически Сърбия е признала четирите народи и езици, в това число и на личната си територия. И хърватският, и черногорският, и босненският, и македонският са служебни езици в няколко сръбски общини. Но сръбската просвета и историография, както и филология не признават този факт и ежедневно водят битка с причини. Същата история е и с Македония. Политиците дават оптималната поддръжка на македонската нация и език, само че в това време всяка година при тях излизат от щемпел книги, в които се твърди, че Македония в действителност е Стара Сърбия, по какъв начин са освободили Македония по време на Балканските войни. Излизат книги за сръбските манастири и черкви от Средновековието, а наподобява, че не са малко. Да не загатвам за Сръбската православна черква, за която ние сме чисти сърби, а наподобява, че БПЦ поддържа тези им планове.)

4. Съвместната историческа комисия би трябвало да промени малко тактиката си:

– Да обявим и петте към този момент доказани персони плюс Делчев като общи, без да влизаме в детайлности. И също по този начин и Григор Пърличев, за който първо се договорихме и по-късно българската страна се оттегли;

– Да се дефинират още 10 или 15 събития, които са общи без доста огромни текстове и пояснения, и да стартираме да честваме дружно. Може и 115, само че тогава политиците ще би трябвало да вървят от празненство на тържество;

– Българската страна да изготви по най-бързия метод лист с писанията в македонските учебници, които са обидни за тях и те да бъдат изтрити бързо без никаква дискусия;

– Да се сътвори нова специфична комисия, която по най-бързия метод да разкрие преследването и убийствата на македонците с българско национално схващане. Според български източници става дума за 30 000 убити и 120 000 измъчвани. Но и 1200 да са демокрацията би трябвало да го обяви;

– Македонската страна да бъде задължена във всички исторически книги, без значение дали са издадени от страната или частен издател, да дава верния превод, изключително там, където писателите са писали македонци или българи. Всяка имитация би трябвало да бъде финансово санкционирана;

– Македонска историография да поправя и даде същинските имена на институциите, да вземем за пример Народната федерална партия;

– Македонската историография да попълни значимите биографични моменти от живота на огромните персони. Например не е незначителен фактът, че ние крием, че Гоце, Даме, Гьорче и стотици други са били учители на Българската Екзархия;

– И най-после имам предложение, с което можем да решим казуса с езика. Македонската страна да признае, че цялото македонско възобновление се е пробвало да сътвори общ език с българския, само че въз основа на македонските диалекти, само че българската интелигенция заради късогледство е кодифицирала езика си единствено въз основата на северозападните диалекти, които са проправили пътя за македонския езиков фракционизъм, а на сръбските лингвисти това е дало съображение да настояват, че шопските приказва в България са сръбски език. Официалната писменост и език на всички македонски организации през османския интервал са българският език и писменост. Това са елементарно проверими обстоятелства. А българската страна да одобри, че това е добър метод за привършване на езиковия въпрос.

5. Инфраструктурни въпроси. Македонската страна да даде на концесия железопътната линия на българските железници с изчислена спомагателна облага за нейното доизграждане. Българската страна да построи пътищата до граничния пункт Клепало, който в продължение на 20 години има както път, по този начин и гранична постройка, и до граничния пункт “Черна канара ", където пътят сред Делчево и Кюстендил беше построен, само че с времето се унищожи.

Македонската страна като подарък към България да построи втора лента на пътя Делчево – Благоевград, където хората чакат с часове на всеки празник.

През последните 24 часа в районен съд Македония се организира масирана и изцяло координирана офанзива против някогашния македонски министър председател Любчо Георгиевски. 

Огромната част от медиите не разгласиха късия текст от неговите оферти, само че за сметка на това разгласяват десетки мнения, разбори и реакции на “възмутени " политици, публицисти и анализатори.

Кметът на град Куманово, който е част от ръководещата партия Максим Димитриевски изиска прокуратурата да се самосезира, а Георгиевски да остане без македонско поданство.

Депутатът от партията на премиера Зоран Заев Мария Георгиевска направи особено изказване, в което заяви, че ръководещите “нямат безусловно нищо общо с персоналните позиции на Георгиевски ".

Коалиционният сътрудник на Зоран Заев Павле Траянов от Демократическия съюз е измежду най-шумните и с цел да бъде видян изрече следното: Нямаме обща история с българите. Ние съществуваме от епохи, а на македонския език, както и на другите, са минали илядници години, с цел да се утвърди. Според него “позициите на Любчо Георгиевски са пробългарски и антинационални ".

В същото време опозицията в лицето на ВМРО-ДПМНЕ упрекна Георгиевски, че “обезличавал идентичността на Македония ". Говорителят на партията съобщи, че “тезите му са рискови и нанасят вреда на националните ползи ".

В офанзивата се включиха “дипломати ", които обслужваха и подкрепяха антиквизацията на Никола Груевски в предишното.

Всички меди, както проправителстевни, по този начин и опозиционни, публикават “гневните реакции ", само че на никое място не се среща най-малко едно неутрално мнение или коментар.

Всичко това припомня за интервала след 1945 година, когато всеки инакомислещ в Македония се обявяваше за “предател, разузнавач, терорист, помощник на окупатора или част от петата колона ".

В предпложенията на Любчо Георгиевски на никое място не се оспорваше актуалната македонска еднаквост, а имаше апел страната да одобри историческата истина, а управляващите в София да признаят действителностите през днешния ден в РСМ.