Макар Вашингтон да уточняваше, че става дума за изграждане на

Макар Вашингтон да уточняваше, че става дума за създаване на потенциал, а не за съответна дата за офанзива, това докара до милиардни вложения в защитата както в Съединени американски щати, по този начин и в Тайван. Новата оценка беше призната като облекчение от част от анализаторите, които виждат в Тайван най-опасната точка на напрежение в връзките сред Съединени американски щати и Китай. Други обаче обръщат внимание, че разузнаването не дава прогноза оттатък 2027 година и заобикаля основен въпрос – дали войната с Иран усилва риска Пекин да предприеме военни дейности, написа в собствен разбор The Economist.

 

Според специалисти вероятността за китайска офанзива в кратковременен проект остава ниска. В същото време обаче нарастват опасенията, че спорът в Близкия изток може да отслаби военните позиции на Съединени американски щати и да направи сходен ход по-вероятен в края на десетилетието.

 

Вашингтон към този момент трансферира военни запаси от Индо-Тихоокеанския район към Близкия изток, а това може да има дълготрайни последствия за бойната подготвеност. Освен това част от оръжията, нужни за отбрана на Тайван, към този момент са употребявани в други спорове. При продължителна война Съединени американски щати могат да се окажат изправени пред по едно и също време напрежение на няколко фронта.

 

Идеята за „ краен период 2027 “ се постанова след изявление на американския адмирал Филип Дейвидсън през 2021 година Днес обаче доста анализатори считат, че става дума по-скоро за блян на Пекин да форсира модернизацията на армията преди нейната 100-годишнина, в сравнение с за действителен проект за война. По-рисков интервал се обрисува сред 2028 и 2032 година, когато съответстват основни политически цикли в Съединени американски щати и Тайван, както и възможният завършек на нов мандат на Си Дзинпин.

 

Китай продължава да ускорява военния си потенциал. Армията организира все по-чести учения към Тайван и постоянно тества въздушната му защита. Въпреки това специалисти считат, че Пекин към момента не разполага с задоволително ефикасни качества за бърза и сполучлива амфибийна инвазия. Подобна интервенция би дала време на Съединени американски щати да се намесят и би довела до съществени стопански последствия, които биха засегнали тежко и самия Китай.

 

Допълнителен фактор е положението на китайското военно управление. През последните години Си Дзинпин в профил редица висши генерали, което демонстрира вътрешни проблеми и неодобрение от темпа на промените. Очаква се новото потомство командири да бъде дефинитивно одобрено към 2028 година

 

Политическата обстановка в Тайван също ще има значение. Управляващата Демократическа прогресивна партия е възприемана от Пекин като сепаратистка, до момента в който опозиционният Гоминдан търси по-близки връзки с континента. Изходът от изборите през 2028 година може да повлияе директно върху решението на Китай дали да ускори натиска или да търси доближаване.

 

Американската вътрешна политика е различен значим фактор. Пекин деликатно следи позициите на Доналд Тръмп и възможните промени в уговорката на Съединени американски щати към Тайван. В взаимозависимост от развиването на връзките Китай може да избере да изчака или, назад, да работи преди политическа смяна във Вашингтон.

 

В последна сметка продължителността на войната с Иран ще бъде основна. Кратък спор би разрешил на Съединени американски щати да пренасочат вниманието си към Азия. Дълга война обаче би дала на Китай време да усъвършенства военните си качества и да извлече поучения от други спорове. Според анализатори Пекин може да избра по-ограничени дейности, като морска обсада, вместо пълномащабна инвазия. Дори и без непосреден риск от война, се чака Китай да ускори военните си интензивности към Тайван, с цел да тества реакцията на Съединени американски щати.