Д-р Иван Иванов, управител на ДКЦ „Св. Клементина“ и шеф на плажните медици във Варна, пред „Труд“: Нужна ни е плажна полиция
Макар края на август да наближава, плажовете във Варна и курортите са претъпкани с летовници. Морето е топло, само че и подло, а мнозина подценяват рисковете. Какви са заплахите, кои са най-честите извършители на разпоредбите за безвредно плажуване и какви компликации срещат медиците на пясъка изяснява доктор Иван Иванов, шеф на единствения у нас общински Диагностично съвещателен център (ДКЦ/) ”Св. Клементина ”, който от 13 година поддържа единна система за организация и надзор на здравната помощ по линиите във Варна и курортите.
– Сезонът преваля, а началото на пика му през юли бе белязано от дълги дъждовни интервали. Намаляха ли поради това и случаите на плажа, доктор Иванов?
– Наистина сезонът е необикновен. През юли поради дъждовете и относително хладната морска вода плажуващите бяха малко. Затова от 1 юни до началото на август съвсем нямахме водни произшествия. Помощ в медицинските пунктове на плажа търсеха най-вече хора със сърдечно-съдови проблеми, хипертония, контузии и ухапани от инсекти. Сега обаче плажуващите са доста повече. Водата е топла, само че морето се обърна. Почти всеки ден има мъртво неспокойствие и работата се усили. За наслада, досега няма нито един удавен по линиите, за които отговаряме. Но имаше два тежки водни случая, при които българин и чужденец бяха настанени в реанимация. Единият пострада, тъй като беше неудовлетворен, че при червен байрак спасителите не му дават да се къпе и се хвърли в морето в прилежаща неохраняема зона до една от буните. Едвам го спасихме. Наскоро там сред тетраподите се бе заклещил и различен пийнал екскурзиант. От началото на август помагахме и на доста деца, попаднали в дънни ями. За последните 2 дни от плажа в болница бяха настанени двама души – 76-годишен мъж, колабирал в горещината и блъснал се при рухването, и курортист, получил инфаркт в неохраняемия регион на Четвърта буна във Варна. Често при къпане в бурно море се получават и контузии. Плажуващи излизат на брега с извадено рамо, откакто вълните са ги блъскали. За благополучие, сътрудниците имат дълъг опит, работят в отличен синхрон със Спешна помощ и спасителите и това е една от аргументите да няма съдбовни произшествия във Варна и курортите, каквито има в други региони от Черноморието.
– От какъв брой години ДКЦ “Св. Клементина ” поддържа здравната помощ на пясъка и по какъв начин се роди концепцията общинско здравно заведение да поеме единната организация и надзор върху тази активност?
– Работим от лятото на 2005 година и сме единственото общинско здравно заведение, което прави здравна помощ на плажа. Идеята се роди естествено, тъй като живеем до морето и знаем какви опасности крие то, а единната съгласуваност на тази значима активност дава по-добри резултати. Преценихме, че е по силите ни да я правим и към този момент 13 сезона се оправяме добре. Започнахме с плажовете във Варна и Св. Св. Константин и Елена. Концесионерите и наемателите на плажове оцениха работата ни и периметърът се разшири. Вече покриваме и линиите на Кабакум, Златни пясъци, търсят ни и от Шкорпиловци. Тази година към 70 експерти – реаниматори, фелдшери, медицински сестри, обслужват над 30 охраняеми линии. Разполагаме и с 3 реанимобила. Екипите са от чиновници в нашето ДКЦ, от УМБАЛ “Св. Марина ” и “Св. Анна ”. Всички минават курсове по реанимация в Медицинския университет преди старта на сезона. В тези образования се включват към този момент и сътрудници от Бургас и Добрич. Имаме потенциал да обслужваме и повече плажове в прилежащи области по Черноморието, само че ни стопира нормативната уредба.
– Кое пречи да обслужвате плажовете в други обитаеми места?
– Лекарите, които желаят да работят на плажове в друга област, би трябвало наложително да се записват там. Друг вид е ДКЦ да записва филиал в прилежаща област. Това обаче е тежка процедура и не си коства да я подхващаме за 3 месеца сезон. А имаме ноу-хау, което би подобрило здравното обслужване на повече плажове. Сезирали сме Българския лекарски съюз за проблема и чакаме мнение. Надяваме се регистрациите на сезонно практикуващите плажни медици от други обитаеми места да отпаднат. Надяваме се също скоро да бъде изменена и морално остарялата Наредба за водно-спасителната активност, призната преди 22 години.
– Концесионерите на плажове също упорстват за промени в тази разпоредба. Кои текстове в нея затрудняват работата на плажните медици?
– Листата с медикаментите, да вземем за пример. Тя съдържа медикаменти, които от дълго време към този момент не се създават. Остаряло е и условието в медицинския пункт да има 3 кислородни бутилки – от 2, 5 и 7 литра. С тях бараките на пясъка се трансформират в дребни атомни бомби. А една 2-литрова бутилка е задоволителна за обдишването на пациент, който по днешния стандарт до 45-ата минута би трябвало да е интубиран и пратен в реанимация. Много пъти екипите ни са интубирали тежко потърпевши непосредствено на пясъка. Още преди 2 година дадохме предложенията си за корекции в наредбата. Наскоро излезе проектовариант, който е подложен на публично разискване. Надявам се скоро неуместните текстове да бъдат поправени. А също по този начин да бъде регламентирано основаването на плажна полиция.
– От много години настоявате у нас да има плажна полиция. Не се ли увеличи културата на туристите?
– Нямам такива усещания. Нарушители постоянно има. Ако в този момент случаите са по-малко, то е, тъй като и туристите са по-малко, в сравнение с в най-тежките сезони до 2011 година Това са усещанията на доайените в екипите ни. Докато преди на пясъка се чуваше доста разнородна тирада, в този момент преобладаваща е румънската. Няма ги скандинавците, нито многолюдните групи украинци, молдовците, беларуси, руснаци, които преди пълнеха линиите. Българите прииждат, само че единствено през почивните дни. Плажът е рядък и по-лесно реагираме. Въпреки това плажната полиция е извънредно нужна за нас и за спасителите, без значение от кои структури ще бъде образуван състава й и кой ще прибира санкциите. Защото нашата задача е да спасяваме хора, а не да действаме като защита на неразумните летовници. Спомням си един доста тежък случай преди години с група пияни туристи, които спасители и наш екип вадиха от водата и свестяваха 12 пъти, до момента в който се намесят органите на реда и ги приберат в ареста. Такива извършители би трябвало да бъдат спрени с санкции и то дейно. Ще дам образец с сътрудник, който се върна от Съединени американски щати и описа любопитна преживелица. Влязъл със скутер на разходка в морето. Още с връщането на кея получил фиш за санкция от 300 $, тъй като бил засечен да кара скутера с превишена скорост. Светкавичните наказания са най-сигурния метод за превъзпитание на неточните летовници. Наясно съм, че за основаването на плажна полиция е нужно законодателно решение, само че все пак съм оптимист, че все в миналото и това ще се случи.
– Можете ли да извършите профил на нарушителите на плажа – остарели, млади, българи или чужденци?
– Националността не е от голяма важност. Но по предписание младите летовници са по-недисциплинирани. Често влизат в морето след приложимост на алкохол и дрога, подценяват аления байрак, тъй като не желаят да се лишат от нито едно наслаждение по време на ваканцията си, без да си дават сметка, че рискуват живота си. Много пъти се натъкваме и на нехайни родители. При жълт байрак, да вземем за пример, с изключение на възбраната за прилагане на надуваеми предмети, не е позволено деца да влизат сами в морето. Но се оказва, че малко на брой са наясно с това условие. Затова преговаряме с туроператори да популяризират измежду туристите листовки на няколко езика с инструкции за държанието на плажа и разпоредбите за къпане.
– Кой заплаща сметката за поддържането на медицински пунктове на пясъка?
– Стопаните на плажовете. Те подписват контракти с нас и превеждат нужните суми. За тях наличието ни на пясъка подсигурява по-добра сигурност. Всеки сезон оказваме помощ на стотици хора с разнообразни проблеми. Но по-късно, в случай че казусът не изисква хоспитализация, постоянно се появява финансов проблем при долекуването.
– Имате поради яките цени, по които работят частните медицински кабинети по курортите ли?
– Не единствено в курортите, и в града българският екскурзиант от друго обитаемо място, който е здравноосигурен, на процедура не може да получи консулт при експерт или да се изследва с направление. За да се случи това, би трябвало да си избере краткотрайно нов персонален доктор, а джипитата нямат предел за такива пациенти и отхвърлят. Изход са спомагателните здравноосигурителни фондове, само че не всеки може да си разреши такива вноски. Затова съветът ми към българите, които идват на море, е да си създадат здравна застраховка за интервала на ваканцията, каквато всички вършим, когато пътуваме в чужбина.
– Случва ли се в медицински пунктове да идват хора с настинки, стомашни проблеми и други неразположения, получени отвън плажа, единствено тъй като могат да получат безвъзмездна помощ?
– Това е всекидневие. Търсят ни даже с молба да пишем предписания, само че нямаме право по правилник. Преди 3 година цялостен сезон един пенсионер идваше пешком всяка заран на плажа на Трета буна във Варна, с цел да си премери кръвното гратис в пункта.
– Има ли опарени от медузи този сезон?
– Не, само че имахме два случая на убодени от морски змей летовници. При подобен случай би трябвало да се търси токсиколог, тъй като в противоположен случай може да се получат затруднения. Добрата вест е, че за разлика от минали години, това лято съвсем няма ужилени от пчели и оси на пясъка.
– Докога ще има медици на плажовете във Варна и курортите?
– До 30 септември. По правилник работим от 1 юни до края на септември, макар че действително отваряме пунктове в курортите още в средата на май, а в града – след 20 май.
– Кои са най-куриозните случаи, на които са се натъквали медицинските екипи през тези 13 лета наряди на пясъка?
– Имахме случай, в който изгубено детенце заставам над 4 часа в медицинския пункт, до момента в който открият родителите му. Оказа се, че те са се прибрали в хотелската си стая и са не запомнили, че са на море с детето си. Бяха българи. Помня и различен куриоз с група доста пияни чужденци, които бяха избавени от удавяне. След като реаниматорите ги свестиха, те питаха в коя страна се намират.
– Какви препоръки ще отправите към решилите да натрупат загар до края на сезона?
– Призовавам ги да съблюдават флаговата сигнализация и препоръките на спасителите, тъй като и при жълт байрак има риск да попаднат в дънна яма. Родителите да не пускат децата си сами в морето, даже да е плитко и да няма талази. Най-безопасно е да се плажува на охраняеми линии, където помощта при всеки случай е обезпечена. Апелирам и хората с хронични болести да не се излагат на слънце сред 11 и 15 ч. Същото важи и за дребните деца. Припичането по обяд не е целесъобразно и за останалите, тъй като хубавият загар не става за един ден. Желанието да го добиеш бързо постоянно води до изгаряния и горчив завършек на ваканцията.
Нашият посетител
Д-р Иван Иванов е родом от Дългопол, където приключва междинното си обучение. През 1985 година се дипломира като доктор в Медицинския университет във Варна. Има компетентност по рентгенология. Работил е в Нови Пазар и варненската УМБАЛ “Св. Марина ”. През 2004 година оглавява общинския ДКЦ “Св. Клементина ” във Варна, а година по-късно провежда и единната здравна помощ на плажовете в града и курортите.
– Сезонът преваля, а началото на пика му през юли бе белязано от дълги дъждовни интервали. Намаляха ли поради това и случаите на плажа, доктор Иванов?
– Наистина сезонът е необикновен. През юли поради дъждовете и относително хладната морска вода плажуващите бяха малко. Затова от 1 юни до началото на август съвсем нямахме водни произшествия. Помощ в медицинските пунктове на плажа търсеха най-вече хора със сърдечно-съдови проблеми, хипертония, контузии и ухапани от инсекти. Сега обаче плажуващите са доста повече. Водата е топла, само че морето се обърна. Почти всеки ден има мъртво неспокойствие и работата се усили. За наслада, досега няма нито един удавен по линиите, за които отговаряме. Но имаше два тежки водни случая, при които българин и чужденец бяха настанени в реанимация. Единият пострада, тъй като беше неудовлетворен, че при червен байрак спасителите не му дават да се къпе и се хвърли в морето в прилежаща неохраняема зона до една от буните. Едвам го спасихме. Наскоро там сред тетраподите се бе заклещил и различен пийнал екскурзиант. От началото на август помагахме и на доста деца, попаднали в дънни ями. За последните 2 дни от плажа в болница бяха настанени двама души – 76-годишен мъж, колабирал в горещината и блъснал се при рухването, и курортист, получил инфаркт в неохраняемия регион на Четвърта буна във Варна. Често при къпане в бурно море се получават и контузии. Плажуващи излизат на брега с извадено рамо, откакто вълните са ги блъскали. За благополучие, сътрудниците имат дълъг опит, работят в отличен синхрон със Спешна помощ и спасителите и това е една от аргументите да няма съдбовни произшествия във Варна и курортите, каквито има в други региони от Черноморието.
– От какъв брой години ДКЦ “Св. Клементина ” поддържа здравната помощ на пясъка и по какъв начин се роди концепцията общинско здравно заведение да поеме единната организация и надзор върху тази активност?
– Работим от лятото на 2005 година и сме единственото общинско здравно заведение, което прави здравна помощ на плажа. Идеята се роди естествено, тъй като живеем до морето и знаем какви опасности крие то, а единната съгласуваност на тази значима активност дава по-добри резултати. Преценихме, че е по силите ни да я правим и към този момент 13 сезона се оправяме добре. Започнахме с плажовете във Варна и Св. Св. Константин и Елена. Концесионерите и наемателите на плажове оцениха работата ни и периметърът се разшири. Вече покриваме и линиите на Кабакум, Златни пясъци, търсят ни и от Шкорпиловци. Тази година към 70 експерти – реаниматори, фелдшери, медицински сестри, обслужват над 30 охраняеми линии. Разполагаме и с 3 реанимобила. Екипите са от чиновници в нашето ДКЦ, от УМБАЛ “Св. Марина ” и “Св. Анна ”. Всички минават курсове по реанимация в Медицинския университет преди старта на сезона. В тези образования се включват към този момент и сътрудници от Бургас и Добрич. Имаме потенциал да обслужваме и повече плажове в прилежащи области по Черноморието, само че ни стопира нормативната уредба.
– Кое пречи да обслужвате плажовете в други обитаеми места?
– Лекарите, които желаят да работят на плажове в друга област, би трябвало наложително да се записват там. Друг вид е ДКЦ да записва филиал в прилежаща област. Това обаче е тежка процедура и не си коства да я подхващаме за 3 месеца сезон. А имаме ноу-хау, което би подобрило здравното обслужване на повече плажове. Сезирали сме Българския лекарски съюз за проблема и чакаме мнение. Надяваме се регистрациите на сезонно практикуващите плажни медици от други обитаеми места да отпаднат. Надяваме се също скоро да бъде изменена и морално остарялата Наредба за водно-спасителната активност, призната преди 22 години.
– Концесионерите на плажове също упорстват за промени в тази разпоредба. Кои текстове в нея затрудняват работата на плажните медици?
– Листата с медикаментите, да вземем за пример. Тя съдържа медикаменти, които от дълго време към този момент не се създават. Остаряло е и условието в медицинския пункт да има 3 кислородни бутилки – от 2, 5 и 7 литра. С тях бараките на пясъка се трансформират в дребни атомни бомби. А една 2-литрова бутилка е задоволителна за обдишването на пациент, който по днешния стандарт до 45-ата минута би трябвало да е интубиран и пратен в реанимация. Много пъти екипите ни са интубирали тежко потърпевши непосредствено на пясъка. Още преди 2 година дадохме предложенията си за корекции в наредбата. Наскоро излезе проектовариант, който е подложен на публично разискване. Надявам се скоро неуместните текстове да бъдат поправени. А също по този начин да бъде регламентирано основаването на плажна полиция.
– От много години настоявате у нас да има плажна полиция. Не се ли увеличи културата на туристите?
– Нямам такива усещания. Нарушители постоянно има. Ако в този момент случаите са по-малко, то е, тъй като и туристите са по-малко, в сравнение с в най-тежките сезони до 2011 година Това са усещанията на доайените в екипите ни. Докато преди на пясъка се чуваше доста разнородна тирада, в този момент преобладаваща е румънската. Няма ги скандинавците, нито многолюдните групи украинци, молдовците, беларуси, руснаци, които преди пълнеха линиите. Българите прииждат, само че единствено през почивните дни. Плажът е рядък и по-лесно реагираме. Въпреки това плажната полиция е извънредно нужна за нас и за спасителите, без значение от кои структури ще бъде образуван състава й и кой ще прибира санкциите. Защото нашата задача е да спасяваме хора, а не да действаме като защита на неразумните летовници. Спомням си един доста тежък случай преди години с група пияни туристи, които спасители и наш екип вадиха от водата и свестяваха 12 пъти, до момента в който се намесят органите на реда и ги приберат в ареста. Такива извършители би трябвало да бъдат спрени с санкции и то дейно. Ще дам образец с сътрудник, който се върна от Съединени американски щати и описа любопитна преживелица. Влязъл със скутер на разходка в морето. Още с връщането на кея получил фиш за санкция от 300 $, тъй като бил засечен да кара скутера с превишена скорост. Светкавичните наказания са най-сигурния метод за превъзпитание на неточните летовници. Наясно съм, че за основаването на плажна полиция е нужно законодателно решение, само че все пак съм оптимист, че все в миналото и това ще се случи.
– Можете ли да извършите профил на нарушителите на плажа – остарели, млади, българи или чужденци?
– Националността не е от голяма важност. Но по предписание младите летовници са по-недисциплинирани. Често влизат в морето след приложимост на алкохол и дрога, подценяват аления байрак, тъй като не желаят да се лишат от нито едно наслаждение по време на ваканцията си, без да си дават сметка, че рискуват живота си. Много пъти се натъкваме и на нехайни родители. При жълт байрак, да вземем за пример, с изключение на възбраната за прилагане на надуваеми предмети, не е позволено деца да влизат сами в морето. Но се оказва, че малко на брой са наясно с това условие. Затова преговаряме с туроператори да популяризират измежду туристите листовки на няколко езика с инструкции за държанието на плажа и разпоредбите за къпане.
– Кой заплаща сметката за поддържането на медицински пунктове на пясъка?
– Стопаните на плажовете. Те подписват контракти с нас и превеждат нужните суми. За тях наличието ни на пясъка подсигурява по-добра сигурност. Всеки сезон оказваме помощ на стотици хора с разнообразни проблеми. Но по-късно, в случай че казусът не изисква хоспитализация, постоянно се появява финансов проблем при долекуването.
– Имате поради яките цени, по които работят частните медицински кабинети по курортите ли?
– Не единствено в курортите, и в града българският екскурзиант от друго обитаемо място, който е здравноосигурен, на процедура не може да получи консулт при експерт или да се изследва с направление. За да се случи това, би трябвало да си избере краткотрайно нов персонален доктор, а джипитата нямат предел за такива пациенти и отхвърлят. Изход са спомагателните здравноосигурителни фондове, само че не всеки може да си разреши такива вноски. Затова съветът ми към българите, които идват на море, е да си създадат здравна застраховка за интервала на ваканцията, каквато всички вършим, когато пътуваме в чужбина.
– Случва ли се в медицински пунктове да идват хора с настинки, стомашни проблеми и други неразположения, получени отвън плажа, единствено тъй като могат да получат безвъзмездна помощ?
– Това е всекидневие. Търсят ни даже с молба да пишем предписания, само че нямаме право по правилник. Преди 3 година цялостен сезон един пенсионер идваше пешком всяка заран на плажа на Трета буна във Варна, с цел да си премери кръвното гратис в пункта.
– Има ли опарени от медузи този сезон?
– Не, само че имахме два случая на убодени от морски змей летовници. При подобен случай би трябвало да се търси токсиколог, тъй като в противоположен случай може да се получат затруднения. Добрата вест е, че за разлика от минали години, това лято съвсем няма ужилени от пчели и оси на пясъка.
– Докога ще има медици на плажовете във Варна и курортите?
– До 30 септември. По правилник работим от 1 юни до края на септември, макар че действително отваряме пунктове в курортите още в средата на май, а в града – след 20 май.
– Кои са най-куриозните случаи, на които са се натъквали медицинските екипи през тези 13 лета наряди на пясъка?
– Имахме случай, в който изгубено детенце заставам над 4 часа в медицинския пункт, до момента в който открият родителите му. Оказа се, че те са се прибрали в хотелската си стая и са не запомнили, че са на море с детето си. Бяха българи. Помня и различен куриоз с група доста пияни чужденци, които бяха избавени от удавяне. След като реаниматорите ги свестиха, те питаха в коя страна се намират.
– Какви препоръки ще отправите към решилите да натрупат загар до края на сезона?
– Призовавам ги да съблюдават флаговата сигнализация и препоръките на спасителите, тъй като и при жълт байрак има риск да попаднат в дънна яма. Родителите да не пускат децата си сами в морето, даже да е плитко и да няма талази. Най-безопасно е да се плажува на охраняеми линии, където помощта при всеки случай е обезпечена. Апелирам и хората с хронични болести да не се излагат на слънце сред 11 и 15 ч. Същото важи и за дребните деца. Припичането по обяд не е целесъобразно и за останалите, тъй като хубавият загар не става за един ден. Желанието да го добиеш бързо постоянно води до изгаряния и горчив завършек на ваканцията.
Нашият посетител
Д-р Иван Иванов е родом от Дългопол, където приключва междинното си обучение. През 1985 година се дипломира като доктор в Медицинския университет във Варна. Има компетентност по рентгенология. Работил е в Нови Пазар и варненската УМБАЛ “Св. Марина ”. През 2004 година оглавява общинския ДКЦ “Св. Клементина ” във Варна, а година по-късно провежда и единната здравна помощ на плажовете в града и курортите.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ